Канарския остров Лансароте наистина е една огромна атракция и няма как всичко да се събере е един пътепис. Продължавам от пътеписа за Лансароте Част 1. Ще има и част 3.
1.Cueva de los Verdes (Зелената пещера)
В продължение на темата ор предния пътепис за най-дългия тунел от лава в света, ще ви разкажа за пещерата Cueva de los Verdes. Има създадена малко митична аура около тази пещера захранвана от различни легенди. Точно тази изкуствена слава и добре обработените снимки в Интернет ме доведоха до нея.
.
Няма почти нищо зелено в пещерата, освен 2-3 камъка на входа и. Направо парадоксално е, че името на пещерата идва от името на едно семейство, пасло кравите си наблизо.
.
Влизането в пещерата става с входна такса. Събират групи от около 20-30 човека и с водач се влиза в пещерата. Ако денят е слънчев има голяма вероятност да прегреете докато чакате да се събере групата. Запасете се с вода и търпение.
.
Пещерата е оригинално осветена и всъщност точно играта на светлините създава причудливи гледки. Има камъни с различни цветове поради различния си химически състав- бели, нюанси на сивото, черни, кафяви, червеникави. Отражението на светлините създава гротесните пейзажи и фантастични фигури. Възхищавам се на майсторството на местните творци да създадат атракция от този див камънак.
.
Слизайки все по-надолу и надолу се озовахме в зала със столове и сцена. Поради отличната акустика, мястото се използва за изнасяне на симфонични концерти. Бих искал някога да мога да се насладя на такъв концерт. Вероятно страхотно се съчетават музиката и мистиката на мястото.
.
Това, което последва трудно може да се опише с думи. Може би не е добре да го описвам за да може да го изживеете и вие, ако посетите тази пещера. Ако някой планира да ходи до там следващата година да прескочи следващия текст.
Жената, която ни водеше, ни събра на една бетонирана малка площадка над концертната зала. Пред нас се откриваше голяма зала с много разчупена форма. Каза ни внимателно да се придвижим напред. Площадката свършваше пред една дупка, изглеждаща дълбока. Леката осветеност създаваше тайнственост и загадъчност. Пред нас имаше зеещ отвор, а над него висок таван. Изглеждаше опасно и красиво.
Гида каза първата редица от посетители да не се доближава много до ръба защото е опасно. Интересно беше, че нямаше обезопасителна ограда или нещо подобно. Първия ред от хора спря на около метър от пропастта.
Гида помоли първия ред от посетителите да клекнат за да има видимост за всички. Помоли за тишина. Всички настръхнаха в очакване. Тя взе един неголям камък и се приготви да го хвърли в пропастта. Затихнахме да видим какъв ще е ефекта. Гида хвърли камъка.
Шок. Нямаше пауза от летенето и шум от удара на камъка в дъното на пропастта. Чу се само „пльок“ или каквото там се чува от падането на камък във вода. Това пред нас било локва с кристално чиста вода и абсолютна спокойна повърхност. Така се е получило водно огледало и всъщност илюзията за дълбочина е отражението на тавана над нас. Беше поразяващо. Не можехме да повярваме на случващото се и ходихме да пипнем водата. Уви, локва си беше.
Опитал съм се до колкото мога на снимката да ви покажа за какво става дума.
.
2.Mirador del Rio
След пещерата, целта ни беше следващия обект от списъка ми – Mirador del Rio.
Mirador е място за гледане. Има някаква интересна гледка и мястото от където може да се наблюдава се казва “Mirador”. Мисля, че на български нямаме дума като точен превод.
Мястото е с над 400 метра надморска височина. Отново César Manrique се е намесил за да бъде създадено това невероятно място като съчетание на изкуството и природата.
.
От към сушата мястото е незабележимо. Ефекта е когато прекрачите прага на обекта (естествено след закупуване на билет) и пред вас се страхотна панорамна гледка. Вижда се брега на Лансароте с отвесните скали малко преди самия бряг, тясната океанска ивица между Лансароте и Ла Грациоза и самия остров.
.
Предлагат се няколко точки за наблюдение- от залата, през прозорците, от терасата пред залата и от наблюдателна кула над залата. Не зависимо къде сте, само възхищение може да ви изпълва към гледката и към оригиналния замисъл да се изгради всичко това за да се създаде удоволствие на посетителя.
.
Чуваха се само въздишки на изненада, на възхищение, на учудване. И всички снимаха безкрайно. Нямаше как, мястото беше създадено за снимки. За съжаление няма как да се заснеме всичко едновременно за да се придобие представа за какво става дума. Вероятно е възможно само от въздуха.
.
Аз направих над 100 снимки и избрах няколко за вас. Трябва да се посети за да можете да се насладите максимално. Сигурен съм обаче, че няма да ви се тръгва от там.
.
.
Наистина с мъка се отделихме от Mirador del Rio и се отправихме Teguise.
3, Teguise – старата столица на Лансароте
Teguise се намира на 10 км от брега, в центъра на острова. Уличките му носят неподправения вкус на предните векове. Белият цвят, който е характерен за всички градове в Лансароте, тука е силно изразен, до колкото бялото може да бъде наситено бяло.
.
 |
Резервирайте хотел в Teguise |
През осемдесетте години на миналия век е започнала компания за възстановяване и съхраняване на града като историко-художествен архитектурен комплекс. Резултата е очарователен – тих, спокоен, красив и одухотворен град.
.
Името на града идва от името на принцеса Teguise, дъщерята на Guadarfía, крал на местните племена по време на завоюването на острова, приел християнската религия. Има оскъдни писмени свидетелства, че завоевателят нормандец Maciot de Bethencourt и принцеса Teguise се женят и имат две дъщери – Мария и Маргарита. Легендите засягат темата, че брака е бил в резултат на романтична любов, а не на дипломатически и политически интереси. Имате шанса да посетите града и да полюбопитствате къде се крие истината.
.
Ако трябва да опиша с две думи Teguise, това са „спокойствие в бяло”.
.
Вървейки по улицата от предната снимка, видяхме рекламна табела за заведение. Свихме 2 метра в дясно и попаднахме в едно ново кралство – замръзнало спокойствие, красота и уют. Плато с местни сирена, студена бира и кортадо (кафе с мляко) допълниха идилията. На пръв поглед, кафе като кафе, но никога няма да забравя това преживяване. Все едно да влязох в приказно кралство, времето спря за да изживея своите 60 минути и отново да се върнах в реалния свят.
.
Магазините за сувенири правиха всичко възможно за да им обърнеш внимание. Тези магаренца бяха част от тези опити. И успяха. Дори си купих сладко от кактус, което след седмица намерих на два пъти по-малка цена в Лас Палмас.
.
Ако сте решили да изследвате Канарските острови, задължително включете Лансароте във вашата екскурзия. Не само за да обогатите спомените и пътеписите си, а и за да преживеете нещо по-различно, заслужаващо да се случи.
Прочелите този пътепис, обикновено се интересуват и от:
Лансароте – острова атракция, Част 1
Leave a Reply