Ако сте се запознали с двата ми пътеписа- Лансароте, Част 1 и Лансароте, Част 2, нека продължим с Лансароте, част 3.
1.Jardín de Cactus (Градината на кактусите)
Поредната забележителност на Канарския остров Лансароте е Jardín de Cactus, това е и последната интервенция, извършена от César Manrique (кой е той, може да видите в предните пътеписи) в Лансароте. Градината има около 4500 екземпляра от 450 различни вида кактуси, от 13 различни семейства от петте континента.
.
.
.
На Канарските острови е пълно с кактуси, но когато видях толкова много на едно място се изненадах приятно.
Самия парк беше красиво оформен и не само кактусите будеха възхищение.
.
Една стара каменна кариера е преобразувана в нещо като театрална сцена на няколко нива. Пъстрите цветове създават цветна експлозия на фона на малко скучните цветове на околната среда в района.
„Кактусовото представление“ си струваше идването.
.
.
.
.
.
В парка има една стара, но реставрирана вятърна мелница, варосана в бяло. В нея се е мелело зърно за гофио. Това е традиционна местна храна. Всъщност гофиото е препечено брашно от различни зърнени култури. Добавят го към всичко за да се увеличи калорийната стойност на храната, т.е. това е храна за бедни. Слагат го в супи, сгъстяват яхнии, правят десерти от него и т.н.
Бялата мелница чудесно се вписваше в обстановката. Трябваше да призная способностите на César Manrique.
.
Работно време: от 10:00 до 17:45 часа.
Лятно работно време (15 юли – 15 септември): от 09:00 до 17:45 часа
Цена за възрастни: 5.80 евро
Деца (7 – 12): 2.90 евро
Ако закупите билет, не само за кактусовата градина, а за още няколко обекта на острова, може да спестите до 10.55 евро.
César Manrique се е опитал да бъде оргинален и с маркираните означения за някои обекти.
.
2.Playa de Papagayo (Плажа на папагала)
Друго интересно място в Лансароте е Playa de Papagayo, но преди да стигнем до там минахме през южния курорт Playa Blanca. Това е третия по големина курорт на острова – приятно и тихо място за семейна почивка. Има богато разнообразие на хотели, барове, ресторанти и магазини.
Аз го пресякох с колата без да спирам, но със сигурност при следващото си посещение на острова ще отседна в този курорт. Спокойствието му беше запленяващо.
.
 |
Резервирайте хотел в Playa Blanca |
.
В района има много плажове (Playa Dorada, Playa Flamingo, playa Mujeres, El Pozo, Caleta del Congrio, Puerto Muelas), но „черешката на тортата” е Playa de Papagayo.
До тозиплаж се стига пеша, с колело или кола от Playa Blanca. Макар, че пътя е „черен”, има 3 евро такса за колите.
Пътя свършва до един бар, който е единствения в района. Естествено, че градината му беше съчетание на камъни и кактуси, какво друго може да се открие по тези места.
.
Playa de Papagayo е с особен чар – див и красив. Няма никаква сянка и не забравяйте да си вземете чадър, слънце защитни кремове и повечко вода. Ако закъсате, в бара може да се охладите със студена бира. Може и да хапнете нещо типично Канарско. Е, не очаквайте кулинарни чудеса.
.
Водата е кристално чиста. Изумрудения и цвят контрастира на кафеникавата пустош около плажа. Заради специфичната форма на залива, там никога няма вълни. Идеален е за гмуркане с шнорхел.
Алтернативата е целодневно мързелуване върху пясъка с гледка към островите Lobos и Fuerteventura.
.
.
В района има и други девствени заливчета в протежение на около два километра. Изберете си един от тях и се почувствайте поне за един ден като в Рая.
Ако сте фен на нудизма, един от плажовете е само за нудисти – playa Mujeres.
.
.
Ако искате да се насладите на истинско приключение, резервирайте обиколка по море на всички плажове и ще се повозите на луксозен катамаран. Ще се насладите максимално на красотата на южния бряг на Лансароте.
