Когато ви кажат Норвегия, какви са ви асоциациите? За мене са викинги, фиорди, тролове, грамадни руси жени и последно време някакви анормални социални изстъпления. Последното е друга тема. Това за жените също не е вярно, руси са, но не са грамадни. Нека си поговорим за викинги и фиорди. Троловете ще ги оставя за следващия пътепис.
Преди да продължа по темата, ще вмъкна, че това е четвъртият пътепис за Норвежките фиорди.
Всичко започна от Копенхаген – „Круиз „Норвежки фиорди“ – Копенхаген“
Втория ден бяхме в Германия – „Круиз „Норвежки фиорди“ – Вандермюнде, Рощок“
Първата ми среща с фиордите беше в Ставангер – „Круиз „Норвежки фиорди“ – Ставaнгер“
Всъщност викингите и фиордите имат нещо общо. Думата “fjord” (фиорд) идва от епохата на викингите. Произлиза от норвежката дума „fjörðr” и означава „където може да пътувате отвъд”.
Круизния ни гигант бавно се носеше по фиорда Sognefjorden. Това е най-дългия и най-дълбокия фиорд в Норвегия и трети по големина в света. Наричат го Царския фиорд. Дълъг е 205 км. и дълбок до 1300 м.
Фиорда Sognefjorden има историческо наследство. През 1184 година в него е имало важна морска битка, която се счита, че поставя края на Норвежкото Ранно средновековие. Поне стотина години са минали от славните викински времена. На власт в Норвегия е Magnus Erlingsson. Появява се претендент за трона – Sverre Sigurdsson. Той и неговите 70 приятели започват със смутове из страната. Увеличават се и след няколко битки с Magnus Erlingsson се установява, че силите са изравнени.
Идва 15 Юни 1184 г. и във фиорда Sognefjorden се срещат две флоти за решаваща битка. Sverre Sigurdsson с 14 кораба и Magnus Erlingsson с неговите 26 викингски кораба. Да не забравя да спомена, че до като се е готвел за морската битка, Sverre Sigurdsson построява кораба Mariasuda, нещо като самолетоносач за времето си. Бил е като плаващ замък, безполезен в морето, но в тесните фиорди е давал огромно преимущество пред врага.
Спечелвайки битката, Sverre Sigurdsson става крал на Норвегия.
Оглеждах се, наистина се оглеждах, да не би да се появи някой викингски кораб. Не, нямаше опасност да вземе на абордаж MSC Poesia, надявах се норвежките домакини да са ни направили изненада.
Много години след тази решаваща битка, някъде от около 1340 г. се появява селцето Flåm в едно от разклоненията (Aurlandsfjord) на Sognefjorden.През тези години, центъра на властта се премества към Осло и западните райони на Норвегия минават на втори план. Явно мирни селяни са търсили препитание и са открили този район, удобен за земеделие. Съдя за това по името на селото, означаващо „плоско парче земя”.
Flåm е толкова малък, че на една снимка може да се побере целия. Няма как да се разрасне по-голям, обграден от три страни от планини, а от четвъртата от водите на фиорда.
Flåm ни посрещна мъглив, сякаш леко сърдит, че го будим толкова рано в това лятно утро. После се усети, че той съществува само покрай леко досадните туристи, пристигащи с круизи и с кемпери и бързо подобри отношението си към нас.
Показа ни красивия си хотел и прочутата си кръчма Ægir microbrewery (сградата до хотела в ляво).
Flåm не пропусна да намекне, че като всички крайбрежни норвежки селища по фиордите има връзка древните саги. Спусна облаците си надолу, повдигна мъглата над залива си и зачакахме митичен герой.
Ако решите да се разходите из Flåm, няма да имате голям избор от възможности.
Можете да пиете кафе или бира в кафе-вагона или някое друго заведение.
Можете да пазарувате в Mall of Norway. Нямам база за сравнение за да ви кажа дали цените са високи или ниски. Не знам и дали стоките са оригинални или не. Има интересни неща като якета с гъши пух и кожи от северни елени. Кожите на пипане приличаха на истински.
В Интернет пише, че къмпингуването с кемпери е популярно занимание в Норвегия. Във Flåm имаше площи заделени специално за кемпери.
През Flåm минава река Flåmselvi. Можете да се разходите покрай брега и, но удоволствието е не повече от 15-20 мин. Красиво и спокойно е, но е много, много кратко разстоянието за разходка.
Могат да се видят красиви къщи, явно на богати собственици.
Реката се пресича от няколко моста, като най-атрактивния е този до акостиралите круизни кораби.
В момента Flåm има приходи от атракционното влакче до Myrdal, пристанището, няколкото заведения и магазина на пристанището и … не знам от къде другаде.
Може би най-голямата туристическа атракция (след влакчето) е заведението Ægir microbrewery.
Отваря врати 2007 г. и много бързо става известна като една от най-добрите крафт пивоварни в Норвегия. Бирата им печели медали на международни състезания.
