Гран Канария – Caldera de Bandama, El Bufadero, Cabañita Park, Puerto de Mogan

Пристигате в Гран Канария и имате на разположение само няколко дни за да разгледате острова. Е, нещо такова се случи, но аз бях домакина. Какво да покажа на хора от Европа, което да не са виждали. Например, кратер на вулкан, океанско-брегова атракция, местната кухня и най-красивия град на острова.



Ами … организирах го. Взех кола под наем и се отправихме към един от кратерите на Гран Канария – Caldera de Bandama, един от най-големите на острова.

Caldera е кратер, а Bandama идва от името на Daniel Van Dam, Фламандски търговец от XVI век, дошъл на острова и закупил земята около вулкана за да отглежда лозя. Испанците произнасят латинската буква “V”, като „Б”, т.е. латинското “B” и така Van Dam се превърнал в Bandama.

Проучванията показват, че последното изригване на този вулкан е бил преди около 2000 години и вероятно е било последното за Гран Канария. Имали са късмет местните, защото на Лансероте, последния бил през XVIII век и на острова настанали гладни години.


Кратера е дълбок 216 метра и има диаметър около 1 км. При добро желание може да си направите обиколка на кратера. Нещо ново няма да видите, но ще видите старото по различен ъгъл.

Също така, може да разгледате от високо района около кратера.

Вероятно сте чували за Агаве. От него правят текилата. По- малко известното е, че от това растение се прави сироп от Агаве, заместител на захарта. Сиропа прилича на мед, но е малко по-рядък. По сладък е от захарта 1.5 пъти и доста по-скъп. Казват, че е здравословен защото не влияе на нивата на кръвната захар, но не трябва да се прекалява с него защото натоварва черния дроб. Аз ви препоръчвам да ползвате текила. Пак се натоварва черния дроб, но поне е по-вкусна.

Казаха ми, че това снимката било Агаве.

За кактуса Опунция (Оpuntia) е по-малко вероятно да сте чували, макар, че със сигурност сте го чиждали. Гран Канария е пълна с този бодливец. Цъфти красиво, плодовете му са ядливи, а в някои държави ползват и стеблата му за ядене. На български наричат плодовете му „Бодлива круша”. Покрит е с невидими бодли и с гола ръка не трябва да се пипа, и обелен плода цапа в кърваво червено. Има сладникаво-кисело-блудкав вкус, а консистенцията му е като на меко киви, но семенцата са по-големи.

Като казах стебло, това е тази част от кактуса, която прилича на листо. На практика обаче, бодлите му са вместо листа, а зелената му част е стебло. Така е със всички кактуси, приспособили са се към сушата в която живеят, а и не обичат да бъдат докосвани. То кой ли обичат да го докосват когато е жега.

На острова може да видите малки селища или няколко къщи като махала, къде ли не. Понякога се чудя защо трябва да бъдат точно там- ами ток, ами вода, ами храна и т.н. Добре, че не пада сняг да ги откъсва от света.

Като чуете за вулкан или кратер, не си мислете, че наоколо е само лава и нищо друго. Така е, ако вулкана е избухвал скоро. Например в Лансероте, пейзажа около още дишащия вулкан е черна трагедия. В Гран Канария, отдавна вулканичната пепел е станала подходяща за всякакви растения. Казват дори, че била много плодородна. Леко съм скептичен като виждам продуктите им в зеленчуковите магазини. Всичко е химия, химия и пак химия. Ако не е химия, ще е ГМО. В чушката им може да пъхнете малко пиле.

Около кратера има много видове ниски дървета, храсти, кактуси и цветя.Направо си е ботаническа градина.

Ето го и шефа на района – мълчалив, гледащ лошо и леко вдървен. Обяснихме му на английски, испански, руски, френски, чешки и български език, че ние сме само туристи, но не получихме разбиране по въпроса. Благословихме го на български и си тръгнахме. Остана видимо доволен – не знам от какво, от това, че си тръгнахме или от благословията.

Следващия обект беше El Bufadero, атракция на океанския бряг близо до La Garita. Не знаех какво да очаквам и за това паркирах и тръгнахме по алеята покрай брега.

Първо забелязахме тези малки каменни заливи. Вълните с грохот и с много пръски се разбиваха в скалите. Водата се пенеше и ние дълго очаквахме Афродита да се покаже от от пяната. Уви, опита ни да видим голата богиня не се увенча с успех. Голи видяхме по-късно, но на друг плаж, не бяха богини, а и не бяха за гледане. Няма да ви покажа снимки защото широчината на кадъра не ги хващаше.

Помислих, че това е търсения обект и се приближих за още снимки, а и да вида кое точно му е интересното. Вулканични скали, бистра вода и непокорни вълни бях виждал. Започнах да се притеснявам, че съм довел хората на грешното място. Да, те са от вътрешността на Европа и всяка „голяма вода” им е интересна, но чак пък да е атракция …

Оставих групата и продължих по брега с плахата надежда, че ще открия нещо по-интересно. Естествено, всичко по-пъстро, по-странно, по- така беше заснемано от мене за да има все пак с какво да запомня този район.

