Дубай – очарователна или прехвалена приказка (Част2)

posted in: Азия, Дубай, ОАЕ | 0

Както сигурно сте чували, в Дубай и автобусните спирки са с климатик. Местните малко са повредени на тази тема. Не знам защо, когато навън е 40-50 градуса, климатика трябва да е настроен на 20 градуса. Считам, че и 25-26 е достатъчно ниска температура. Да, да, ама не.

При всяко влизане в хотелската си стая настройвах климатика на 25 и всеки път хотелския персонал го правеше 22. Така и не се разбрахме по този въпрос.

Централната част на града беше заобиколена от много лентов път. Хотела ми беше непосредствено, от външната част на този път. За да се пресече пешеходно пътя и да се стигне до МОЛа можеше да се ползва климатизиран тунел с подвижни тротоари. Много удобен вариант, имайки пред вид какъв ад е навън.

Ако сте фенове на небостъргачите, в Дубай може да се нагледате на тях.

Земята в града е на емира на Дубай. В града строят само негови фирми. Ако нещо не му харесва, разрушава го и строи нещо ново. Разказаха ми, че един ден решил, че някакъв булевард е прекалено тесен. Преместил всички жители на квартала в нови жилища, разрушил квартала и построил нов път през него.

Погледа ми така свикна с небостъргачите, че след третия ден ми се струваха, че са високи колкото българските 18 етажни блокове. Дори един броих етажи. Стигнах до 40 и се отказах.

Строежа на небостъргачи не спира. Поне до 2020 ще се строи. После, вероятно с по-бавни темпове.

Има невероятни ресторанти. Може да намерите всякаква кухня. В Dubai Marina Mall се намира комплекс „Pier 7”. В него посетихме ресторант с ливанска кухня. Гледката от балкона му беше неповторима. Ако не беше непоносимата жега навън, можех с часове да се любувам на нощния пейзаж.

В този ресторант решихме да я караме по български, т.е. да започнем с аперитив. Оказа се, че ливанците имали нещо подобно на мастика, но по-слабо. Разреждат го 1:1 със студена вода и го сервират. На фона на сухия режим в града, ставаше за пиене. Е как няма да го пием, след като платихме за него около 60 долара за ½ литър.

Няма страшно, това си беше скъп ресторант. Из града има и чудесни ресторанти на нормални цени. Посетихме турски ресторант, в който заплатихме около 15 долара на човек и ядохме, кой колкото иска. Избора беше огромен. Всичко, за което можете да се сетите. Естествено, алкохол нямаше.

Като захванах тази тема, ето още едно заведение за чужденци – бара в Madinat Jumeirah. Като пристигнахме започнахме със снимките. Кое първо да снимаш, ако не Burj al Arab.

В Madinat Jumeirah има хотел, пазар и заведения. Това заведение, в което бяхме ние е предназначено предимно за чужденци. Продава се алкохол и след 22 часа продължава като нощен клуб. Цените са сравнително високи: бутилка бира е 12 $, порция вечеря – около 30-40 $.

В началото в заведението е било посещавано само от чужденци. След това и от преоблечени араби. Сега вече арабите си влизат директно с бялата кандура и не се притесняват, че Аллах ще ги види, че употребяват алкохол.

На другия ден се върнах в Madinat Jumeirah за да го разгледам подробно.

Разказаха ми, че емира на Кувейт харесвал една жена, но тя не отговаряла на любовта му. Той не спирал да я ухажва. Междувременно се оженил два пъти, до като най-накрая, първата му любов му пристанала и се омъжила за емира. Той и подарил земята, където сега е построен Madinat Jumeirah и в добавка и дал и подобаваща сума за да може да построи каквото си иска. Тя поканила архитекти и други специалисти от Европа и в резултат възникнал този чудесен комплекс.

Това което виждате на кулата със стърчащите колове е климатична инсталация. Има някаква архитектурна хитрост и хладен въздух влиза в помещенията без да е използван електрически климатик.

Madinat Jumeirah е във водни канали достигащи до всяка сграда. Предлага се 20-30 минутна разходка само из главните канали за да не се безпокоят гостите. Това е достатъчно за да се насладите на красотата и уникалността на района.

