Авила – крепостни стени, католически мистицизъм и т.н.

posted in: Европа, Испания | 0

Стара мечта ми беше да посетя Сеговия. Екскурзията до този град винаги върви комплект с екскурзия до Авила. Не знаех нищо за този испански град. В нощта преди екскурзията разбрах, че всъщност града е известен със запазената в цялост крепостна стена около града. И това не е малко и си заслужава посещението.

Рано сутринта поехме от Мадрид с организирана екскурзия от една местна фирма. За около час бяхме до Авила. Планирано спряхме на едно заведение, от където се откриваше прелестна гледка към непокътнатата крепостна стена на Авила. Мястото беше западно от града и слънцето блестеше в очите ни. Това създаваше някаква мистика около Авила. От друга страна обаче не ни позволяваше да направим нито една снимка на града. Тази, която ви показвам е от същото място, където бяхме, но е взета от Интернет.

Града е основан от келтите и те са дали името му – Обила (Висок хълм). След това града многократно е преминавал ту в ръцете на маврите, ту на кастилците. От 11 век постоянно е останал в ръцете на християните. Тогава се изграждат и крепостните стени, които виждаме и до днес.

Гида ни каза, че крепостните стени били високи 12 метра. Това осигурявало сигурна защита на града. Стана ми смешно. Крепостна стена висока 12 метра е нещо което се преодолява със един щурм от армия със подходящо въоръжение. Само си представих Велико Търново и за малко да ме избие на смях сравнението.

На следващата карта стария град е очертан в червено. Може да ви помогне да се ориентирате чрез нея в Google Map, ако планирате посещение на Авила.

Автобуса ни продължи към града. Ясно се вижда, че стената е добре запазена. Макар, че крепостната стена беше най-голямата атракция на града, шофьора профуча покрай нея без дори да забави. Кой се интересуваше от снимките на туристите. Човека си беше на работа и гонеше разписание. Каквото можах, снимах през прозореца на автобуса.

Първия обект за посещение беше църквата Свети Мартин (Iglesia de San Martin). Тя се намира извън крепостните стени. В Авила няма много исторически места за посещение, така, че може отделите време на тази църква.

Още на входа и може да забележите нещо уникално. Сравнете следващите две снимки. Първата е от църквата Свети Мартин, а следващата е от някаква друга църква от стария град.

Открихте ли разликите? Апостолите на входа на църквата Свети Мартин са само 10. Според каноните те трябва да са 12. Никой не знае причината за този факт. Възможно е каменоделеца да не е признавал някой от апостолите. Може да нямало място на входа, да е бил неук и да не е знаел каноните. А може просто да се е правил на интересен. Причината ще остане завинаги неизвестна. Аз нямаше и да забележа, ако гида не беше казал.

От вътре църквата е като повечето други църкви и катедрали в Испания. На мене лично са ми малко странни с тези кукли. Идва ми малко кичозно.

Другото страно в тази църква е това, което виждате на следващата снимка.

Това произведение на каноничното изкуство не е ковчег или кивот (каквото и да значи това), както първоначално си помислихме всички. Не знам как да го нарека, но то било в знак на признателност към някой си. На мене ми прилича на нещо от далечния Изток, т.е. мандарински храм. Знам ли, може и да има някакво източно влияние в строежа му.

Мене ме впечатли органа на църквата. Имам предвид музикалния орган. Нали не си помислихте нещо друго.

След църквата продължихме към вътрешния град. Не бяхме единствените туристи. Автобусите пристигаха едни и след друг и се заформи огромна тълпа жадуваща да се докосне до миналото на Авила. По скоро тълпата се водеше от гидовете, а те познаваха само един маршрут и се получаваше скупчване.

Крепоста беше достроявана през различните епохи. Това ясно си личеше най-вече от формата на кулите. Имаше кули в различни стилове.

Явно туристическата пътека беше добре отъпкана. Всички се носеха в посока на градската катедрала (Catedral del Salvador de Avila).

