Диани, Кения – докоснах рая. Част 1

posted in: Африка, Кения | 0

Не знам защо постоянно отлагах момента, когато ще започна пътеписа за Diani, курортното селище на брега на Индийския океан, близо до Момбаса, Кения. Не беше мързел, но все нещо спираше желанието ми.

Беше в края на престоя ми в Кения, в края на Април. Бяха последните дни от официалния туристически сезон, непосредствено преди да започне дъждовния сезон. Курорта беше празен, тих, спокоен и само няколко слънчеви дни, забравени от отминалите месеци ни правиха компания на брега на океана. Меланхолията бликаше от всяка бавно поклащаща се палма и се засилваше след всяка прибираща се към океана вълна.



Какво правихме през тези дни- НИЩО, абсолютно нищо. Нищото включваше хранене, дремане под палмите, коктейли, дремане, коктейли и понякога докосване до водите на океана, по-топли от въздуха. Ако бяхме продължили повечко време щяхме да се срастнем с шезлонгите.

Предлагам да започна от начало.

Живеехме в Найроби и имаше два начина за придвижване до курорта Диани- с кола или със самолет. Разстоянието е малко над 500 км и по не много широкия път до там е над 9 часа друсане с кола. Колеги бяха ходили и разправяха, че им трябвало един ден за да се възстановят, ако се оцелее по този път, където над 50% са товарни камиони. Бях започнал да се отчайвам, когато разбрах, че ще пътуваме със самолет.

В деня на замнаването ни за Diani, шофьора ни остави на летището, сектор вътрешни полети. Спътника ми беше българин, колега с инвалидна количка.



Отидохме на гишето да се чекираме и служителката като видя, че имаме инвалидна количка, взе да се „дърпа назад”. Самолета бил малък, трудно се влизало в него, ако човека е инвалид, а в Diani нямало услуга за инвалиди.

Ние и обясняваме, че сме се допитали преди да се купят билетите, дали може да обслужен човек с подобна количка и ни беше отговорено положително. Да, но само международното летище имало тази услуга, в сектор „Вътрешни полети” нямало такава.

Предложи ни безплатно да ни смени полета с друг, тръгващ по-късно от международното летище и полета се изпълнявал с голям самолет. Кацало се в Момбаса и там предлагали услуга за инвалиди. Переспективата да чакаме няколко часа повече преди да излетим, да кацнем в Момбаса и после да вземаме такси за над 50 км, не ни хареса.

Стигнахме до компромис. Когато малкия самолет до Диани е готов, ние да излезем първи и да преценим, можем или не да ползваме този самолет.

След 30-40 минути самолета беше на 100 метра от изхода. Машината на Jambo Jet ни чакаше. Снимката от обратния курс, но самолета е същия.


Снимка 1, Диани, Кения

Jambo Jet на летището в Диани, Кения

.

Jambo означава „Здравей” на суахили.

Не знам как ви изглежда самолета на снимката, но на практика беше сравнително малък. Имаше пет стъпала водещи до тясна врата. Прехода изглеждаше почти невъзможен за човек движещ се доста трудно с патерици, но мисълта да чакаме още няколко часа, а след това да се друсаме с кола ни беше стимула да опитаме.


Стигнахме с количката до самолета. Колегата се прехвърли на патериците и експеримента започна. Летищните служители стояха в страни и се готвеха да наблюдават шоуто. Никой не прояви самоинициатива да помогне.

Опитайте се да изкачите едно стъпало без да си свивате коляното. После го повторете пет пъти, но на стълба по-тясна от метър. Няма да се впускам в обяснения, но след няколко минути с подкрепа от моя страна бяхме в коридора на самолета. Стюардесите гледаха и не вярваха на случващато се. По коридора беше трудно за преминаване за мене, а какво оставаше за колегата. Настаниха ни на първата седалка.

Самолета беше тип междуселски транспорт. Само кокошки нямаше в него. Пътя беше кратък и го запълнихме със снимки през прозореца.


Снимка 2, Диани, Кения

Небето над Кения

.


Снимка 3, Диани, Кения

Небето над Кения

.


Снимка 4, Диани, Кения

Океана пред Диани,Кения

.

Повторихме упражненията на слизане, но този път без публика. Чакаше ни колата на хотела и се отправихме към брега на океана.

Хотел „Blue marlin” (марлин – риба меч) е собственост на българи- любезни и отзивчиви. Сградата е в стил на хасиенда. Виждал съм подобни само по филмите.



Booking.com

.

Снимка 5, Диани, Кения

Хотел „Blue marlin”, Диани, Кения

.


