Бях в Дубай през един от най-неподходящите месеци – Юли. Едно време имаше един филм „Ад под небето“. Това име напълно характеризира обстановката в Дубай през летния период. Ако решите да разгледате Дубай, изберете времето между късната есен и ранната пролет. Билетите за самолет можете да ги купите по всяко време.
The Palm Jumeirah, Дубай
В предния пътепис за Дубай ви разказах за Madinat Jumeirah. След това се отправихме към изкуствения остров The Palm Jumeirah.
Не знам как ви се струва на картата и по снимките, но острова е огромен. Влиза се по широк път от към ствола на палмата. Стеблото, до клоните на дървото е жилищен комплекс. Това е по-простосмъртната част на острова, до колкото може да се каже, че съществува такава част. В нея имат апартаменти и някои български бизнесмени.

.

.

.
Стеблото в областта на клоните е широк път, от който излизат разклоненията (клоните). Всеки клон е частен път и води до частните вили на арабските шейхове и други богати араби. Всяка вила е със собствено яхтено пристанище. По пътищата-клони е забранено да се влиза.
В короната на палмата са разположени множество хотели. Достъпа до там е с подводен тунел за колите или с надземна (надводна) мотриса.

.

.
Излиза се на панорамен път покрай океана, обикалящ целия остров и осигуряващ транспорта до всеки хотел.

.
Хотел Atlantis de Palm, Дубай
Най-красивия хотел е Atlantis de Palm.

.
В хотела имало аквариум и интересен интериор. Това беше причината да искаме да го посетим. Месеци по-късно, мои познати ми казаха, че преди достъпа бил свободен. Когато аз бях в Дубай, достъпа за не-гости на хотела беше ограничен. Наложи се да изиграем малък цирк за да ни пуснат.
Моят водач, българин живеещ от много години в Дубай, се обади на шефа си и на български набързо му обясни ситуацията. Подаде телефона на охраната и шефа му каза, че ни чака в бара на хотела за бърза среща. Не стана лесно, но след няколко минути убеждаване, охраната ни пусна.

.

.

.

.

.
Кича беше очебиен. Да, интериора беше запомнящ се, но нямаше никакво изкуство в цялата шарения.
Не искахме да се бавим много и се отправихме към аквариума.

.

.
Дъното беше като потънал град, вероятно идеята беше да наподобява Атлантида. Достъпа до самия аквариум беше с карти, които имаха гостите на хотела. Имаше вариант да се доближа, но после трябваше охраната да ме извежда от хотела. Не си струваше.
Стояхме десетина минути и излязохме от Atlantis de Palm.

.
Благодарихме на охраната, че ни е пуснала и се отправихме към колата ни.

.

.
Екскурзии в и от Дубай
Имах още един ден на разположение в Дубай. Трябваше да избера екскурзия или рано сутрин или привечер, през деня беше неподходящ период. Използвах предложение от Интернет с онлайн заплащане. Разгледайте и ще се убедите, че има какво да се ползва от подобни сайтове.
Посрещане на изгрева в пустинята до Дубай
Поради това, че бях в Дубай в най-горещия период на годината, пропуснах някой от известните обекти, като например Dubai Miracle Garden. Поразрових се из Интернет за да открия нещо интересно за посещение, без да ме смущава адската жега. Имах две предложения: посрещане на изгрева в пустинята след разходка с камила, съчетано с арабска закуска или изпращане на деня с арабска вечеря и програма. Реших да бъда романтичен и избрах първото.
В 4:00 ме взеха с кола от хотел „Villa Rotana“. Оказа се, че повече мераклии за романтичен изгрев няма. Разходката в пустинята се организираше само за мене.
Booking.com |
. |
Шофьора пое в неизвестна посока. Излязохме от Дубай. Първо бяхме на магистрала, после поехме по широк път. Преминахме в двулентов път. Изчезнаха всякакви светлини покрай нас. Движехме се по път, полупокрит с пясък в абсолютно тъмна област, все едно в тъмния космос. По едно време през взеха да пробягват през мене нотки на съмнение в намеренията на шофьора. Сетих се за всички филми, които съм гледал за отвличания.
Пътувахме повече от 30 минути в черния космос. Колата спря и се отклони от пътя. Шофьора подкара през пясъците на пустинята. Да, бях платил за посрещане на изгрев в пустинята, но все пак си беше малко страшничко.
Колата спря пред нещо като постройка. Беше абсолютно тъмно и си личаха само силуети на ниски сгради. Шофьора каза, че трябва 10-15 минути да изчакаме камиларите. Извини се, че нямало ток в района. Когато били необходимо пускали генератор, но сега ситуацията не налагало употребата на ток.
Наблюдавах странно съмване. В следващите 10-15 минути от абсолютно тъмно стана светло, като преди изгрев слънце. Не знаех за този феномен, явно характерен за пустинята.
Огледах се. Мястото беше същото, в което нощно време се организира вечерята с програма. Това беше малък район, заобиколен от ниски сгради. Нещо като изкуствен оазис сред пясъците на пустинята.
Дойдоха камиларите. Качих се на една камила. Още една беше вързана зад мене. Водача вървеше бос и водеше моята камила за юздата. Тръгнахме на някъде.
Не съм очаквал, че пустинята изглежда по този начин. Не ми хареса. Очаквах чисти пясъци и спокойствие. Пясъка беше осеян със сухи грозни храсти и над нас всяка минута прелитаха самолети. Нямаше романтика.