Корабчето достига до едно по-голямо езеро, от което чудесно се вижда хотел Burj al Arab. Няма как да се посети Дубай и да не се направи снимка на този красавец.

Забелязали ли сте, че на почти всички официални снимки на този хотел са от към сушата. Погледнете на снимката това, което стърчи горе в ляво на хотела. Това е ресторант, подаващ се от двете страни на хотела. Хотела е тесен от към океана, т.е. вижда се една висока вертикална линия. Какво става като се кръстоса с широка хоризонтална линия. Ами да, кръст.

Снимката е от Интернет

Хотела е строен от архитект – християнин. Човека е направил кръст в сърцето на мюсюлманския свят. Когато хотела е открит, емира на Дубай е разходил с яхта емира на Абу Даби, който е и емир на ОАЕ. Казват, че още тогава, емира на ОАЕ е забелязал кръста и е бил възмутен от късогледството на Дубайския емир. Не знам дали тази история е достоверна, но кръста, както виждате, е факт.

Относно останалите жени на емира на Дубай и те на са останали на „сухо”, но техните имоти и съответно дворци, не са чак толкова атрактивни. Те са скрити зад високи огради и достъпа е ограничен. Каквото се вижда от магистралите, това е.

Всички къщи на местните големци са зад високи огради.

От Madinat Jumeirah се отправихме към изкуствения остров The Palm Jumeirah.

Не знам как ви се струва на картата и по снимките, но острова е огромен. Влиза се по широк път от към ствола на палмата. Стеблото, до клоните на дървото е жилищен комплекс. Това е по-простосмъртната част на острова, до колкото може да се каже, че съществува такава част. В нея имат апартаменти и някои български бизнесмени.

Стеблото в областта на клоните е широк път, от който излизат разклоненията (клоните). Всеки клон е частен път и води до частните вили на арабските шейхове и други богати араби. Всяка вила е със собствено яхтено пристанище. По пътищата-клони е забранено да се влиза.

В короната на палмата са разположени множество хотели. Достъпа до там е с подводен тунел за колите или с надземна (надводна) мотриса.

Излиза се на панорамен път покрай океана, обикалящ целия остров и осигуряващ транспорта до всеки хотел.

Най-красивия хотел е Atlantis de Palm.

В хотела имало аквариум и интересен интериор. Това беше причината да искаме да го посетим. Месеци по-късно, мои познати ми казаха, че преди достъпа бил свободен. Когато аз бях в Дубай, достъпа за не-гости на хотела беше ограничен. Наложи се да изиграем малък цирк за да ни пуснат.

Моят водач, българин живеещ от много години в Дубай, се обади на шефа си и на български набързо му обясни ситуацията. Подаде телефона на охраната и шефа му каза, че ни чака в бара на хотела за бърза среща. Не стана лесно, но след няколко минути убеждаване, охраната ни пусна.

Кича беше очебиен. Да, интериора беше запомнящ се, но нямаше никакво изкуство в цялата шарения.

Не искахме да се бавим много и се отправихме към аквариума.

Дъното беше като потънал град, вероятно идеята беше да наподобява Атлантида. Достъпа до самия аквариум беше с карти, които имаха гостите на хотела. Имаше вариант да се доближа, но после трябваше охраната да ме извежда от хотела. Не си струваше.

Стояхме десетина минути и излязохме от Atlantis de Palm.

Благодарихме на охраната, че ни е пуснала и се отправихме към колата ни.

Поради това, че бях в Дубай в най-горещия период на годината, пропуснах някой от известните обекти, като например Dubai Miracle Garden. Поразрових се из Интернет за да открия нещо интересно за посещение, без да ме смущава адската жега. Имах две предложения: посрещане на изгрева в пустинята след разходка с камила, съчетано с арабска закуска или изпращане на деня с арабска вечеря и програма. Реших да бъда романтичен и избрах първото.

В 4:00 ме взеха с кола от хотела. Оказа се, че повече мераклии за романтичен изгрев няма. Разходката в пустинята се организираше само за мене.

Шофьора пое в неизвестна посока. Излязохме от Дубай. Първо бяхме на магистрала, после поехме по широк път. Преминахме в двулентов път. Изчезнаха всякакви светлини покрай нас. Движехме се по път, полупокрит с пясък в абсолютно тъмна област, все едно в тъмния космос. По едно време през взеха да пробягват през мене нотки на съмнение в намеренията на шофьора. Сетих се за всички филми, които съм гледал за отвличания.

