Колибите на Кения

Един ден решихме да посетим някое ново и непознато място из Найроби. Отворих Google и с ключова дума „nairobi famous places” попаднах на сайт с 30-те най-известни обекта в града. Избрахме си „David Sheldrick Wildlife Trust” или център за изоставени бебета слончета. Да, но работното им време за посетители е само около 1 час по обяд и нямаше как да стигнем на време.



Следващият обект в списъка беше „African Heritage House”. Имаше карта в Интернет и тръгнахме за да го посетим. Оказа се, че картата няма нищо общо с действителността. Там където според Интернет трябваше да излезем от главния път, нямаше табела, а пътя завършеше с нещо различно от търсения от нас обект. Никой не беше чувал за това място. Телефона на обекта не отговаряше. В сайта им пишеше, че се стигало с влак или хеликоптер. Сигурно беше вярно и ние се отказахме.
Чудихме се къде да оползотворим деня си. В един момент, едно от местните момичета, които ни придружаваха (приятелките на няколко бели момчета) , предложи да отидем в някакъв музей на открито. Речено-сторено.
Озовахме се в „Bomas of Kenya”- музей на открито за различните видове къщи на повечето племена в Кения. На същото място има и огромна дървена шатра, почти с размерите на шапо на цирк, в която представят танците, музиката и песните на различните племена. Представлението продължава около 2 часа и вероятно е всяка неделя от 15:30 часа.
Мястото е интересно не само за чужденците, а и за местните. С образователна цел, бяха пристигнали няколко автобуса с ученици, от различни училища. Не знам дали всички училища са разделени по пол, но тези специално бяха само с момичета на около 12-15 години. Ученичките бяха с еднакви престилки, като в България преди 90-те години на миналия век. По надписите върху автобусите се виждаше, че училищата бяха на различни религиозни мисии.
– – –
Тези колиби, които по-долу ще ви покажа, не са само от миналото. И сега в извънградските райони населението на Кения живее в тях. Разликата е в оборудването. Тия в музея са абсолютни бедни, имат само места за сядане, огнища и плетени легла. В сегашните има печки, осветление, нормални легла, шкафове и други удобства. Някъде имат постоянно електричество, а на други места са със слънчеви панели за осветление и за заряд на телефоните. Може да има, а може и да няма течаща вода.
Има находчиви хора и предлагат срещу 0.20 лв. заряд на телефоните на съселяните си през слънчевите панели. Млади момчета носят вода с разменни туби срещу символични суми.
Също така, в музея е показано, че в едни кошове прехраната съхне и се съхранява. Това е възможно, ако става дума за прехраната от преди години- корени, растения, плодове и др. подобни.
Сега се купуват много от нещата. Произвежда се някаква селскостопанска продукция, продава се и с парите се купува ориз, брашно, сол, олио и т.н.
С две думи, само постройките и организацията им, които ще ви покажа са същите като в момента. Обзавеждането и другите неща- са минало.
– – –
Естествено, че при купуването на билети приложихме вече познатата схема с чуждите (на други бледолики) ID карти . Така или иначе, в очите на местните, всички бели мъже са близнаци. Купихме си билети по 5 лв. и влязохме.
Понеже беше около 13 часа вече бяхме огладнели. Представлението започваше в 15:30 и решихме, че ако обиколим и седнем да хапнем, няма да успеем, защото поръчката трае около час, час и половина.
Отидохме в ресторанта, поръчахме си обяда, платихме капаро и вече бяхме свободни около 90 минути да разглеждаме музея.
– – –
В Кения има 52 племена. В градовете и в някои райони живеят заедно, но в селата са разделени по племенен признак.
Всяко племе има уникална култура, но и мнозинството от тях са си преплели културните традиции, езиците, поради физическата близост на селищата им. Племената са групирани в по-големи групи, въз основа на техните културни и езикови прилики. Тези по-големи групи обхващат по-големи площи дори извън границите на Кения. Те са разположени на изток, в Централна и Южна Африка.
Процетният им състав спрямо цялото население на Кения е различен. Kikuyu са 22%, Luhya – 14%, Luo – 13%, Kalenjin – 12%, Kamba – 11%, Kisii – 6%, Meru – 6%, всички други племена са 15%, а не африканците (азиатци, европейски, араби) – 1%.
Повечето кенийци владеят свободно английски и суахили, но и голям процент знаят и майчиния си език, характерен за племето им.
– – –
Започвам от първото племе- Mijikenda. Живеят на границата с Танзания. Те са предимно фермери и отглеждат крави. Къщите им са групирани фамилно и са заобиколени от градини или поляни. Колибите им са с различна големина и различен брой за всяко семейство. Направени са от снопове тръстика и трева.