.
3.Montañas del Fuego (Огнените планини)
Аз нямах за цел да плажувам и за това продължих на север към Montañas del Fuego. Както и самото име подсказва, там се намира вулкана Timanfaya, единствения огнедишащ вулкан в Испания. Ако го посетите ще се почувствате като на Луната, но без да сте напускали Земята.
.
В началото на XVIII век вулкана е избухнал за последно и е унищожил най-плодородните земи на острова.
Не можете да останете безучастни при такъв пейзаж – или ще ви заплени или ще намразите завинаги подобни гледки.
В момента е потърсен максимален комерсиален ефект. Започва се със входната такса за да влезете в Националния Парк Тиманфая.
.
В района има над 25 малки заспали кратера. Отново се е намесил геният César Manrique, построявайки ресторанта El Diablo, за да даде живот на тази пустош.
Скарата на El Diablo използва естествената топлина, осигурена от Земята, за да подготви BBQ-то сервирано в ресторанта. Месото няма аромат на вулканични газове, но чувството е уникално, да знаете, че под краката ви, на десет метра дълбочина, температурата е почти 300 градуса.
.
Топлината екстремно се плъзга към повърхността на Земята и хитро-умно се използва за незабравими преживявания.
Има дупка в земята, в която слагат суха трева и тя след около минута пламва.
.
Другото нещо, което са измислили е да забият няколко тръби в земята и да имитират гейзери.
Когато хапнете в El Diablo и ви омръзне да се мотате в района на ресторанта, може да се качите на автобус и ще ви разведат около малките притихнали кратери.
.
Работно време: 9:00 – 17:00 часа.
Ето ви снимка от Луната. Този пейзаж не може да се забрави, ако веднъж влезе в главата ви.
.
4.Los Hervideros (Кипящите)
Поех по обратния път до някъде и после свих на запад за да потърся Charco de Los Clicos – малко езеро, чиято история също е свързана с изригването през 1730 година.
Пътьом, реших да разгледам Los Hervideros – мястото където океанската стихия среща западните скали на Timanfaya.
Морето кипи около и в пещерите създадени от втвърдената лава.
.
Скалистия нос, който виждате на снимката, е края на един тунел, полу-запълнен с вода. Когато дойде голяма вълна, тя влиза от двете страни на тунела и двете части на вълната се сблъскват в него. Ефекта е поразителен – грохот, пяна, пръски. В тавана на тунела има много дупки и от там също излиза вода.
Има направени площадки за наблюдение на зрелището. Винаги са пълни с туристи и фотоапаратите не спират да снимат.
.
Северно от солниците Salinas de Janubio има няколко места, където може да се наблюдава също стихията на океана, не е само Los Hervideros.
.
.
Когато няма скали, вълните кротко се разливат по плоския бряг.
.
5.Charco de Los Clicos
Търсеното от нас езеро Charco de Los Clicos се намира до градчето El Golfo, северно от Los Hervideros.
Малко преди входа на селището, се тръгва за езерото по тясна пътека на юг. Пътя минава нас един приятен залив със самотни лодки и няколко влюбени двойки.
.
След около 500 метра се откриват зелените води на Charco de Los Clicos. Езерото и амфитеатралния пейзаж около него са образувани от вулкана Тиманфая. Водата е океанска, а зеления и цвят идва от водораслите (фитопланктона), които са на повърхността му.
Къпането е забранено, за да се съхрани уникалността на локвата (charco – локва, исп).
.
6.El Golfo
Рибарското селище El Golfo е много малко, но очарователно. Запазен е живописния му вид и покрай Charco de Los Clicos и вулкана Тиманфая развива много добра туристическа дейност.
.
Има няколко крайбрежни ресторанта, предлагащи огромни порции прясна риба – пържена или печена. Никой няма да ви откаже да си сервира само халба бира или дори чаша кафе.
