Езерото Найваша, Кения

Найваша е красиво безоточно сладководно езеро близо до Найроби. Следобедните ветрове и честите бури предизвикват високи и понякога опустошителни вълни в езерото. По тази причина местните масаи са му дали названието Nai’posha, което означава „бурни вълни“. По-късно, допускайки грешка в произношението, британците го записват на картите си като Найваша.




По бреговете му са изградени яхтклубове, а езерото се кръстосва от круизни корабчета и многобройни рибарски лодки. Цялото му крайбрежие е частна собственост, така че достъпът до него е ограничен. До водите на Найваша може да се стигне през два от хотелите на югоизточния бряг или чрез разрешение от някой от околните земевладелци.
Ние влязохме през входа на един от хотелите. Имаше бунгала, които са част от хотела, ресторант и мостик, откъдето започва разходката с моторна лодка. Раздадоха ни спасителни жилетки, настанихме се в лодката и без много, много мотане т.е. raka raka (бързо) се отправихме към вътрешността на езерото.
– – –
Изглед към брега, от който тръгнахме – водата е наводнила корените на много дървета. Пейзажа ми прилича на декор за приказка. Цари спокойствие и безвремие, което си е нещо характерно за Кения.


Вече знаех, че езерото е царство на птици. Първите ни посрещнаха още в началото.

Има десетки видове птици. Някои познати, други абсолютно непознати.


На почти всички дървета има десетки птици. Някои дървета дори се огъваха под тежината им.

В един момент, когато се движехме сравнително бавно, нещо огромно изплува до нас. Всички се стреснаха. Туловището се показа, около 20 см. над водата и пак се потопи. Аз не знаех какво е това и общо взето не реагирах по никакъв начин. Само уплашените погледи на другите от компанията ме накараха да се замисля над случилото се.
Обясниха ми, че това е хипопотам и е много опасен, защото може да обърне лодката. Лодкаря, моментално ускори за да се отдалечим от опасното място. Имало защо да се плашим. Статистиката казвала, че имало повече жертви от хипопотами, колкото от крокодили.

В езерото има остров. На него живеят много тревопасни животни. Понеже няма хищници, животните не се страхуват от нищо и позволяват да бъдат доближени от хората. Целта на нашето пътуване се оказа този остров. Не сме слизали на него, но често спирахме до сушата, за да можем да видим и снимаме животните.

Разстоянието до острова беше няколко стотин метра. Лодката се движеше доста бързо. Вятъра, създаван от скоростта ни действаше отлично, защото температурата, в 12 на обяд беше не по-малко от 35 на слънце. Вятърът вееше косите, на тези които ги имаха. Аз се наслаждавах на гледката, спокойствието и прохладата. Исках да запечатам този момент. Вероятно, защото знаех, че скоро (или изобщо) нямаше да се върна тука.
Запътихме към семейство хипопотами. Всички релаксираха. Точно както ги рисуват по книжките, те си лежаха, а едни птички със дълъг клюн им чистеха кожата. Пълно блаженство.

Оставихме ги да почиват и се отдалечихме. Казаха, ни че само в този регион на езерото ги имало, т.е. нямаше да ни безпокоят.

Докато заобикаляхме острова, отново се появиха разни птици. Всъщност те не са изчезвали. Те са навсякъде. Просто спираш да ги забелязваш.

Следващата снимка стана почти професионална.


Пред острова имаше малки островчета около 3-4 кв.м. и на тях бяха пораснали красиви туфи от храсти. Може и да не са острови, а растителността да излиза от плиткото дъно на езерото. Не знам. Но знам, че бяха красиви и пълни с птици.

Ето го първия красавец, представител на свободния животинския свят, които виждах в Кения- някакъв вид антилопа. Гледаше ни любопитно, но не се страхуваше от нас. Явно беше свикнала с хората. Дългите и рога ни предупреждаваха да стоим далече.
Трудно може да се опише вълнението ми. Снимах ли, снимах. Едно е да ги видиш в зоопарка, а друго – свободни в естествената им среда.

На острова имало и двойка орли. Имахме късмета да видим единия, но на почетно разстояние.

Видях и първата свободна зебра в живота си. Приличаше на обикновено шарено магаре. Нищо особено, но зебрата е едно от животните, с които, винаги съм свързвал Африка. Имат някакво очарование. Пасяха си спокойно и изобщо не ни обръщаха внимание.

Имаше още някакъв тревопасен добитък до зебрите. Имаше големи рога, но слабо тяло.


Колкото и да не ни се искаше да си тръгнем от това прекрасно място, дойде време да потегляме. Трудно мога да предам красотата на острова включваща и тези кротки животни само с няколко снимки.

Очаквахме да видим и жираф, но въпреки дългия си врат, беше се скрил някъде. Леко разочаровани, потеглихме към хотела.
На връщане, отново се сблъскахме с летящите домакини, но кацнали за хапване и почивка. Вече се бях объркал, коя съм снимал и коя – не. За това снимах на воля, и още, и още …


Ето типичен пейзаж за саваната – ято бели птици на фона на дървета „Чадър” (Umbrella) -.

Прибирайки се с лодката, един от компанията реши, че иска прясна риба за вечеря. Попитахме лодкаря и той се съгласи да ни заведе при рибарите, които и без това са ни на пътя.
Рибарите бяха местни момчета, нагазили до кръста във водата, близо до брега на острова. Хвърляха мрежи от лодка и после, газейки във водата, вадеха улова.

Наближихме ги и видяхме щастливите им лица, че някой ще изкупи рибата и те ще се приберат доволни. Попитахме с какво разполагат. Предложиха ни една талапия и 4 шарана, около 2 килограма всеки. Талапията е на външен вид като шарана, но месото и е бяло и много нежно.
Започна пазърлъка. Начална цена- 36 лв/бройката. Естествено отказахме. Бледоликите смъкнахме цената до около 20 лв/бройката. Включиха се местните от компанията ни. Сделката беше сключена на цена от 12 лв/бройката, т.е. около 6 лв/кг, което ни устройваше. Рибарите видимо бяха доволни, защото вземахме талапията и 3 шарана.
С прясната риба в торбите, продължихме към мостика, за да се приключим разходката.

По пътя срещнахме още някакви птици. Не им знам имената, но някой са много красиви.



Тази ни посрещнаха на мостика.

Неусетно беше минал час, час и половина. Бяхме на твърда земя.
Имахме и посрещачи. Те първо си искат бакшиша и тогава ни обръщаха внимание.

Хотелските вили. Прескочихме тази екзотика – бяхме дошли само на дневна разходка.

Отидохме до ресторанта. Там ни чакаше любезния сервитьор. Е, беше се качил на масата, но явно за да му е по-удобно да сгъне салфетките..

Сервитьора ни показа ни свободните места.

Настанихме се и си поръчахме риба, какво друго да ядем на брега на езеро. Поръчахме и по бира.
Бирата пристигна след минута. Рибата, както и очаквахме, щеше да се забави. Няма как. Да ядем прясна риба, си има цена- да чакаме поне 1 час.
Останалите посетители също чакаха нещо.

От съседната маса си бяха получили поръчката и вече консумираха обяда,

Приключилите с обяда си тръгваха.

Снимки, сладки приказки, контрол на поведението на другите посетители и 1 час изтече. Донесоха ни обяда- печена цяла тилапия, пържени картофки, качумбари (домати с лук и коринадър) и още нещо.
Езерото Найваша беше първия ми досег до дивата природа на Кения. Предстояха ми още срещи, но това беше като първата любов – не се забравя.


Leave a Reply