Събуждаме се първото утро от круиза ни „Норвежки фиорди” и пред нас Варнемюнде (Warnemünde).
Това, което виждате на снимката е почти целия град Варнемюнде – малък, пъстър, потънал в зеленина.
Бяхме решили първо да се обиколим близкия Рощок и след това да обърнем внимание на Варнемюнде. Слязохме на брега и една яка рускиня ни „прилапа” т.е. бързо ни убеди да се присъединим към групата и за обиколка на Рощок с автобус.
През 1200 г. на хълма, където сега е църквата „Свети Петър” (Sankt-Petri-Kirche) е построена дървена църква. Нейната тухлена наследничка беше първата ни цел след пристигането ни в Рощок.
В документ от 1252 г. за първи път е спомената сегашната църква „Свети Петър”. Многократно е претърпявала реставрации. Днес тя е представител на евангелистко – лютеранската църква, а сградата е в романско-готически стил.
Цветните прозорци са от 1963 г.
Направи ми впечатление символа изграден от буквите Х и Р, една над друга (виждат се на снимката). Това е символа Chi Rho (Чи Ро) или по-известен като Хризма. Състои се от първите букви на Христос на гръцки (Χριστός). Познат е от античността като символ на успех и щастие.
Явно местния художник създал стъклописите се е опитал да предаде античен вид на произведението си. Няма нищо лошо, просто бях изненадан да видя тези символи в една съвременна евангелистка църква.
Имаше още нещо за което екскурзовода ни много разпалено обясняваше и заради което беше създаден следващата метална скулптура, но не го запомних.
Продължихме разходката си към центъра на града. Екскурзовода ни водеше към следващата ни цел – църквата „Света Мария” и нейния астрономически часовник.
Малко ни беше омръзнал този църковен туризъм и минахме на самостоятелна програма.
Можете да видите разстоянието от Рощок до някой от градове по света, определени по неизвестен критерии. Виждаше се и Варна. До нея има 1668 км.
Непосредствено до църквата „Света Мария” е фонтана Ziegenmarkt (Викат му козия фонтан). Има скулптура на африканска планинска коза с която много хора се снимат. Естествено, снимахме се и ние.
Църквата „Света Мария” е доста стара църква, построена е през далечната 1265 г.
В църквата се намира астрономически часовник от 1472 г и все още работещ с оригиналните си часовникови механизми.
Близо до църквата е фонтана Lebensfreude (Радостта от живота). Времето беше топло и водите на фонтана видимо увеличаваха радостта от живота, поне за децата.
Имахме достатъчно време и решихме да се помотаем по улиците на Рощок. Явно по тези географски ширини сградите си приличаха. Бяхме в Германия, но архитектурния стил приличаше на този в Дания и Холандия.
Скоро стигнахме до оцелелите крепостни стени на града и до най-западната му порта Kröpeliner Tor.
Покрай останките от крепостната стена има прохладен парк. Сенките му ни се сториха чудесни в следобедната жега.
Неусетно по алеите на парка се върнахме до централния площад на Рощок.
Града няма да ви очарова с нещо кой знае какво. Ние видяхме един тих провинциален германски град, потънал в следобедна дрямка в неделния ден. За няколко часа може да видите забележителностите му, а в останалото време да опитате немската бира. Не е като белгийската, но е по-добра от много други.
Ако не откриете рускинята, организираща нашата екскурзия в Рощок и ви не ви се занимава със самоорганизация, ето един вариант на действие.
Беше време да се връщане във Варнемюнде.
Града е възникнал около 1200 г. като рибарско селище. През 14 век става квартал-пристанище на Рощок. През 19 век си връща независимостта като самостоятелен град и започва да гради имидж на курортен град на брега на Балтийско море.
Града е с красиви улици с пъстри къщи и много цветя. Така и не разбрахме какви са местните хора защото града е пълен с туристи. Това е най- важното пристанище на Германия за круизни кораби.
Като град силно свързан с морето, естествено, е една от забележителностите му ще е фара му. Построен през 1897 г., той все още се използва.
До него има сграда с интересен покрив. Наречена е Teepott (чайник). Има различни заведения в нея.
Друго интересно място във Варнемюнде е алеята покрай стария канал (Alte Strom). Започва от плажа и е пълна с разнообразни ресторанти, магазини и къщи покрити с цветя. Има лодки – заведения, продаващи рибни специалитети за „из път”.
Няма как да липсват павилиони и многобройни сергии за китайска стока.
Варнемюнде е красиво градче, задъхващо се от туристи, когато круизните кораби са на пристанището му.
Престоя ни на сушата беше към края си и се отправихме към кораба.
Последна снимка към гостоприемния Варнемюнде и неговия 3 км плаж, най-широкия на германското крайбрежие на Балтийско море.
На кораба малките приятни изненади никога не спираха.
Предстоеше концерта за „Добре дошли”.
Да, актьорите всяка вечер бяха едни и същи, но сценариите се различаваха и за една седмица нямаше повторения.
Всъщност, това беше една от особеностите на круизите. Кога на сушата всяка вечер ще посещавате представление, после концерт и ще завършвате в нощен бар.
По-обикновената част от круиза приключи – Копенхаген, Рощок, Варнемюнде. Един ден на море и ни очакваха фиордите на Норвегия. Както се казва „тръпка ни тръпнеше”.
Leave a Reply