Сградата е вдъхновена от Норвежката митология. Викингски кораб не видяхме, но можехме да се опитаме да усетим атмосферата във викингски бирен бар. Нямам никаква идея дали викингите са пиели бира.
Аз си поръчах дегустационно меню от 5 бири за да опитам различни вкусове. Не съжалявам. Рядко срещано удоволствие.
На първия етаж е бара и маси за бира с мезе. На втория етаж е ресторанта.
Ако стигнете до Flåm не забравяйте да се върнете поне 1000 г. назад, влизайки в Ægir microbrewery.
Разходката из Flåm не ни отне много време. В 11:30 отвори Ægir microbrewery и усля да позапълни деня ни. Всъщност ние чакахме началния час за екскурзията ни с кораб по фиордите Aurlandsfjord и приказно красивия Nærøfjord. Беше Юни, периода на топене на снеговете и с нетърпение очаквах 25-те водопада спускащи се в Nærøfjord, включително водопада Kjelfossen със своите свободно падащи води от 840 м.
Предния ден утолих началната си страст към фиордите, с разходката от Ставангер. Сега вече исках да се насладя максимално на фиордите – без бързане, без адреналин.
Отплувахме от Flåm и забелязахме водопадите спускащи над града. Не знам защо, но ги бяхме пропуснали, когато бяхме в селото.
Не далеч от пристана имаше акостирал не голям круизен кораб. Странно защо беше там, а не на пристанището. Пестеше от пристанищни такси или какво.
Скалистите планини от двете страни на фиорда навлизаха остро във водите му сякаш за да си оспорват територия или по-вероятно да засилят усещането от любовния акт на води и планини. Трудно се предава красота чрез снимка, още по-трудно се описва магия с думи.
Възприемали ли сте природна красота с физическо усещане. Спокойствието ви обзема. Всичко е величествено, но не това се налага като преобладаващо чувство, а по- скоро все едно нещо ви закриля бащински и не ви остава нищо друго освен да се отпуснете и да се наслаждавате.
Продължавах да очаквам някой викингски кораб да се впусне във фиорда, гребците му да оставят следи във водата, платното му да скрие слънцето, а ние да проследим отдалечаването му. Обичам фентъзи жанра. В този миг аз се чувствах като герой от норвежка сага.
Водопадите започнах да изскачат пред погледите ни. Добре, че не се изхабяваха от снимане. Хиляди са снимките за ден, милиони, вероятно, за година. Искаш да запечаташ късче красота, а си безсилен.
Норвежка ферма на почти пълно самозадоволяване. Екскурзоводът ни каза, че са на изчезване, защото остават без млади хора. Наоколо няма училища и младите отивали да учат в някой град и никога повече не се завръщали.
Изглеждат екзотично, но не съм сигурен дали мога да издържа в нея повече от 3 дена.
Nærøfjord леко полека ни оставаше без дъх. Занемели, забравящи да дишаме, за да не пропуснем някой красив миг.
Снеговете раждаха водопади и чрез тях се сливаха с морето. Акт на себеотдаване и самосъхранение. Красив кръговрат на вечността.
Някъде там, в описания кръговрат се намесва и Човека.
Харесва ми контраста в тази снимка.
Какво виждате тука – снежните шапки, водното ветрило или тучните поляни? Човешкото се е изгубило сред непреходното.
Нека на снимката остане само Нейно Величество Природата.
Аз отдавна забравих да броя водопадите, а и нямаше нужда да доказвам бройката им. Предпочитах да попивам красотата и величието пред мене с клетките си и заради вас- със фотоапарата си.
Независимо дали едно нещо е прекрасно или не, винаги идва края му. Не искахме да приемем този факт, но се налагаше. Откъсването от магията е болезнено разтърсващо. На физическо ниво – боли.
Това е корабът ни за разходка, пресниман от една реклама. Всъщност, той май се оказа редовен транспорт от градчето Gudvangen (където бяхме) и Flåm. Доста хора чакаха да се качат след нашето слизане.
Това вероятно беше морската гара или местния магазин-заведение. Нямах настроение да го проучвам.
Качиха ни в автобуси и през тунел под планината много бързо се върнахме във Flåm.
Можете ли да си представите безкрая на фиорда и дупката, наречена пътен тунел. Задушаващо е. Отблъскващо е.
Круизния кораб ни чакаше, но този път не ми се стори гостоприемен.
Нито красивата класическа музика, нито дивия канкан успяха да ме изкарат от състоянието на будно сънуване на Nærøfjord.
Този със столовете ми беше смешен, въпреки неистовото му старание да покаже чудеса от храброст.
Няма какво да кажа за финал на този пътепис. Мечтата ми да видя Норвежките фиорди вече се осъществи и аз продължавам да усещам величието и свежестта им. Дали ми дават енергия в момента- не знам, но със сигурност заемат няколко тера байта от спомените ми.
Leave a Reply