.
|
Резервирайте хотел в El Golfo |
7.Camino de los Vinos (Пътят на виното)
Ако не сте чували, няма как да се досетите, с какво е най-известен остров Лансароте, освен с горещия си вулкан. Това е виното.
Климата на Лансароте е топъл и много сух. Падат малко дъждове. Покривите на къщите и вътрешните дворове за пригодени за събиране на дъждовната вода. Водата е много ограничена, но Лансароте е успял да превърне лозата в най-важната култура за отглеждане на острова. Плодородната земя е покрита с няколко метра лава и вулканична пепел и това принуждава хората да развият една много интересна техника за отглеждане на лозя.
.
Копаят се дупки в земята (в пепелта) и се садят лозите. Полу-обграждат се с камъни за да се защитят от вятъра. Ландшафта придобива причудлив вид.
.
Най-много лозя има на източния склон на Тиманфая и обхващат площ от пет хиляди декара. Добива се първокачествено грозде и се прави много добро сладко или полу-сухо вино. Поради тази причина пътят който минава през района е известен като „Пътят на виното”.
В района има много винарни (bodegas), някои с над 200 годишна история. Всяка винарна има ресторант и може да се насладите на винената им реколта. Виното съм го пил и макар, че аз обичам сухо вино, няма да откажа отново някоя бутилка от Лансароте.
.
8.Къщата-музей на César Manrique
Последния обект на острова, който посетих и който по мое мнение не си заслужаваше посещението, е домът – музей на César Manrique.
До като пихме бира и кафе в крайбрежен ресторант в El Golfo, разглеждахме рекламна брошура за Лансароте. Видяхме снимка от горепосочения обект. Лава от вулкан беше навлязла през прозореца на една от стаите на къщата на архитекта. Решихме, че това си заслужава са се види.
Качихме се на колата и по „пътя на виното“ почти прекосихме острова по дължина за около 60-70 минути. Стигнахме до град Haria, където е къщата-музей. Селището е тихо, красиво и приятно.
.
|
Резервирайте хотел в Haria |
Имахме около 50 минути за посещението си, преди да затворят обекта. Платихме по 10 евро за вход. Тогава разбрах, че са забранени снимките. Така и не мога да разбера защо по някои обекти не може да се снима. Ако са икони или ценни стари картини, мога да приема, че светкавиците ще нарушат нещо, но във всички останали случаи, това си е глупост. Страхуват се снимите да не откраднат духа на мястото ли!?! Това беше изненада едно.
Започнахме обиколката на къщата, в която не открихме нищо заслужаващо вниманието ни. Имаше няколко стаи в ремонт и сигурно, стаята с лавата беше една от тях, защото никъде не я видяхме. Можеха да ни предупредят, че в музея има ремонт. Изненада две.
Излязохме във вътрешния двор на къщата и понеже нямаше нищо интересно, понечихме да се върнем в сградата. Не беше разрешено. Охраната ни върна. Повече от странна организация. Изненада три.
Разгледахме почти на бегом ателието му и си тръгнахме.
Напразно дадени пари за вход и изгубено време да прекосяваме острова и да се мотаме из къщата. Определено, не си заслужава.
Уважавам César Manrique като творец и се прекланям пред творчеството му. Той е дал един по-красив облик на острова. Не мога само да разбера глупостта на наследниците му, организиращи музея му.
.
Остров Лансароте (с изключение на последния обект) е забележително място. Два-три дена може да си прекарате невероятно, разглеждайки чудесата му. Може да си организирате и по-голям престой, ако искате да отделите време на красивите му плажове и ароматното вино във винарните му.
Както виждате, един пътепис не може да обхване приключението ми в Лансароте. И три пътеписа не са достатъчни. Аз планувам завръщане на този Канарски остров в най-скоро време.
Прочелите този пътепис, обикновено се интересуват и от:
Лансароте – острова атракция, Част 1
Лансароте – острова атракция, Част 2
Leave a Reply