Имаше преди много години едно момче запалелено по математиката, физиката, играта на фунийките на двора и бабините катми. То използваше всяка свободна минутка за да чете „Саваните на Кения“, „Остров Тамбукту“, историите за капитам Блъд и много други подобни книги. Това момче имаше плакат на стената си на един римски акведут сниман в някакъв неизвестен град.

Кой да повярва, че след 30 години жирафите ще вземат храна от ръцете му, а крокодилите ще му дават целувка в саваните на Кения. Акведута ще се окаже в испанския град Сеговия и ще го развълнува до онемяване. Остров Тамбукту не можа да види защото е художествена измислица, но ще живее на остров и ще посети място в Мароко с над 3000 години история свързана с кервани тръгващи от езерото Тамбукту.

Казват, че било късмет. Аз не вярвам. Аз вярвам в материализираните намерения, продукт на връзката на нашето съзнание с Вселената.

Ще добавя, че при първото си посещение, така и не участвах в сафари в Кения. Който може, нека да изчисли късмета да ме пратят втори път в Кения само за две седмици, две години след първото ми посещение и този път единствената ми приключение да бъде сафари. Просто искам да кажа, че само красиви мечти не са достатъчни.

Няма невъзможни неща. Щом заклет материалист като мене с математико-аналитично мислене успя първо да повярва, после да пробва, а сега да живее с факта, че личния ми свят е такъв какъвто си го изградя, значи теорията по въпроса е вярна. За малко повече от 40 годиня бях посетил само Лондон и Одрин, а през последните няколко години не ми стига времето (нямам толкова отпуска) да осъщества всички планирани екскурзии.

В този блог, пътеписите са изживени от мене. На места съм добавял информация, взета от Инернет защото съм счел, че е любопитна. Повечето снимки са мои, но има няколко и от Интернет. Просто нямаше как да вляза в гетото в Найроби за да снимам лично.

За съжаление, решението да направя този блог го взех късно. Това оказа влияние върху някои публикации защото ги писах по стари и малко поизбледнели спомени. Няма как да не се е отразило върху качеството на пътеписа. Въпреки, тези малки неудобства, считам, че сега по-широк кръг от хора могат да прочетат за някои любопитни неща по света и у нас.

Приятно четене.

Желая ви да посетите всички места за които мечтаете. Не забравяйте обаче, че само мечти не са достатъчни.

E-mail: p.iliev@mail.bg

P.S. А катмите още ги обичм, но вече няма кой да ми ги направи на сач, на огнището, с дъхаво домашно сладко и безкрайна бабина любов.