Пътувахме повече от 30 минути в черния космос. Колата спря и се отклони от пътя. Шофьора подкара през пясъците на пустинята. Да, бях платил за посрещане на изгрев в пустинята, но все пак си беше малко страшничко.

Колата спря пред нещо като постройка. Беше абсолютно тъмно и си личаха само силуети на ниски сгради. Шофьора каза, че трябва 10-15 минути да изчакаме камиларите. Извини се, че нямало ток в района. Когато били необходимо пускали генератор, но сега ситуацията не налагало употребата на ток.

Наблюдавах странно съмване. В следващите 10-15 минути от абсолютно тъмно стана светло, като преди изгрев слънце. Не знаех за този феномен, явно характерен за пустинята.

Огледах се. Мястото беше същото, в което нощно време се организира вечерята с програма. Това беше малък район, заобиколен от ниски сгради. Нещо като изкуствен оазис сред пясъците на пустинята.

Дойдоха камиларите. Качих се на една камила. Още една беше вързана зад мене. Водача вървеше бос пеша и водеше моята камила за юздата. Тръгнахме на някъде.

Не съм очаквал, че пустинята изглежда по този начин. Не ми хареса. Очаквах чисти пясъци и спокойствие. Пясъка беше осеян със сухи грозни храсти и над нас всяка минута прелитаха самолети. Нямаше романтика.

В далечината на един хълм видях някаква светлинка. Не се разбираше какво има там. Бавно наближавахме. Очерта се силует на човек. Помислих, че е седнал отшелник, вглъбен в молитвите си.

Оказа се, че отиваме точно на този хълм. Това се оказа моето наблюдателно място за очакване на изгрева. Светлинката беше малък огън на който вреше железен кафеник. Човека ме покани да седна на мека възглавница и ми сервира горещо кафе. Беше доста безвкусно. Отвори пакет фурми, купени от магазина, в добавка към кафето.

Всичко беше прекалено изкуствено, въпреки, че „домакина” беше любезен. Аз ли очаквах много или всичко беше много комерсиализирано, но бях разочарован.

Имаше и друга неприятна изненада, беше облачно и изгрева не се виждаше. Никога не съм очаквал, че в пустинята има облаци. Беше голяма изненада за мене.

Чакахме известно време да се поразсеят облаците. Също като мене, камилите бяха отправили взор към изгряващото слънце.

Явно нямаше да видим слънцето. Решихме да се връщаме. Качих се на камилата и водача я пое към изходната точка.

„Паркирахме“ камилите пред „оазиса”.

Отправих се към заключителната част на моята програма – арабската закуска.

Арабите явно са модерни хора. Закуската ми ме чакаше на застлана маса с бяла покривка.

Очакваше ме и нова изненада. Арабите явно са фенове на кренвиршите, варените яйца и топеното сирене. Това беше закуската ми, плюс натурален портокалов сок и същото безвкусно кафе.

До масата имаше ниска палма. На снимката се вижда как се събират фурми за консумация.

Направих няколко снимки с този красавец. По принцип тези снимки са платени, но явно бяха решили частично да ме компенсират и не ми взеха пари.

Качихме се на джипа и поехме по обратния път.

Всичко построено в Дубай е на места, откраднати от пустинята. Така беше и с пътищата. За това пустинята всячески се стремеше да си върне откраднатото.

По обратния път се оглеждах за да видя къде съм.

Оказа се, че покрай пътя беше доста застроено и оживено. Явно нощно време не се ползваше електрически ток и беше абсолютна тъмнина.

Беше ми малко криво и пътувахме в тишина. Шофьора многократно ми се извинява за това, че имало облаци и не съм видял изгрева. Казах му, че няма причина да се извинява, това е природа и не зависи от нас.

Когато стигнах в хотела написах благодарствени думи за фирмата и лично за шофьора. Никой нямаше вина за липсващия изгрев.

Предадох ви моето виждане за Дубай. Дали ще си организирате екскурзия до там, вие си решавате.

 

 

 

Leave a Reply