Една от мечтите ми беше да видя Норвежките фиорди. Не знам как се е породила. Дали съм гледал някога филм за красотата им или описанието им в митичните саги за приказното минало на Норвегия е възбудило интереса ми, не знам.
Организацията на круиза „Норвежки фиорди” започна около 8 месеца преди самото пътуване. Както се оказа, можехме и сами да си организираме всичко, но като за първи път се доверихме на тур-оператор. Хората почти отлично си свършиха работата и Юни месец дойде захранван от емоцията ни за срещата с дивата северна природа.
Взехме си нови билети до Копенхаген, естествено, по-скъпи от първоначалните. Няма как да не е така, когато купуваш билети 4-5 дена преди полета. Предните билети бяха взети 7-8 месеца по-рано.
Какво видях в Копенхаген съм описал във пътеписа „Круиз „Норвежки фиорди“ – Копенхаген”.
Вторият ден от круиза, разходката във Варнемюнде и Рощок е в пътеписа ми „Круиз „Норвежки фиорди“ – Вандермюнде, Рощок”.
Третия ден от пътуването беше изцяло в морето. Беше ми за първи път и се бях подготвил за един дълъг, скучен ден. Електронния ми четец беше пълен книги, а лаптопа ми с филми.
Не можах да отворя лаптопа и да пусна четеца. Организацията на екипажа по запълване на свободното ни време беше отлична. Събитията на аниматорите бяха следвани от концерти и какво ли не. Ядене, бира, музика, танци, игри – не му трябва много на човек за да прекара неусетно един ден.
Не бяхме единствените бързащи към прелестите на Норвегия. Цял ден задминавахме или ни задминаваха кораби, насочили се на север.
Пореден концерт преди вечеря, нощен бар след него и лягане след полунощ в нощ по-светла от 20 часа лятно време по Черноморието.
Събудихме се сутринта в приказно-мистична обстановка- отгоре ниска облачност, отдолу гъста мъгла.
Гледахме като омагьосани, как Норвегия разкрива прелестите си малко по-малко. Режисьора, показващ ни мистиката на фиордите не бързаше да ни разкрие всички тайни. Гори, скали и тук там някой водопад смущаваше тишината с шума на падащите си води.
Видимата зона между облаците и мъглата неусетно се увеличаваше и всички пътници на кораба стояха безмълвни по балконите си. Трудно можете да си представите, че всички мълчаха, сякаш да не смутят духовете- пазители на фиордите.
Корабът се движеше безшумно, галейки повърхността на морето, опитвайки се да бъде част от приказката около нас. Мъглата почти изчезна, а облаците се отдръпнаха на почтително разстояние. Малко Норвежко градче изплува изпод белите къдри на фиордите за да ни предостави гостоприемен пристан. Stavanger се разкри изцяло пред нас.
Имахме организирана (допълнително платена) екскурзия за близък контакт с фиордите. Рядко съм бил по– нетърпелив и развълнуван. Имаше си причина. Щях да се докосна до мечтата си – Норвежките фиорди.
Сменихме круизния кораб с малък кораб за разходка и се отправихме към фиорда Lysefjord, врязващ се дълбоко в сушата.
Времето не беше изцяло с нас. Силен насрещен вятър брулеше силно всеки появил се на палубата. Нямаше обаче сила, която да ме вкара вътре в затворените помещения на корабчето. Аз бях на ръка разстояние от мечтата си и адреналина ми яко ме крепеше. Снимах в несвяст. 90% от снимките после изтрих като непотребни, но в момента нямаше как да укротя пожара на емоцията изпълваща ме тотално.
Ферми насред нищото. Понякога нямат ток (на генератори са), а вода вземат от близките водопади. Почти изцяло са на самозадоволяване. Не го разбирам този начин на живот.
Ферма за сьомга (обграденото с шамандури). Когато ви кажат, че сьомгата не е дива, а от ферми, това означава, че е живяла на същите места (вода) където е дивата сьомга, но е била затворена в мрежи. Вероятно и храната и е малко по-различна. Нещо като кокошките живеещи свободни и затворените в клетки. Дали има разлика във вкуса на сьомгата, сами преценете.
Корабът ни навлизаше все повече в скалистия фиорд. Не знаехме каква е точната ни цел и се наслаждавахме на момента – ветровит, студен, влажен, но фантастично неповторим.
Доближихме някакви скали и забавихме ход.
Имаше нещо като процеп между две скали и капитана на кораба беше решил да ни го покаже отблизо.
Непосредствено след процепа се появиха местните представители на животинския свят – няколко кози, попаднали в една трудно достъпна за хората поляна. Явно бяха свикнали с туристите защото си пасяха спокойно и не се вълнуваха от срещата с любопитните им гости.