Всяка колиба има място за спане, за готвене, за социални контакти и др. Огнищата им са от три камъка, специално пригодени да са удобни за готвенето.
Това е част от обзавеждането в едната от стаите. Убеждаваха ме, че тези 1.20 м са били легло. Не останах убеден.

По- долу е снимка на района обетаван от едно семейство. Има колиба за съпруга и отделни колиби за трите му съпруги. Най-голямата винаги е за първата съпруга. Всяка съпруга има хранилище (склад) за продукти. Понякога има и колиба за първородния син и за жена му.

Това е кула за наблюдение. Не ми стана ясно дали е място, където ловците чакат улова си или е охранителна кула на селото.

Това е сушилнята за зеленчуци. След изсушаване се складират на друго място.

Това е склада за продукти на първата съпруга.

По вида на колибата и материалите, от които е направена може да се съди с какво се занимава племето и какъв район обитава.
Следващите са измазани с кал и изглеждат една идея по-добри от предходните. Те са на семейство от племето Kisii.
Те също отглеждат крави. При тях има строга организация на колибите. Като се влезе през главния вход, в дясно е къщата на първата съпруга, а в ляво – на втората съпруга. Къщите им са кръгли. Всяка къща има две врати, една към кошарата (която е в средата на семейния квартал) и една от противоположната страна. Втората се използва от членовете на семейството. Гостите влизат в къщата през вратата от към кошарата.


Това са индивидуалните жилища- на съпруга,съпругите, свекървата и т.н. Интересно е, че никъде не видях къща за свекъра. Сигурно е изяден на сватбата на сина.
Стаята за гости е до входната врата с лице към обора. Това е единственото място, където е позволено на домакина да говори с госта и там може гостите да спят. На тавана се складират хранителните запаси. Само младите момичета и майка им може да ходят до там.
Колибата на синовете са срещу тази на баща им. Ако синовете са женени, може да построят къща за съпругата си, но от външната страна на бащиния им двор.

Складовете на съпругите. Веднага си зададох българския въпрос, тия съпруги дали се дебнат да си открадна нещо от тия складове.

Изглед на квартала (двора) с обора на фамилията. Гледат се предимно крави. Има и кози и много малко овце.

Следващите колиби са масайски. Масайските къщи нямат затворени врати. Ако къщата има затворена врата, това означава, че е за крави.
Масаите са номадско племе. Живеят около реки и други водни източници, за да има вода за добитъкa. Масаите не култивират храни. Използват млякото, месото и кръвта на животните, които отглеждат.

Мъжете са тези, които се грижат за набавянето на храна, пасат добитъка и строят оградите около жилищата.
Жените строят къщите от пръчки и ги измазват с кал и оборска тор. Жените правят къщите с височина колкото са те самите. Масаите са високи хора. За това ниските жени не се котират много. Построените от тях къщи създават проблеми на съпрузите им.

Мъжът влиза в семейния двор през специална врата, използвана само от него. Съпругите, децата, женените синове не се допускат до тази врата. Те използват друга врата, разположена противоположно на бащината им врата. От бащината врата в дясно е къщата на първата съпруга. Ако мъжът има повече съпруги, техните къщи са в ляво от вратата. Къщата на съпруга е зад къщата на втората му съпруга. Тя е построена от всичките му жени.
Къщата на първата му жена, може да се познае по гърбицата на горната част на къщата, където се съхраняват топлите кози завивки за през нощта за децата.