И … открих El Bufadero – две дълбоки дупки в скалите, пълнещи се и празнещи с пенлива океанска вода, в някаква ритмична последователност. Имаше подводни отвори свързващи двете дупки, а и самите тях с океана и водата неуморно отиваше ту нагоре, ту надолу. Грохота беше силен, а ефекта поразителен. Омагьосан стоях и гледах дълго време, сякаш хипнотизиран от случващото се.

Заприлича ми на каменно сърце с две камери, сърцето на океана.

Другото ми сравнение е, все едно, че виждам в умален размер Сцила или Харибда. Не знам коя, коя е, защото не съм имал щастието да се запозная с тях, но за мене са символ на неукротимата мощ на моретата и океаните. Макар и много, много малко по размер, това което виждах си беше опасно.

Проследете видеото и се наследете на стихията.

След вулкани и водни атракции, дойде ред да похапнем. На острова има колкото искате ресторанти. Почти навсякъде храната е еднаква- добра или лиша, елате и вижте. Не ме питайте, аз съм много претенциозен. Различното на този ресторант (Cabañita Park) е обстановката. Първо външната – ресторанта е сред природата и второ – вътрешната. Рядко може да се види заведение с подобен интериор.

Постарали са се хората да създадат нещо различаващо се и дори с малко атрактивност в менюто Предлага се стандартно BBQ до масата ви и няколко вида добре мариновани меса, които сами можете да си опечете. Другото е т.н. Мексиканска шапка – въглищата на BBQ-то са под метална шапка, тип Мексико и може да „лепите” месо и зеленчуци по нея за да си ги приготвите.

Времето за хранене на местното население се различава от това на повечето европейци. На острова се обядва след 14:00 и се вечеря след 21:00- 22:00 часа. Поради тази причина заведението беше празно. Аз знаех, че не е добра идея в този момент да се поръчват разните BBQ-ата, защот чакането да се разпалят може да трае повече от 30-40 минути.

Поради тази причина се задоволихме с нещо по простичко като това на снимката – Ensalada marinera (салата с морски дарове), Pulpo de gallego (Октопод по Галесийски) и … третото го забравих (дробчета с картофи).

Навън не се стърпях да снимам тази обстановка, напомняща ми на декор на Холивудски уестърн.

Нали сте чували, че почти всички филми са измислици. Най-малкото каубоите са нямали пари за толкова много куршуми, колкото се показват по филмите, че са били изстрелвани. Да не говорим, каква е била точността на пистолет стрелящ от височината на кобура.

Моят план за деня завърши в Puerto de Mogan- красавицата на острова. Малко градче, започнало живот като пристанище на град Mogan и рибарско селце, но след това „извоювало” правото на самостоятелен живот.

Бели сгради, с шарени кантове и дограми, в стил напомнящ ми на Средиземноморието и малко на Мароко, свързани с цветни арки. Тези арки дават незабравимия облик на града.

Повечето от това, което виждате по снимките са хотели на високи цени. Не е необходимо да оставате в града, Той е толкова малък, че може да се обиколи за по-малко от час. За да му се насладите обаче, остането повече време.

Заведения има колкото искате. Яхти – още повече. За слънцето няма да говоря. То просто си гори наред без да се съобразява от пол, възраст, националност и т.н. Съвета ми е, без слънцезащитен крем нито крачка навън. Ако е с Алое вера, още по-добре. Слънцето няма нищо общо с това на нашия плаж. Гран Канария е на ширините на Сахара и не го забравяйте.

На Perto de Mogan казват „Малката Венеция”. Причината са няколкото канала, които прекосяват част от града. Естествено, всичко е за да бъде „излъгани” туристите. Каналите са малки и не плавателни, но наистина са красива и придават очарование на градчето.

Освен да се любувате на красотата на града, да отиде на плажа му или да опитате местната кухня, няма много други неща, които може да правите в града, За разлика от това в океана до града има доста атракции.

Предлагат се екскурзии с корабче с прозрачно дъно до съседните градове. Има дори и подводница за наблюдение на дъното. Парашути, банани, дежетове и какво ли още не -само ги споменавам.

Може да се качите на яхта (с други туристи) и да ви повозят из океана. През това време може да си правите плаж на борда и, да консумирате бира или сангрия включени в цената или разни коктейли срещу заплащане. 3 или 4 водни атракции от горе-споменатите са включени също в цената. За 4-5 часа удоволствието е гарантирано. Цената е 60-80 евро. Да, скъпо е, но това както сте виждали по филмите си е удоволствие не за всеки. Но от друга страна, кога друг път може да се почувствате като на филм.

Друго малко по-евтино удоволствие е да храните океанските риби с хляб или разни снаксове.

Както казах, в Puerto de Mogan има плаж. Малко е пренаселен, но никой не ви кара да ходите точно в този град на плаж. Малко по на изток е любимия ми Амадорес и място на него винаги има. Място за паркиране може и да няма обаче.

Как да не се влюбите в градче, на което и паркингите му са красиви.

Ходел съм над 10 пъти и все не ми омръзва. Гостите са доволни от екскурзията, а аз от пътеписа си.

 

 

 

Leave a Reply