Снимка 6, Диани, Кения

Край океанските беседки на хотел ‘Blue marlin’, Диани, Кения

.


Снимка 7, Диани, Кения

Хотел „Blue marlin”, Диани, Кения

.

Хотела е на брега на океана. При прилив, вълните мият външната стена на ресторанта. За по голяма екзотика не бях си мечтал.


Снимка 8, Диани, Кения

Късче от рая, Диани, Кения

.

Настаниха ни по стаите. Никога не бях спал в легло с балдахин. Беше необходим, за да не влизат комари и да ти изнесат възглавницата. По канализацията на Диани не течеше сладка вода, а солена – чиста (не директно от океана), но солена. При къпане кожата ни започваше да скърца. Миехме си зъбите с минерална вода.

Побързах да докосна Индийския океан. За първи път ми беше. Ето първите ми снимки от брега на Diani. Скъп спомен са ми.


Снимка 9, Диани, Кения

Брегът на Тихия океан, Диани , Кения

.


Снимка 10, Диани, Кения

Хотел „Blue marlin” от към океана, Диани, Кения

.

Не можех да повярвам, че вървя по пясък – беше по фин от брашно. Като се намокреше от вълните приличаше на тесто. Водата беше необичайно топла за мене. Необичаен беше и вида в плиткото – мътна от пясъка и приличаше на мляко.

На колегата също му се прииска да види Индийския онеан. Пътеките на хотела не бяха пригодени за инвалидни колички, за това двама души от персонала бяха повикани да помогат. Те явно за първи път се докосваха до инвалидна количка защото още на десетия метър направиха така, че гумата на колелото да излезе от колелото. Естествено, че нямаше никакви инструменти за ремонт. В крайна сметка, сина на домакините донесе някакъв инструмент от кухнята, който използвахме подобно на щанга и сложихме гумата.

Слънцето си отиваше и нямаше какво да правим. Седнахме на приказка с домакините. Имаше какво да ни разправят – за окена, за приливите, за времето, за влагата, всичко беше ново и необичайно за нас. Ами например влагата. Беше толкова влажно, че въздуха лепнеше. Дрехите ни върху гърба ни бяха вечно влажни. Хавлиите от банята никога не изсъхваха. Последния ден, дрехите в куфара ми, които не бях вадил, бях влажни.

По брега минаха местни и носеха зелени кокосови орехи. Заинтересовах се за какво служат. Оказа се, че ги продавали за пиене. Домакина купи два броя за нас. Продавача извади едно мачете и с един замах подравни долния край на ореха за да може да стои върху маса. С втори замах отряза горния край на ореха и се отвори дупка в него. Подаде ми го. Пъхнах една сламка в него и го опитах. Вроятно, ако беше изстуден щеше да е по-добър. Топъл беше блудкав.

Стана време за вечеря и сервитьора ни попита, какво ще желаем да вечеряме. Казах му да каже на готвача да ни изненада с нещо. Бяхме на All-inclusive по отношение на яденето и този момент нататък се оставихме в ръцете на готвача. Бяхме сами в хотела и той имаше задачата да ни изнедва за обяд и вечеря с каквото той пожелае. Нито веднъж изненадата не беше неприятна.

Във времето след вечеря до лягане нямаше какво да правим освен да пием бира и да се любуваме на океана. Прилива превзе плажа и почти достигна до нас.


Снимка 11, Диани, Кения

Приливът в Диани, Кения

.

В пясъка живееха някакви супер бързи раци. Когато вълната наближаваше, те със светлавична скорост се скриваха в пясъка, когато вълната се отегляше, раците излизаха от дупките и се разхождаха по пясъка.


Снимка 12, Диани, Кения

Скоростните раци на Диани, Кения

.

Представлението беше завладяващо и ние му се любувахме с часове. Понякога им хвърляхме хляб. Първоначално те изчезваха в пясъка уплашени, но след секунди се появяваха и се сбиваха за хляба. Стъмни се. Настъпи отлива и по пясъка наизлизаха стотици (в нашата видима зона) и хиляди раци по целия плаж. Вече нямаше вълни и те необезпокоявани се разхождаха.


Снимка 13, Диани, Кения

Нощна рачешка разходка, Диани, Кения

.

Бях решил да снимам изгрева, кой знае кога пак щях да го видя над Индийския океан. За целта проверих в Интернет кога е изгрева и си настроих събуждане в подходящо време.

Нощта мина спокойно, необезпокояван от комари, маймуни, тъмнокожи русалки и каквото и да е друго с местен произход.

Алармата ме събуди и се отправих към плажа. Там ме посрещнаха само актьорите от снощното преставление – раците бързоходци.


