Къде съм? Кое време на деня е? Това бяха въпросите в главата ми, след всяко събуждане в самолета или на летище при връщането ми от Лас Вегас.
Отиване: 19 часа + 8 часа (при движение на запад) или общо 27 часа по пътищата.
Връщане: 42 часа – 8 часа (при пътуване на изток) или 34 часа, включвайки и 4 часа закъснение във Филаделфия, за това, че една птичка се блъсна със самолета по време на излитане.
Равносметката е около 30 часа в самолети и летища в една посока при похода ми към Града на греха. Резултата от похода – пълен съм с емоции, наситени сетива, доволен, уморен и по-богат със 180$.
Започвам от начало, за да не пропусна нещо.
Пътуване за Лас Вегас, САЩ
Телефона ми алармира в 04:00, че започва дългия ми път към Лас Вегас. Предварително онлайн съм си извикал такси. Ползвам от няколко години https://www.ziptransfers.com. След няколко десетки ползвания в различни градове на Европа, като цяло – доволен съм. Един път ми „спасиха живота”, в Лисабон, след като здраво бях объркал адресите и един път ме „издъниха”, когато рано сутринта колата им не пристигна. Приемам, че съм на „квота нула” и засега продължавам да ги ползвам.
Първите 3 часа до Мадрид не ги броя изобщо. Разстоянието съм го преминавал десетки пъти и не го усещам вече.
В Мадрид се налага да сменя на терминали, от 4 до 4S. Няма нищо сложно, но организацията е странна. На практика това не е нов терминал, а разширение на стария – S (сателит). На 4S се ходи само през терминал 4 с директен влак.
Част от изходите (H, J, K) са на терминал 4, а друга част (M, R, S, U) са на 4S. Хем терминала е с друго име, хем номерацията на гейтовете продължава от друг терминал. В началото това ме объркваше. Оказа се, че това е проблем не само за мен. Имам колежка, която си изтърва полета, а и много мои познати постоянно се объркват с тази организация. Много по-лесно и ясно би било да го кръстят Терминал 5 и номерацията да започне отначало или да забравят термина „терминал 4S” и да се знае, че до гейтове M, R, S, U се ходи с влак. Така е в Лас Вегас, където до част от изходите има влак. Защо трябва да е просто, когато може да е объркващо.
Полета ми беше запазен през American Airlines и се надявах да пътувам с нещо комфортно по американски стандарт. Оказа се, че компанията е Iberia, а самолета е Airbus a330-200, но май беше модифициран. В Интернет картата на вътрешността на самолета показваше, че редовете са до номер 42 – 49. Аз пътувах на място 54 и бях на предпоследния ред. Разстоянието пред краката ми беше малко и седалките бяха тесни. Комфорт липсваше, а ми предстояха над 12 часа пътуване. Нямах избор, така, че продължих.
На далечни разстояние съм пътувал с Turkish Airlines и Emirates. И двете компании са добри. Ако имате избор, не ползвайте Iberia. В първите компании предлагат всякакви питиета и сокове, в Iberia – не (имат само бира, вино, 2 вида сок и някакви газирани глупости). Нормално е да имаш някакви занимавки по време на дългия път – филми, музика и игри. В Iberia видях само филми. Храната (основна и закуски) в Turkish Airlines е много добра. За 6 часа са ми носили основно и закуска. В Iberia за над 12 часа имаше едно основно и една закуска, което не е достатъчно. Основното горе-долу биваше, закуската беше за „отбий номера”.
Пристигане в САЩ
Кацнахме в Los Angelеs. Летището е едно от най-натоварените в света и този факт леко ме притесняваше относно преминаването на митническата проверка. Останах приятно изненадан и доста бързо стигнах до митническия служител. Попита ме за какво идвам и колко време ще остана в САЩ. Като чу, че ще бъда 1 седмица, учудено ме погледна и ме попита само раницата на гърба ми ли е багажа ми. Казах му, че багажа ми е директен за Лас Вегас. Нямало такъв вариант. Трябвало да си взема багажа и да мина с него през митницата. В Лас Вегас нямало митница.
Върнах се и си прибрах багажа от лентата. Не бях само аз объркания. Имаше още 4-5 куфара, които си обикаляха лентата и чийто собственици вероятно скоро щяха да разберат истината. Странното е, че от началното летище, когато ми чекираха багажа, никой не ме предупреди, че трябва да си взема багажа на междинното летище Los Angeles.
Като казах „чекиране“ и се сетих за този виц.
„Баба изпраща внучката си на летището. Малката казва:
– Бабо, аз отива да се чекна и идвам
– Отивай, баби, отивай. Ти само на летище още не си се чекнала.“
Минах отново по познатите пътеки и достигнах митничаря. Този път всичко беше наред и продължих към терминала си. Летището беше пълно със любезни служители и след няколкократно питане достигнах до терминала и гейта си.
Летището на Los Angeles изглеждаше старо и беше далеч от удобствата на европейските летища. Нямаше ги ресторантите и магазините подобно на Мадрид, Барселона, Брюксел и др. По-късно се оказа, че същото е положението в Лас Вегас и Филаделфия. Явно американските стандарти са различни и по-скромни от европейските спрямо комфорта на летищата.
