Един уикенд в Найроби, Кения – Неделя

В неделя може да закусите в близкото кафе. Цената ще ви се стори по-висока от българските баничка с боза. Има английска закуска, испанска, холандска и каква ли още не. Описанието в менюто винаги започва с „2 яйца, …” и следва нещо си. На мене лично ми идва в повече яйчния белтък сутринта, особено с бекони, наденички, боб, спанак и т.н.



След закуската може да се разходите до Masai centre. Това е пазар за масайски стоки. Всеки ден от седмицата е на различно място в Найроби. В неделя е в центъра на града. На площ е около 50 х 100 м, заобиколена с ограда. Цялата земя е покрита с постелки и маси. Продават се милиони сувенири. Сравнително евтини са и са разнообразни.
Повечето са от миниатюрни пластмасови топчета. Аз се усъмних, че няма как пластмасови украшения да бъдат традиция от миналото. В Кения никога не е имало такива мъниста. Отговориха ми, че са ги внасяли по вода- по реките и океана. Отказах се да споря. Трудно мога да ги убедя, че пластмасата не е съществувала преди векове.
Продават сувенири от дърво, от кожа, от кости, от рога и какво ли не. Всичко е много шарено. Същите сувенири в МОЛ-овете са 2-3-4 пъти по-скъпи.
Имат много характерни картини. Пъстри са, но простички, сякаш са рисувани от деца. В тази пазарна ниша са се изхитрили. Ползват съвременните методи за копиране и се продават много копия на картини. Трябва да се внимава при купуване. Оригиналните картини са върху кожа. Репликите са върху картон.
Засякох едно момиче да пробва различни украшения. Приятелят и ми позволи да я снимам.


Всъщност в Кения не видях някакви други произведения на местната култура, освен масайски. Явно продуктите на това племе са лицето на кенийската култура.
В Найроби всички се обличат по европейски. Единствено масаите носят по-странни дрехи. Обикновено са по-пъстри, с по-ярки цветове- предимно жълто, червено или оранжево. Различават се от далече. Имам чувството, че нарочно се стремят да се различават от другите. Все едно се стремят да се отличават като племе.
– – –
Обикалях и други пазари, но повечето са пълни с китайски стоки.
Като казах китайски, че се сетих. Има доста китайски ресторанти в Найроби. През почивните дни е удобно да се посещават по обяд. Защо обяд ли? Ами вечер не можете да отидете пеша. С такси ще ви излезе двойна сметката. За това събота и неделя на обяд си е най-удобното време.
Различават се от българските китайски ресторанти. Да не кажа, че нямат много общо с тях, освен по имената в менюто и цените. Поръчваме си пиле в сладко-кисел сос, свинско с гъби, ориз с зеленчуци и бира.
Китайците са заимствали от местните, горещата влажна кърпа за почистване на ръцете. Веднага след това идва бирата с мезе чипс и три вида сос за чипса. Приятно сме изненадани от подаръка.
Пилето няма нищо общо с познатия от България вкус. Беше по-малко вкусно. За това пък свинското беше превъзходно. И то се различаваше от познатите вкусове. Явно китайците се съобразяват с особеностите на вкуса за всяка държава.
Ресторанта беше пълен на обяд. Нямаше други бели в заведението. Вероятно на кенийците им допада вкуса на китайските манджи. Естествено говоря за малцината, които могат да си го позволят. При заплата от 200-300 долара месечно, болшинството няма как да си позволят един обяд от 10-15$.
Болшинството, които са решили да хапват навън ползват едни много интересни „капанчета”. Насред тротоара или в тревата до тротоара се слагат газови котлони и се готви на открито. Понякога пекат нещо в тигани на газта. Не толкова самата храна, колкото хигиената в обслужването не се побира в нашите представи. Естествено, че няма течаща вода. Топлят вода на газта и в един леген, в продължение на не знам колко си време мият всичко- чинии, прибори, тенджери, тигани и т. н. Изглежда ужасно.
Обикновено има малка шатра и под нея 2-3 маси и столове. Всичко е мобилно, но явно е законно, защото полицаите не ги закачат. Вероятно е много евтино, защото по времето за хапване, винаги са пълни. Не се препоръчва на белите да се доближават до тези улични заведения. Освен от хигиенна гледна точка, опасно е и заради факта, че покрай тези заведения постоянно се въртят някакви много съмнителни, на външен вид, типове.
– – –
Щях да забравя най-важното мероприятие в неделя. Ходенето на църква. Много голяма част от населението са силно религиозни. Тука всички видове християнски църкви, учения, секти и какво ли още не, са в разцвета си. Има и мюсюлмани, но са много малко, поне в Найроби.
На всеки километър в Найроби може да видиш някаква църква. Сигурно са стотици. И с всякакви екзотични имена.


Ходенето на църква в Кения е задължителен ритуал в неделя преди обяд. До колкото разбрах и в ранния следобед. Това е времето, когато цялото семейство е заедно и отделят време за проповеди. А проповедници дал господ. Има ги на рекламите по улиците. Ухилени, наконтени, чакат си чадата, за да си вземат подаянията.
Има и младо поколение, които са вярващи, но не ходят на църква, разбирайки, че това е индустрия за печелене на пари.
Много начални училища и гимназии са на някоя християнска мисия. Някои са безплатни, а други са платени- за всекиго според възможностите. Вероятно поради тази причина, по-голямата част от населението са силно религиозни.
Лично видях в едно CV, в раздел „Интереси” да пише:
– Четене на просветителска литература (разбирай Библията);
– Слушане на образователна музика (разбирай християнска госпел музика)
– – –
Идва неделя вечер. Време за BBQ. Защо в неделя ли, ами събота е работен ден в Кения и в неделя почиват всички. На покрива имаме BBQ и от нас се иска само да си осигурим дървени въглища и нещо да сложим в последствие върху тези въглища. Единият от компанията донесе 2 кг beef. Мариновах го и го оставих да постои няколко часа.
Българска компания на какво се събира? На ракия и шопска салата, естествено- поне до като има още ракия и сирене. Тези два продукта са единствените, които не можете да намерите на пазара в Кения. Ракия не съм виждал, а от белите сирена има само гръцка Фета за 10-12 лв, 250-400 гр.
Жарта е готова и се „мята” върху нея месото. Вероятно това месо не е от beef, а на стария beef grandpapa-та му. Добре опекохме всичко. Да, да, ама не. На вкус беше повече от божествено, заради марината. Но всеки опит да се отхапе от месото, завършваше неуспешно. Борбата беше безмилостна, но завърши с резултат в полза на beef-a. Нямахме никакви шансове. То беше близане, беше смукане, но не и дъвкане. След като падна ароматната обвивка на месото, останалото замина за боклука.
Добре, че имаше 2 шарана на парчета, които опекохме, че спасихме вечерта.
Всъщност пропуснах нещо. Само местната приятелка на един от белите успя да се справи с 3-4 парчета beef. Или е била много гладна или е имала предишен опит. Знам ли, преди да срещне белия, може да е ръфала нещо подобно. Предупредихме приятеля и да внимава с тези зъби. Това което видяхме като възможности, будеше страх.
Времето след скриване на слънцето е като на морето в България, вечер през май. На всички бели им беше приятно разхлаждащо. Всички местни сложиха връхни дрехи. Някой и по две. На тази със зъбите- ножове, и се виждаха само зъбите в тъмното, защото беше и с качулка.
– – –
Това беше един обикновен weekend. Необикновените съм ги публикувал в отделни статии.


Leave a Reply