.
В далечината на един хълм видях някаква светлинка. Не се разбираше какво има там. Бавно наближавахме. Очерта се силует на човек. Помислих, че е седнал отшелник, вглъбен в молитвите си.
Оказа се, че отиваме точно на този хълм. Това се оказа моето наблюдателно място за очакване на изгрева. Светлинката беше малък огън на който вреше железен кафеник. Човека ме покани да седна на мека възглавница и ми сервира горещо кафе. Беше доста безвкусно. Отвори пакет фурми, купени от магазина, в добавка към кафето.

.
Всичко беше прекалено изкуствено, въпреки, че „домакина” беше любезен. Аз ли очаквах много или всичко беше много комерсиализирано, но бях разочарован.
Имаше и друга неприятна изненада, беше облачно и изгрева не се виждаше. Никога не съм очаквал, че в пустинята има облаци. Беше голяма изненада за мене.

.
Чакахме известно време да се поразсеят облаците. Също като мене, камилите бяха отправили взор към изгряващото слънце.

.
Явно нямаше да видим слънцето. Решихме да се връщаме. Качих се на камилата и водача я пое към изходната точка.

.
„Паркирахме“ камилите пред „оазиса”.

.

.
Отправих се към заключителната част на моята програма – арабската закуска.

.
Арабите явно са модерни хора. Закуската ми ме чакаше на застлана маса с бяла покривка.
.
Очакваше ме и нова изненада. Арабите явно са фенове на кренвиршите, варените яйца и топеното сирене. Това беше закуската ми, плюс натурален портокалов сок и същото безвкусно кафе.
До масата имаше ниска палма. На снимката се вижда как се събират фурми за консумация.

.
Направих няколко снимки с този красавец. По принцип тези снимки са платени, но явно бяха решили частично да ме компенсират и не ми взеха пари.

.
Качихме се на джипа и поехме по обратния път.

.
Всичко построено в Дубай е на места, откраднати от пустинята. Така беше и с пътищата. За това пустинята всячески се стремеше да си върне откраднатото.
По обратния път се оглеждах за да видя къде съм.

.
Оказа се, че покрай пътя беше доста застроено и оживено. Явно нощно време не се ползваше електрически ток и беше абсолютна тъмнина.
Беше ми малко криво и пътувахме в тишина. Шофьора многократно ми се извинява за това, че имало облаци и не съм видял изгрева. Казах му, че няма причина да се извинява, това е природа и не зависи от нас.
Когато стигнах в хотела написах благодарствени думи за фирмата и лично за шофьора. Никой нямаше вина за липсващия изгрев.
Бъдете осведомени преди да потеглите на екскурзия
В съвременния Интернет свят, книгите останаха на заден план, но понякога могат да бъдат полезни. Има точки по севета, където мобилните Интернет услуги са доста скъпи. Можете да си изтеглите материалите предварително, преди тръгване, но няма как да предвидите всичко. Можете да ползвате и Free WiFi, където откриете такъв. Ако все пак искате да сте почти 100% готови за новите дестинации, препоръчвам тези книжни справочници на английски език. Диставката е безплатна за цял свят.


Предадох ви моето виждане за Дубай. Дали ще си организирате екскурзия до там, вие си решавате.
Leave a Reply