Биопарка във Валенсия

posted in: Европа, Испания | 0

Когато сте на екскурзия във Валенсия, Биопарка е задължителна дестинация. Това е зоопарк, но необикновен. В него няма огради, а животните са разделени по между си и от хората с растителност, скали и водоеми. На практика имате невероятната възможност да се „слеете” с естествената среда на животните. На няколко места дори животните са сред вас, например в зоната на лемурите. Ще се опитам да ви разходя из Биопарка с пътеписа си до колкото мога.




Това е най-големия зоопарк в Европа. За разлика, от зоопарка на остров Тенерифе (втория по известност в Европа), в този няма програми, т.е дресура на животни. Това с нищо не намалява удоволствието. Напротив, тука всичко е по-естествено и по-пълноценно. Няма да е пълноценно пътешествието ви до Валенсия, ако не посетите това чудесно място.

Има ресторант и кафе, които са разделени от зоната на животните от една неголяма река. На практика, вие можете да си пиете кафето в компанията на жирафите, носорозите, щраусите и други миролюбиви представители на Африка. Лъвовете се препичат на слънце непосредствено зад тях.

Биопарка е разделен на три зони: Савана, Екваториална Африка и Мадагаскар. Интересното е, че животните не са напълно разделени по между си, а съжителстват, както се случва и в реалната им среда. Вероятно постоянната ситост на лъвовете е причината, те да са лениви и отпуснати. Не мога да си го обясня по друг начин факта, че „закуската” им се разхожда на няколко десетки метра от тях,  а те дори не се вълнуват.

В сайта им https://www.bioparcvalencia.es може да проверите за работното време и за цените на билетите. Проверявайте задължително и за промоции. Ние си купихме билетите онлайн за да не чакаме на опашка на входа. Имаше и промоция и вместо по 21 евро, ги вземахме по 15 евро.

Ако сте с деца, предвидете за посещението един цял ден. Ако сте без деца, 4-5 часа ще ви стигнат, включително с обяда и кафето в заведенията на парка. Из парка има достатъчно тоалетни. Желателно е да не носите храна, а само вода. На входа проверяват багажа и храната е забранена за да не се хранят животните.

Ето ви карта на зоопарка. Ще я получите същата или подобна на входа. Полезна е.

Непосредствена след входа се качвате на моста, прехвърлящ се над градините на Турия.

От моста започват и първите снимки. Има чудесен изглед към града.

Веднага след моста, в дясно ви посрещат розовите фламинго. Толкова са нежни, че имате чувството, че вятъра ще ги прекърши.

Зад тях е зона Мадагаскар. Тя отваря 30 мин. след началния час на парка и затваря 30 мин. преди крайния час. Непосредствено до входа на зоната е хищния бозайник фоса.

Аз не бях виждал подобно животно. Има поведенито на котка. Храни се със всичко каквото улови, от риба до лемури. Местното населения на Мадагаскар има легенди за свирепостта на фоса, но те са преувеличени. Фосата е застрашен от изчезване вид.

Ние почти прекосихме зона Мадагаскар и не видяхме никакво животно. Тъкмо се чудихме, само хищника ли е представител на тази зона и малко преди да излезем установихме, че всъщност животните са около нас или по-скоро над нас. По дърветата имаше много лемури.

Някой от тях позираха от разстояние, но повечето доста бързо сменяха позициите си и беше почти невъзможно да ги снимаме.

В парка, освен животните имаше и различни видове причудливи растения.

Този красавец го видяхме на няколко места. Не знам как се казва. Не бях виждал птица с толкова контрастни цветове. Чудя се тези ярки цветове не го ли правят много видим сред природата и съответна по-лесна плячка.

Завиждах на прическата на този плувец.

Щраус бях виждал, дори и яздил. Винаги съм се чудил на природата как е създала такава грамадна птица с толкова дълъг и слаб и изглеждащ крехък врат. Въпреки, че клюна му изглежда здрав и опасен, по голямата опасност са краката му. Големите екземпляри трошат кости с ритниците си.

Носорога се разхождаше важно. Въпреки, че изгледаше тромав, беше доста подвижен за килограмите си.

Странно защо клюна на тази птица има такъв вид. Има някаква причина вероятно свързана с храненето му, но не знам каква е тя.

Ето още една замислена птица.

Мъжкаря си почиваше. По едно време наближаха няколко женски. Той се раздразни, стана, изгони ги и пак седна да си почива. В парка мрежи нямаше, но единствено зоните на маймуните се разделяха от пътеката за посетители със стъкло.

Ето ги и манекените на зоопарка.

Те деляха един район с някакви тревопасни от рода на антилопите.

Всички хищници бяха в сиеста независимо, че беше преди обяд. Явно бяха похапнали стабилно и сега се излежаваха.

Тази маймуна дълго време не можеше да си намери подходяща позиция за дрямка. Полегна и започна да се върти, да си слага и да си маха ръката из под главата и т.н. Снимката запечата само един миг от нейното поведение.

Този мъжкар имаше седеше замислен и явно имаше тежки проблеми за разрешаване.

Малко плашещо изглежда това сухо дърво.

„Не знам, не чух , не видях”.

Ето това е истински релакс.

Нинджата явно беше занемарила тренировката и се беше отпуснала и станала ленива.

Този бивол имаше странни рога.

Негова компания бяха ето тези животинки. Не знам  какво е това. Прилича на прасе, на голям плъх, на извънземно. Знам само, че са тревопасни.

Каква идилия! Водопад, сърнички – касиво е.

Ето го отново пъстрия дългоклюнест и дългокрак красавец. Този път си има компания.

Цар лъв от високо контролираше всичко. Или поне се правеше или му се искаше да контролира нещо. Явно се беше наял и нищо не го интересуваше. Само за информация, между него и посетителите нямаше някаква сериозна преграда.

Има ли зоопарк без слонове? Не знам дали естествената им среда е толкова камениста, но тука (поне визуално) се вписваха много добре.

Жирафа се опитваше да си открадне поне хапка от кората на палмата, а любопитковците го следяха от близо.

Как може природата да ги дари с толкова жален поглед тези жирафи.

Колкото и да търсеше, този тревопасен дребосък нямаше шанс да намери нещо вкусно в този пясък.




Завършвам с шареното магаре.

Ако сте на екскурзия до Валенсия, задължително се разходете из Биопарка. Аз съм ходил на сафари сред дивата природата (описано е в пътеписите ми за Кения), но въпреки всичко в този зоопарк ми беше интересно. Дори и само заради удоволствието да пия кафе сред тази красота. На сафарито нямаше кафене.

Прочелите тази публикация се интересуват  и от :

“Океанографския парк на Валенсия”
“Градът на изкуството и науката, Валенсия”
“Разходка из Валенсия”

Leave a Reply