С какво свързвате Копенхаген, столицата на Дания? Вероятно с приказката за Малката русалка. Ако питате мене, ще добавя, красивите датчанки и мръсотията по улиците.
От Копенхаген, но на другия ден започваше нашия круиз „Норвежки фиорди” и се налагаше да преспим една вечер в Датската столица. Оказа се, че Юни е активен туристически сезон за Копенхаген и цените на хотелите бяха почти двойни. За да не си нарушавам принципите, да спя по далече от 15 мин от центъра и все пак цената да е разумна, взехме стая в хотел „Cabinn Scandinavia”. Има няколко кабин-хотели в Копенхаген. За първи път попадах в подобно нещо. Идеално място за 1-2 нощувки и никакво задържане в стаята. И най-важното, 15 мин пеша от широкия център.
Booking.com |
. |
Между хотела и центъра има нещо като езеро. Не казвам канал, защото е затворено и няма връзка с морето. Едно чудесно място за разходка и отмора.
В района около езерото има парк и жилищен район. Вероятно е за привилегировани – мястото е чудесна комбинация между център, воден басейн, спокойствие и зеленина.
Преминахме по моста на езерото и попаднахме в централната част Копенхаген. Сградите почти всички бяха в този характерен датски стил.
От една страна създаваха някакъв специфичен старинен дух на града, от друга страна ми идваха малко мрачни, с тежко наследство от вековете.
Бързо разсеях мислите за миналото на Дания с една съвременна датска бира от 12 евро халбата.
Бях чувал много за парка Тиволи, но не знам защо не свързвах думата парк с увеселителен парк.
Оказа се, че това е парк с много атракции и забавления за малки и големи, пълен с въртележки, влакчета и всякакви други машинарии. Разполагах с ограничено време за Копенхаген и пропуснах да вляза в парка.
Непосредствено до Тиволи се намира Глиптотеката на Карлсберг. Това е музей на скулптури от Египет, Рим, Гърция и др. Има и галерии с картини на много световноизвестни художници. Колекцията е събирана лично от Карл Якобсен, син на основателя на пивоварната Carlsberg. През 1888 г. колекцията е подарена на датската държава и Копенхаген при условия, че и осигурят място в центъра на града. Не е точно в същинския център, но е в разширения център на Копенхаген.
От другата страна на улицата се виждаха сградите в характерния датски стил.
Ако продължите още на юг ще стигнете до главния канал разделящ града на две и свързващ двата залива с трудни имена Køge Bugt и Nivå Bugt. Има и няколко по-малки канала, които някога вероятно са имали икономическо значение, но сега са повече туристическа атракция.
Тръгнахме покрай канала, търсейки най-известната забележителност на Копенхаген, старото му пристанище.
Нямаше как да пропуснем борсата от 17 век „Børsen”. Сградата е представител на Датския ренесанс и е известна с кулата си, оформена от опашките на 4 дракона.
До борсата е двореца „Кристиансборг“. Първия замък на това място е построен през 1167 г. Два века по-късно замъка е разрушен и построен наново. Бил е толкова тежък и нескопосано построен, че стените му започнали да се напукват и рушат. Отново е разрушен.
Следващия дворец в бароков стил е построен през 18 век. Следва пожар и отново руини. Двореца в сегашния си вид е построен през 1928 г.
В момента дворецът се използва от монарха, от Парламента, Министър председателя на Дания и Върховния съд на държавата. Така дворецът е дом на трите върховни сили: изпълнителната власт , законодателната власт и съдебната власт . Това е единствената сграда в света, в която се намират всичките три клона на държавата.
В основите на сградата има исторически музей с руини от старите дворци, но времето ме притискаше. Няколко часа за Копенхаген са крайно недостатъчни.
Отправихме се на изток към целта на разходката ни – старото пристанище. Пред борсата и двореца „Кристиансборг“ минава един от каналите на града. На брега му е църквата „Холмен“ (Holmens Kirke) и една от началните точки на лодките за разходка.
Да отидеш до Копенхаген и да не видиш Nyhavn е нещо като с Рим и папата. Пристанището е построен през 17 век като врата към морето на стария вътрешен град. След Втората световна война районът замира. През 60-те г. на миналия век му е даден нов живот като притегателен център за туристите и местните с многото си заведения и красивата гледка.
Шарените сгради, корабите от историческия музей, съвременните лодки, десетките заведения и веселото настроение на няколко хилядната тълпа прави пристанището забележително. С две думи – красиво и приятно място.
В Nyhavn от 1845 до 1864 е живял Ханс Кристиян Андерсен в сградата на № 67.
За мене в старото пристанище на Копенхаген имаше нещо носталгично и тъжно. Дали това беше предизвикано от залязващото слънце, дали от тъжните приказки на Ханс Кристиян Андерсен или от факта, че втори път едва ли ще дойда пак – не знам.