В фиорда Lysefjord се намира известната атракция Pulpit Rock – равна скала, като площадка над фиорда с чудесен изглед. Ние не я посетихме, а само я видяхме от долу.
Отначало се вълнувах от всеки видян водопад и снимах ли снимах. Много скоро разбрах, че водопадите са стотици. Всеки е различен и е красив по своему, но като всяко нещо, което е в много около нас, спираме да му обръщаме внимание.
Крайната точка на екскурзията ни беше един водопад, за който ни казаха, е давал вода за производството на някакво уиски. Не знам дали е истина или само подклаждаха туристическото ни любопитство.
Доближихме до водопада. Човек от екипажа с дълъг прът с кофа в края му взе вода от водопада. Раздадоха ни чаши за да опитаме водата от водопада.
Гидът ни пусна епична класическа музика по радиоуредбата. Комбинацията от музиката и шума на водопада успя да ни вкара в норвежките героични саги. Беше величествен и запомнящ се момент.
Кулминационният момент беше прехвърлен. Духовете бяха поуспокоени и ние се отправихме обратно към Ставaнгер.
Не знам какво точно беше това – къща, водна ферма или нещо друго. Не знам на сал ли беше построено или на малко островче. Във фиордите нямало вълни по-високи от 50 см и явно нямаше никаква опасност за постройката.
Ставангер ни очакваше – тих, шарен, по Норвежки гостоприемен.
Бях прочел в Интернет за стария град на Ставангер и решихме да го посетим. Питахме и ни насочиха за Gamle Stavanger по тази каменна пътека.
Историческата област на Ставангер се състои от около 250 бели къщички, реставрирани през средата на 20 век от оригиналния дървен материал от 18-19 век.
Къщите са с богати цветни градини и някак си не можех да повярвам, че толкова на север може да виреят такива красива цветя. Имаше рози и какво ли още не.
Имахме време и с удоволствие се помотахме по уличките на стария град.
В района се намира музея на кенчетата и морския музей. Не съм фен на музеите и ги пропуснах.
Сигурно сте виждали унисекс тоалетни. Но едва ли сте виждали, такава табела указваща, кой точно може да я посещава.
Gamle Stavanger свършва в района на градския център. Някак си странен беше прехода от 19 век в 21 век, обогатен със сергии с китайски стоки.
Ето паметника на един сериозен чичко, временно се превърнал в удобно място за почивка на чайки.
Катедралата на Ставангер. Звучи внушително, но всъщност е с размер на по-голяма църква.
Беше време да опитаме норвежката бира. Бях чувал за нея, че е силна, ароматна и малко по-тежка от обикновените.
Съвсем случайно попаднахме на едно заведение във вътрешния двор на 4-5 къщи, покрит със стъкло и имаше газови отоплителни печки. В момента беше топло и те не работеха. Имаше много зеленина и домакините се бяха постарали да създадат уют. Имаше дори сцена за представления.
Опитахме местната бира. Беше някак си остро ароматна и леко се различаваше от моите представа за бира. Приличаше ми малко на ферментирал чай. Не беше лоша, но не беше моята бира.
Разхождайки се попаднахме на кулата Valbergtårnet. На мястото на 200 годишна дървена кула през 1850 година е построена тази кула с височина около 27 м. От там се вижда целият град и се е следяло за появата на пожари. Предупреждавали са жителите на града с камбана и с изстрел на оръдие.
През 1922 г последния пазач следящ за пожари е напуснал кулата. Днес в кулата е музея на пожаро-пазителите.
Изглед от високо на Ставангер.
Бях чел за един много пъстър малък квартал на Ставангер, но не знаех къде е. Разхождайки се безцелно, случайно го открихме. То дори не е квартал, а една улица с шарени къщи, почти всяка от които е заведение.
Не мога да ви кажа къде е точно, но помня, че е северо-източно от градския парк Byparken.
Ето го и езерото с фонтана в Byparken. Района е обновяван преди 15 години и е превърнат в чудесно място за разходка и отдих.
Насред рибния пазар е построен Sjøfartsmonumentet (морския паметник) за да напомня за всички загинали в морето.
Следваше кратка разходка покрай брега. Можехме да се любуваме на нашия гигант, круизния кораб, на местната флота и на крайбрежните сгради в типичен норвежки стил.
За съжаление, времето за разглеждане на всеки град, в който акостирахме беше винаги ограничено до 8-10 часа, а те винаги минават бързо. MSC Poesia ни очакваше.
Последна снимка на Ставaнгер и отплувахме с приятното чувство от първия досег до Норвежките фиорди и духа на малките крайбрежни Норвежки градчета.
Сега като пиша пътеписа, още ме вълнува спомена за Lysefjord, чийто вятър издуха всичко от главата ми и за Gamle Stavanger покорил ме с белотата си и с цветното си разточителство.
Leave a Reply