Един уйкенд в Найроби, Кения – Петък вечер

posted in: Африка, Кения | 0

Почивката започва от петък вечерта, естествено. А какво се прави в петък вечер в Найроби– ходи се на бар. Ние ходим в бар “Black diamond”. От къде идва името ли? Ами пълно е с черни диаманти. Всеки (всяка) с различна цена.



Има много барове из Найроби. Този по някаква причина има посетители през всеки ден на седмицата. Другите са празни в работните дни. Цените за разумни. Сигурността е на ниво.

На бар “Black diamond”, аз му викам „Бар на края на вселената”. Точно отговаря на името си. Можете да видите същества от цялата вселена, в частност от цялата Земя- черни, кафяви, араби, бели, жълти и комбинация от тия цветове. И много рядко две разнополови същества от един цвят. Явно за да се допълват цветовете. Или по-скоро заради екзотиката на различния цвят.

Не е типичен нощен бар, а по-скоро добър клуб за пиене, танцуване, запознанства и още нещо. Но нещото – не в бара, а след него.

Управата много държи запознанствата да са дискретни. Ако някой диамант много държи да си намери шлифовчик, и започне да обикаля от маса на маса, следващия път охраната няма да я допусне до това ателие.

Цените на храната и напитките са както в България. Няма разлика. Охраната е на ниво и ако се получи някакъв конфликт, поради различната култура на съществата от цялата Вселена, точно за 2-3- минути виновните биват изхвърлени извън борда. Присъствах веднъж на този екшън. Охранителите са винаги не по-малки от 120 кг, но това не им пречи да реагират светкавично.

Музиката до около 01:00 е световни хитове, след това кенийски хитове. Добри за танцуване след определено количество малцов стимулант.

Бара има вътрешна част и балкон. Дансинга и единият от баровете е вътре, но повечето хора са навън на прохлада. Голям част от танцуващите ентусиасти подскачат около масите си.

Обикновено диамантите са натрупани по свободните маси. Когато дойдете в началото, сервитьорите набързо разчистват скъпоценните камъни от дадена маса и ви я предлагат. Ако искате, после пак се правете на ценител на скъпоценности.

Диамантите си струват, ако сте фен на този вид екзотика. Стоката се пробва на място, на масата, на дансинга. Ако отговаря на изискванията, следва продължението. Доброто в Кения е, че никога няма посредници. Връзката е диамант-ценител.

Има и нещо друго интересно. Бях споменал вече, че всички бели за местните сме еднакви. Различават ни по косите и по дрехите. Особено в полутъмния бар. Това има положителни и отрицателни последици. Какви ще бъдат- зависи от вас и от ситуацията. Сядаме аз и един колега на една маса. Идва един диамант и се присламчва към колегата. Ние сме дошли за по уиски и започваме да гледаме лошо. Диаманта се сърди, защото снощи м’зунгу е бил добър, а сега се сърди. След няколко минути разбираме, че колегата е сбъркан с друг посетител, който е почти постоянен. Познаваме го. Българин е. Отстранихме досадата. Диаманта така и не остана убеден в думите ни, че нещо бърка.

Ако си харесате диамант, питайте за feedback. В противен случай може да имате и не чак толкова приятни преживявания. Нещо от типа да се разберете, че днес пазарната цена на диаманта е една, а току вижте, след няколко часа, световния пазар се променил и цената се вдигнала. Започват едни викове, едни драми, не ви е работа. По-добре започнете с питане, за да няма после нощни представления.

Имало е такива изпълнения, че и диаманта се указал прекалено тежък за да бъде изхвърлен принудително. Наложило се някакъв комшия, явно експерт по скъпоценни камъни, да извади пари за да заплати разликата, за да не бъдат събудени децата му.

В бара има не само диаманти за временна украса. Тях ще ги запомните след третото идване. Има и търсещи личности от женски пол, без feedback. Идват за да открият любовта на живота си,т.е. доживотен спонсор. Така са възпитани от майките и бабите си. Идват за да пият по едно пиене и в същото време са на лов за м’зунго. От там нататък всичко зависи от взаимния интерес. И м’зунго и черната газела говорят за любов, но колко ще продължи тя, зависи най-вече от трудовия договор на м’зунгу. Има и изключения. Лично аз познавам няколко. Щастливи са или поне това показват и след години.

Хубавото на този бар, че няма голяма вероятност да бъдете окрадени, набити или излъгани. Сервитьорите са бързи, точни и връщат рестото до шилинг. Храната и напитките са качествени. Не ми се е случвало да се опитват да сменят питиета в късните часове.

Стига толкова за бара, все пак не взимам пари за реклама нито на заведението, нито на диамантите. А и не съм пробвал диамантите.

– – –

След бара може да се приберете с такси или с колата си, ако можете да уцелите вратата и. Ако влезете веднъж, после е лесно. Както казах веднъж, тука полицаите нямат дрегери. Важното е в колата да не мирише на алкохол. За целта или само водка или ароматни безалкохолни. Един познат практикува уиски със фреш от Passion fruit. Доста ароматен е и върши работа. После колата ухае на райската градина от страст.

Ако ползвате такси, внимавайте. Питайте за цената предварително. Да не ви поискат накрая пари като за целодневна обиколка на целия град. Теоретически може и да се отзовете в съседния град, но общо взето такситата пред входа са безопопасни. Просто не вземайте кола някъде из уличките, защото са ви предложили по-ниска цена.

Ако сте претоварили колата с диаманти, няма проблем, полицаите са ценители. Не на диаманти, а на финикийски знаци. Бързо ще се разберете.

Веднъж на отиване към бара, полицаите ни спряха, не знам защо. Бяхме само бели и сигурно щяха да искат такса за белия цвят. Ние им казахме, че отиваме на църква. Макар, че беше някъде около 23:00 часа, пуснаха ни. Дали ни повярваха – не знам.

По принцип винаги в късните часове, в посока центъра, полицаите правят хайки. Не знам защо. Нямат полицейски коли. Много често може да видите някоя кола разбрала, че полицаите спират, да прави обратен завой и да изчезва. Ако е по-близо до полицаите съм виждал полицай да гони пеша бягаща кола. Естествено е, че мисията е невъзможна.

– – –

Бара приключва сутринта около 05:00 часа. Интересно се получава, когато някой диамант със самочувствие е консумирал нещо скъпо с надеждата, че до сутринта ще се намери някой ценител да плати сметката. Е да, но има и пропуски. Оказало се е, че няма такъв. Обикновено в такива случаи диаманта е изхвърлен на улицата и достъпа му доживотно е прекратен до бара.


Leave a Reply