В къщите на съпругите има две легла. По-малкото е за нея, а по-голямото е за съпруга и децата. Между двете има огнище. Там се готви и храната. Децата споделят бащиното легло до като станат на 15 години.
Порасналите момчета (над 15 г.) нямат собствени къщи. Те са постоянно в движение- търсят паша или вода за животните.Също така охраняват нощем бащината си къща. Така е до като се оженят. Когато си вземат съпруга, тя им построява къща.
Също така, докато не се оженят, синовете не си подстригват косите. Те се подстригват, когато се оженят и когато станат бащи.
Тази направо си изглежда съвременна с този комин.

Както и се чете на табелата, тази сламена колиба е на племето Turkana. Това племе е от северо – източните региони на Кения. Занимават се предимно с риболов. Много ограничено, отглеждат зеленчуци и животни- крави, овце, кози и магарета.
Силно е развито занаятчийството. Обработват кожи, метал. дърво, мъниста, семена, черупки, рога, копита, кости, камъни, бивни, рога. Правят оръжия.
Колибите им са временни и за това се правят от трева. Тази колиба е толкова паянтова и неиздръжлива, че в музея са я покрили с навес, за да не изгаря от слънцето и да се разпадне.

Поредната колиба е оплетена от пръчки и покрита с трева. С това разполагат, с това са я направили. Тя е на племето Pokot. То е от групата на Kalenjin.
Pokot се дели на две групи – Планинска и Равнинна. Планинските Pokot ги наричат Pi pa pax- „Царевичния народ“. Равнинните Pokot са Pi pa tic или „Говедовъдния народ“.

Това племе е номадско и за това къщите им са временни. Те са за съпруга, съпругите и малките деца. порасналите момчета, спят навън.
Интересното за тях е, че е забранено мъжът да умира в дома си. Трябва да е навън. Ако умре в къщата си, къщата се събаря.
Тука ясно се вижда мебелировката.

Тези колиби са на Kikuyu – най-многобройното племе.Те са фермери и отглеждат крави, овце и кози.
Структурата на къщата се прави от мъжете с дърво, а съпругите им събират трева за покрива и за уплътнения между дърветата.

По средата на фамилния район е къщата на първата съпруга. Тя задължително гледа към входната врата на compaund-a. Колибата на мъжа е зад тази на майка му и между колибите на втората му съпруга и обора за крави. Винаги срещу колибите на съпругите са разположени складовете им за храна. Синовете строят къщи зад майчините си, а дъщерите живеят в къщите на майките си докато се омъжат.

Когато са малки децата спят в една обща стая. Момчетата са до огъня. В същата стая са и козите. Момичетата спят между козите и склада за храна.
Вътре също са по-добри. Имат обособени стаи, плътни стени, обширни са и др. удобства.

Малко са прозрачни вътрешните стени, но явно това не е проблем.

Тези колиби са на племето Meru. Това племе се занимава предимно със земеделие.
Характерното за Meru e, че дъщерите живеят при бабите си.


Това им е кошарата. Тя винаги има два входа- десния за първата съпруга и левия за втората.

Тази сламена колиба е на следващото племе – Borana. В музея и нея са я покрили за да не се разпадне.Те също са номади и за това къщите им са временни – използват клони, трева и кожи.
Отглеждат крави, овце и камили. Последните са основното им средство за придвижване.

Следващите две колиби са интересни. Те са на племето Samburu. Плетени от клони и измазани с кал. Покривите им са равни. Не са много стабилни, защото племето е номадско.

Къщите им имат стандарт- около два и половина метра дълги и около един и половина широки. Условно са разделени на две- зона за готвене и зона за спане. Съпрузите спят един срещу друг, а между тях са съдовете с ядене.
Къщите се строят от съпругите, а мъжете изграждат защитата на региона. Добитъка винаги е в средата на фамилния двор.

Тази колиба е единствената, която видях с нещо като входна завеса. Направена е от нарязана на ресни животинска кожа. Тя е на племето Sakuye. Те отглеждат камили и кози.
Племето е номадско. Придвижва се с камили и магарета. Къщите им са временни за да може бързо да се преместват в нови райони.

До тука приключихме с разходката, защото времето ни свърши, а и останалите колиби бяха много подобни на тия.
На връщане видях, че обяда ми се разхожда на свобода. После се сетих, че поръчах ярешко, а това е дива свиня.




Leave a Reply