Снимката е от Интернет. Нямаше как да снимам и да хвана цялата катедрала. Първо уличките бяха много тесни и нямаше подходящо място и второ, имаше толкова много хора на площада пред катедралата, че виждах само гърбове на туристи.

Това е първата готическа катедрала в Испания. Започната е в романски стил, но постепенно се продължава в готически стил.

Интересното за нея е, че тя е построена и за храм и за крепост. До колкото разбрах, част от нея е служила като кула за защитата на крепостната стена. Не стана ясно монасите в бойни изкуства ли са били обучавани или са помагали само с молитви.

Продължихме по уличките на Авила. Туристическия поток се беше поразсеял. Не беше за вярване, но видяхме и празни улички.

Авила била известна с отглеждането на боб. Явно това се случва след 1492 г (откриването на Америка). Няма как преди това да са чували за него. Много са горди с един огромен боб, досущ като смилянския. Продават го за 11-12 евро килограма.

Достигнахме до централния им площад. В повечето стари испански градове, централните им площади си приличат. Това е било мястото където се е организирал пазара и мястото за екзекуции, т.е. хляб и зрелища.

Странното на този беше ето тази стена от арки, която пресичаше площада. Не разбрах за какво е служила.

Продължихме на някъде, неизвестно къде. Гида не спираше да говори, но от приказките му не оставаше време за снимки, за селфита и т.н. и от време на време я пренебрегвах. Тя пък нещо се цупеше.

Забелязах нещо интересно, което предизвика интерес само у мене. Не знаете какво е това, нали?

Това е сградата за данъци и такси. Нещо като испанския НАП.  Я вижте в каква сграда са ги сложили. С кеф да си плащаш данъците и глобите.

Ето я и крайната цел на нашата разходка – манастира на света Тереза (Convent of Santa Teresa de Jesus).

Авила е била средище на католическия мистицизъм с най-ярък представител Тереза Авилска. Родена е през 1515 година. Счита се за основател на ордена на босите кармелитки. Защо са боси, не ми се питаше.

Името на кармелитите идва от планината Кармел (в Светите земи), където е живял пророк Илия (не този от песента с килията). Там е бил основан ордена от кръстоносците. Имали са доста строг устав- трябвало да водят уединен живот, молитви, строги пости без консумация на местни продукти, като прекарват повечето време в мълчание. Странни хора. Какво ли не са измисляли, когато е нямало Интернет.

Тереза Авилска е писала литературни произведения, които са считали за „невероятни произведения на мистичната литература” (цитат от Интернет). Тя говори за душата и различните и състояния.

„Любовта придава смисъл на всичко останало“, казва Тереза Авилска. Тялото и духът изпитват сладка и приятна болка и тялото буквално се издига във въздуха за известно време, при което настъпва съюзът с Бога. Тези нейни размишления сега се тълкуват не еднозначно, но не желая да навлизам в еротични подробности. Някой хора били виждали Тереза Авилска да се намира в такова състояние и тогава тя била левитирала. А в манастирите не се пиело.

 

Аз влязох в храма и попаднах на църковна служба. Стана ми интересно и се придвижих напред. Взех да разбирам какво говори пастора: „Сине мой, тази врата е винаги отворена за тебе”. Оппа. Нещо има в тази служба. Аз знам няколко испански думи, но чак пък толкова добър не съм. Тогава леко изплува в мене оригинала „My son, this door is always open to you”. Ясно. Службата беше на английски.

Излязох и попитах гида защо пастора говори на английски. Тя не се развълнува много и ми каза, че се бил съобразявал с туристите. Може и така да е, макар, че ми се струваше странно.

Поехме по обратния път към паркинга. Отново крепостни стени и кули. Това имаха в изобилие местните, това показваха и от това печелиха. Кармелитите можеха да са водели уединен живот, но местните не бяха техни наследници.

Беше време да кажем „До виждане” на Авила.

Авила не е град, който ще ви стъписа с нещо, но си струва да се посети. А и в комбинация със Сеговия си е една чудесна еднодневна екскурзия.

Save

Save

Save

Save

Save

Leave a Reply