Снимка 14, Диани, Кения

Сутрешно спокойствие по брега на Диани, Кения

.

Колони от раци емигрираха за някъде. Движеха се от север на юг, но конкретната им цел не я знаех. Сега бяха по-спокойни и не се вълнуваха от океанските вълни, а по-скоро и те като мене се наслаждаваха на момента. Имаше само една разлика, аз след няколко дена щях да напусна това райско кътче, а те оставаха завинаги.


Снимка 15, Диани, Кения

Рачешка миграция, Диани, Кения

.

Нямах късмет с изгрева, беше облачно, за това пък запечатах незаменими изгледи. Имаше една самотна лодка в океана, която се превърна в главен герой на моите снимки.


Снимка 16, Диани, Кения

В очакване на изгрева над Диани, Кения

.

Снимка 17, Диани, Кения
Тихия океан, наистина беше тих, Диани, Кения

.


Снимка 18, Диани, Кения

Облачното утро над Диани, Кения

.

От това което се вижда, може да си помислите, че започва буря. Нищо такова. Беше спокойно, топло, но облачно утро. Беше и много тихо, вълните сякаш се бояха да обезпокоят тишината и нежно, и безшумно се разстилаха по брега. Това са моменти, чиято красота не може да бъде пълноценно запечатана в няколко кадъра. Имам стотици снимки, пак не могат да възпроизведат магията на момента.

Слънцето се издигна над хорзонта и облаците почервеняха.


Снимка 19, Диани, Кения

Запалените облаци на Диани, Кения

.

На снимката илюзията е, че е мрачно и наближавате Мордор, ужасната крайна цел на хобитите, но всъщност, аз чувствах, че съм благословен да бъда на такова прекрасно място и мога да се попивам максимално от обгръщащото ме спокойствие, безвремие, тишина, красота.


Снимка 20, Диани, Кения

Никакъв шанс да видя слънцето на Диани, Кения

.

Нямах какво да правя и предприех кратка разходка по брега, цапайки бос в нежно топлата вода.

Наблюдавах интересно явление. Когато вълна пълнеше следите ми в пясъка с вода, водата не попиваше по цялата стъпка. Пясъка е много ситен и това прави плътна повърхността му. На няколко места се отваряха дупки и водата се спускаше надолу само в тях. В същото време излизаше въздух от дупките и водата се разпенваше.

Процеса продължаваше дълго време. Ако втора вълна не заливаше следата, то беше необходимо повече от минута за да се източи водата в дупките. Стоях и наблюдаван омагьосан. Все едно бях направил някакво световно полезно откритие и не вярвах на късмета си, че скоро ще получа Нобелова награда. Наблюдавах и изследвах до като ме заболяха коленете от клякане и ставане.


Снимка 21, Диани, Кения

Странното явление с водата попиваща в пясъка, Диани, Кения

.

Прехвърлих се в ресторанта за закуска. Тя винаги започваше с пресни плодове – парчета банан, манго, папая, диня, ананас. Така написано звучи обикновено, едва ли не, ей сега ще си ги купя от магазина и ще си направя същата закуска. Не може. Бананите, мангото, папаята и ананаса са откъснати узрели от дървото и имат вкус, който няма как да се усети от същите плодове, купени от нашите пазари, набрани преди … неизвестно колко време. Толкова добре узрели са плодовете, че ако не се използват до 2 дена, те изгниват от презрялост. Неописуемо вкусни са.

Всъщност Кения е държава с все още натурална храна. Това, което се отглежда по техните ферми е евтино и вкусно. С изключение на портокалите и лимоните. Местните сортове са със зелена кора и не чак толкова добър вкус.

Ресторанта е отворен към окена. До като закусвах, можех да се наслаждавам на гледката.


Снимка 22, Диани, Кения

Поглед към океана от към ресторанта, Диани, Кения

.

Всичко в хотела изгледаше старо и натурално – търсен ефект. Всичко извън хотела си беше диво и първично – ествествен ефект.


Снимка 23, Диани, Кения

Самотна лодка в океана, Диани, Кения

.


Снимка 24, Диани, Кения

Неканен гост в реаторанта, Диани, Кения

.

Първият ни ден от престоя ни в Диани, започна … и аз ще прекъсна този пътепис за да продължа в следващия.

Какво да се види в Кения

Следващите Справочници са на английски и могат да бъдат поръчани онлайн и доставката е безплатна за цял свят. В тях може да намерите какво да посетите в Кения. Това е държава в която има толкова много какво да се види и прави, че няма да ви стигне и месец.



Снимка 1, Диани, Кения

Снимка 1, Диани, Кения

Снимка 1, Диани, Кения

Leave a Reply