Екватора – популярно и незабележимо място

Една събота пиех кафе на покрива-тераса и се чудех как да ни премине утрешния ден. Всички по-близки до Найроби забележителности бяха посетени. Амииии, да. Екватора.

Не знам, дали като посетиш Рим, ще видиш папата, но да си почти на Екватора и да не го посетиш си е грехота. Речено- сторено.



След кратка справка с чичко Гугъл установихме, че най-удобното и близко място да посетим Екватора е до град Nanyuki на 180 км от Найроби.

Разстоянието не е голямо, но предвид характерните особености в Кения свързани с автомобилното им движение, решихме да тръгнем много рано, за да може да се приберем по светло. Около 6:30 бяхме вече поели към набелязаното място. В началото пътя е 3 лентова магистрала с бъмпери (препятствия за ограничаване на скоростта). Ужасни са защото трябва почти да спреш за да ги преминеш и то след като си се движил с около 100 и над 100 км/ч. Има ги на всеки няколко километра.

Магистралата е около 30-40 км, а после е обикновен път с две платна. Започва се едно изпреварване на камиони, не ти е работа. От време на време, някой пешеходец решава, че трябва да пресече пътя, естествено на най-неподходящото място.

Реших, че ни се пие кафе. Да, да, ама не. Оказа се, че кафето е известно само в Найроби. По пътя никъде не се предлагаше кафе, само черен чай. Кения е основен производител на кафе, но явно само за износ. Тази напитка не е популярна тука. Вероятно от английските колонизатори са възприели пиенето на чай. Пият го с 4-5 лъжички захар. Ако има мляко и с много мляко.

След десетата проверка, в една бензиностанция видяхме, че има машина за кафе. Попитахме дали работи машината. Отговориха ни, че не знаят. Скоро не са я ползвали. Провериха, работеше. Взехме си по една чаша за по пътя.

На следващия бъмпер кафето се озова върху ризата ми и панталона. След 30 минути нямаше и следа от кафето. Смятайте, какво сме си купили.

Пейзажа покрай пътя е като в България. Поля, хълмове, гори и т.н. Само дърветата са по различен вид. Другото си е същото. По обработваемите хълмове, насред градините видяхме колибите, където живееха собствениците на земята. Бяха същите като тези в музея „Bomas of Kenya”.

GPS-а показа, че наближаваме Nanyuki. От дясната ни страна се виждаше заснежения връх на Kenya mountain. А местните казват, че не са виждали сняг. Ами да изкачат планината и да го пипнат.

Естествено, GPS-а нямаше как да ни посочи точно Екватора, но след питане на две дами насред пътя, намерихме мястото. То си имало голяма табела. Всъщност това е всичко. Друго няма.

Не знам вие какво очаквате, но нямаше ръб, по който да се съди, че това е най-изпъкналата част на Земята. Всъщност няма нищо. Табела и една линия с дължина около 2 метра, условно показваща Екватора.

Имаше доста хора, повечето бели. Всички се снимаха с табелата и обикаляха за сувенири.

Естествено, първата ни работа беше да се снимаме и ние, за да докажем присъствие. Единия ми крак е в северното полукълбо (зад табелата), а другия в южното полукълбо. Не усетих някакво раздвояване, т.е. екваториална шизофрения. По скоро екваториално прегряване, поради голямата жега. А и бях си забравил шапката в къщи.

Това, което виждат в краката ми са единствените уреди, с които може да докажете, че се намирате на Екватора. Правилно виждате, на две места по два съда. Горния с дупка, като фуния, а другия под него събира водата. Сега ще ви разкажа, ако не сте чували, как се прави експеримента.

Няма как да гарантирам каквото и то е било от този експеримент- нито теорията, нито това, което ще видите на видеото. Ефекта, който ще видите не зависи само от местоположението на Екватора, а и от много други случайни фактори. Не на последно място, това което пише в Интернет е точно противоположното на това което видяхме. Не мога да го обясня.

Когато изтича вода през малък отвор, в Северното полукълбо, водата се завихря по посока на часовниковата стрелка. Например, ако напълните мивка с вода и я пуснете да се изтече. В Южното полукълбо, завихрянето е в посока, обратна на часовниковата стрелка. Това се дължи на ефектът на Кориолисовата сила. Тя се предизвиква от въртенето на Земята. Точно на линията на Екватора, водата не се завихря.

Този ефект, до колкото знам, е единственото нещо, което може да се използва, за да се убедите, че сте на Екватора. Получава се само с 20 метра отклонение от линията на Екватора- 20 м на север и 20 м на юг.

Изгледайте видеото за да се убедите в думите ми.

https://www.youtube.com/watch?v=ZiPb6xrArNA&feature=youtu.be

Имаше някакъв, не знам дали е представител на официалната власт, които ни предложи да ни направи сертификати за посещението ни на Екватора. Естествено, срещу заплащане- някъде около 10 лв на човек. Нямаше за какво да ги ползваме и се отказахме. Снимките ни бяха достатъчно доказателство. Събрахме 10 лв и му ги дадохме на човека, за това, че ни показа експеримента с водата.

Друго не ни оставаше, освен да се насочим към магазинчетата със сувенири. Още от пристигането ни, трима ни бяха заобиколили и ни повтаряха постоянно, да започнем обиколката на сувенирите от магазин  № 2.

Ето това е поляната до табелата, заобиколена от двадесетина магазинчета, боядисани отвън като зебра. Половината не работеха.

Това червеното, в средата на поляната е нещо като заведение. Имаше такъв мърляв и съмнителен вид, че изобщо не влязох в него.

Почнахме от магазин № 2. Харесах си един сувенир с главите на Big Five. Казаха ми М’зунгу цена, т.е. цена като за бели, сиреч 5-6 пъти по висока. Нямаше как да дам 90 лв за този сувенир. Понечих демонстративно да си тръгна и цената стана 40 лв. Категорично отказах и излязох от магазина.

Продавача на съседния магазин това и чакаше. В крайна сметка го вземах за около 15 лв.

Ето това представлява един магазин. Горе- долу, всички са еднакви.

Това е Big Five, но тука са седнали да пият бира. Това го предлагат за около 25-30 лв.

Тоя добитък е 9 лв бройката. Направени са от някакво твърдо дърво.

Накупихме подаръци за приятелите в България. Изхарчихме си парите и се приготвихме да се прибираме.

Отвън открих това красиво дърво. По-късно разбрах, че го има го има и по целия тропик.

Това дърво е цялото е в гнезда. Приличат на нашите лястовичи гнезда, но висят на клоните.

В Кения винаги нещо цъфти. Нали са само с един сезон и винаги има цъфтящи дървета, храсти, цветя.

Ето го заснежения връх на Kenya mountain.

Има продължение …


Leave a Reply