Като подминете Nyhavn и продължите стотина метра по канала на север ще озовете пред Датския кралски театър. Срещу него може да видите мост с формата на платноходен кораб.
Обърнете глава на ляво. Съвременната сграда на другия бряг е Операта на Копенхаген, гордостта в областта на културата на датските столичани.
На островите от страна на операта се намира и друга датска забележителност – свободния град Кристияния. През 1971 г. млади хора нахлуват в освободените от военните сгради и превръщат района в център на хипи движението, анархизма и каквото там друго се сетите като протестно движение срещу датското правителство.
От една страна датчаните считат Кристияния за един успешен социален експеримент, но от друга страна правният статут на свободния град е обект на постоянни спорове в правителството.
Жителите в Кристияния са разработили свои собствени правила, независими от датското правителство. Правилата забраняват кражби, насилие, оръжия, ножове, бронежилетки и твърди наркотици. За сметка на това хашиш и марихуана се продават свободно.
Приемана или оплювана, Кристияния е една от забележителностите на Копенхаген.
Снимката е на оградата на свободния град, вътре снимките са забранени.
Копенхаген е с богата история и всичко е дало отражение на архитектурния облик на града. Дори да не търсите нещо конкретно, само да се разхождате безцелно е достатъчно за да се насладите на датската столица.
Ето на тази (за мене малко неугледна) сграда и викат „Черният диамант”. Това е новата библиотека на Копенхаген, облицована отвън с някакъв черен скъп камък от където произлиза името и.
Съжалявам за качеството на снимката, правена е през прозорец на автобус.
В северната част на центъра, близо до круизното пристанище се намира фонтана Gefion. Скулптурата на фонтана представлява няколко животни впрегнати от Норвежката богиня Gefion. Фонтанът пресъздава мита за създаването на остров Zealand, на който се намира Копенхаген.
Според сагата, Шведския крал Gylfi обещал да даде на Gefion земята, която тя може да изоре за една нощ. Тя превърнала четирите си сина във волове и се захванала за работа.
Продължавате покрай канала на север и се пред вас се появява скулптурата на Малката русалка – превърнала се в символ на Копенхаген.
Малката русалка – една тъжна приказка за несподелената любов. Ако не сте я чели, направете го.
Ако имате време, разгледайте ботаническата градина на Копенхаген. Не е „уау”, но ще намерите едно чудесно място за отдих. Има външна градина и стъклена постройка с не знам какво вътре.
Срещу ботаническата градина е ренесансовият дворец Розенборг. Първоначално е построен като селска къща през 1606 г. Постепенно сградата е разширявана и разкрасявана за да достигне във вида, в който я виждаме сега.
Дворецът има най-старата кралска градина в Дания.
Замъкът е ползван като кралска резиденция до около 1710 г. След това деореца Розенборг е ползван само два пъти. Първият път, след като дворецът на Кристиансборг е изгорял през 1794 г., втори път е бил по време на британската атака срещу Копенхаген през 1801 година .
Беше време да се сбогуваме с Копенхаген. Не мога да кажа суперлативи за този град, но не мога и да кажа нещо негативно. Град с леко мрачни сгради, но с усмихнати хора, много история, но и със съвременни разбирания за свободолюбивия човешки дух. Има красиви паркове, но и непочистен от боклуци център. Гостоприемен, но с невероятно високи цени. Заповядайте в Копенхаген.
Не знам абитуриенти ли бяха това или група весели туристи, но имаше много смях и още повече бира.
Корабът за круиза ни чакаше на пристанището. MSC Poesia щеше да бъде наш дом следващата седмица. Билети, проверки и т.н.и сравнително бързо бяхме на борда.
Естествено, след като си оставихме багажа в каютата, първата работа беше да се качим на най-високата палуба. Басейн, шезлонги, барове – изглеждаше примамливо.
Няколко часа минаха неусетно и кораба бавно се отправи на юг. Да фиордите са на север, но първо трябваше да приберем останалите кандидат пасажери от Германия.
Минахме покрай един пуст малък остров. Най-характерното за него беше, че от Швеция до този остров имаше изграден мост над морето и моста свършваше в нищото. Дълго се чудехме, що за техническо изобретение беше това. Когато наближихме, установихме, че след моста следваше тунел под морето, свързващ острова с Копенхаген. Явно това беше връзката Малмьо (Швеция) с Копенхаген (Дания). Интересно инженерно решение.
Дълго се любувахме на гледките от палубата, но всичко омръзва. Кораба предлагаше много забавления. Например, да се отпуснеш в удобен фотьойл с чаша питие и за фон жива класическа музика.
Другото беше да вечеряш на фона на залязващото слънце. Романтика придружена със студена бира. А защо не.
Копенхаген остана назад. Предстояха ни Норвежките фиорди, но преди тях, един ден във Варнемюнде и Рощок, Германия.
Leave a Reply