„Planet Hollywood Resort and Casino”, Лас Вегас, САЩ
Последва кратък едночасов полет, такси и хотел „Planet Hollywood Resort and Casino” … и отново странност. Входа към рецепцията беше от към пиацата за таксита, която е в един тунел под земята. Това правеше тъмна залата и придаваше мрачен вид на обстановката. Там беше един от входовете на казиното. Много хора преминаваха през фоаето (залата). На входа пушеха марихуана, а вътре до стените бяха седнали разни странни типове. Представете си градски подлез, но доста огромен, да е рецепция на хотел.
Booking.com |
. |
По-късно установих, че можете да вкарате колкото искате хора в стаята си. Да правите купон в нея или каквото там си поискате. Нямаше ограничения в това отношение.
Хотела беше на 52 етажа, а стаята ми на етаж 36. Естествено, че първото ми действие беше да направя снимка от прозореца, който обаче не се отваряше и трябваше да снимам през мръсното стъкло.
Нормално беше в 23:00 часа всичко в града да функционира на пълни обороти. Може би, нормално беше да бъда уморен и да поспя малко. Дали от превъзбуда от срещата с този известен град или поради факта, че по това време обикновено ставам (07:00), спането ми беше кратко – 4 часа. Събудих се в 3 часа посред нощ и до сутринта се любувах на светлините на града и рекламите.
Повече от 8:00 нямаше защо да чакам и тръгнах на първата си разходка.
Ето първите дневни снимки на Лас Вегас непосредствено от изхода на хотела, но не от този с рецепцията, а друг минаващ през казиното.
Пресякох булеварда за да снимам хотела си.
Явно основния бизнес на „Planet Hollywood Resort and Casino” е хазарта, а пренощуването в хотела е екстра за гостите на казиното. Стигнах до този извод, гледайки лицето на сградата. Имаше 3 или повече входа за казиното и като го пресечете и слезете на долния етаж, ще видите рецепцията на хотела. Тя някак си е забутана извън казиното, без да и е предадена някаква важност. И правилно, кои ще спи при това денонощно казино и постоянно работещи заведения.
Хотела е открит през 1962 г. като единствения хотел без казино и поради тази причина фалира за около година. Няколко години по-късно е открит нов, ориенталско ориентиран хотел с името „Aladin”. След няколко години отново фалира. Донадалд Тръмп е обмислял да купи хотела в този период, но се е отказал поради високата цена. Самия факт, че Тръмп е заинтересован, отново вдига цената на хотела. Сменя много собственици за да достигне до наши дни във вида, който ви показах по-горе.
От прозореца на хотелската си стая видях, че на юг има само няколко хотела, а по-голямата светеща част е на север. Реших да обиколя първо на юг за да не се връщам повече в този район.
„New York-New York Hotel & Casino”, Лас Вегас, САЩ
Първия изпречил ми се хотел беше „New York-New York Hotel & Casino”.
Идеята е хотела да напомня на известни сгради от Ню Йорк от 1940 година. Хотелът включва копия на небостъргачите като Емпайър Стейт Билдинг и сградата на Крайслер . Има копие на Статуята на свободата и копия на паметника на войниците и моряците , музея на американското изкуство „Whitney” , главната сграда за имиграцията на остров Елис и терминала Grand Central.
Има интересна история покрай репликата на Статуята на свободата. Централния пощенски офис на САЩ решава да издаде марка с образа на оригиналната Статуя на свободата. Дизайнерите по грешка взимат снимка на копието от Лас Вегас. По-късно пощенската служба си признава за грешката, но продължава да печата марката. През 2013 година скулптура на статуята в Лас Вегас съди пощата за нарушаване на авторски права. През 2018 година печели делото и получава 3.5 милиона долара.
Пресичайки булеварда по надлеза за да достигна до самия хотел, направих предходната снимка за да ви покажа пътя, който разделя този район на града на две части.При разходката си покрай хотелите и казината останах с впечатлението, че в този супер известен район на Лас Вегас, пешеходците не са приоритетни. Придвижването е много затруднено поради пресичането на пътищата, този от снимката и напречните му. Има надлези и светофари, но те са на голяма разстояние по главния булевард. Ако виждате някакъв обект срещу вас, от другата страна на улицата, възможно е и до половин час да не може да го достигнете. Достъпа до надлезите е със стълби и ескалатори, но не винаги има ескалатори и ако има, не винаги работят. Като ползвате два пъти надлез и качите стълбите, трябва да починете в някое кафе.
Почти винаги в края на надлеза има някаква сграда- хотел, заведение и почти винаги съпътстващо казино.
„Excalibur Hotel & Casino”, Лас Вегас, САЩ
До като ползвате надлезите, може да се насладите на гледките от тях. В случая, се виждаха две приказки – дворец и Статуята на свободата.
Двореца се оказа „Excalibur Hotel & Casino”, кръстен на митичния меч на крал Артур. От 90-те години до 2016 г. хотела е имал повече тематични елементи обвързвайки го с легендата за крал Артур. След това хотела е обновен и от 2010 г. много статуи и стенописи са премахнати за да бъде актуализиран в крак с новите тенденции.
Естествено, в хотела има огромно казино с много маси за игри и над 1200 слот машини, които никак не са много, в сравнение с някои други казина.
През 2003 г. в казиното на „Excalibur Hotel & Casino” е ударен най-големия Джакпот на слот машина от 39.7 милиона долара.
„Luxor Hotel & Casino”, Лас Вегас, САЩ
Продължавам на юг и съм пред „Luxor Hotel & Casino”, кръстен на древния град Луксор в Египет. Хотела е във формата на пирамида с размери като Червената пирамида в Египет.
Хотелът разполага с наклонени асансьори, движещи се по стената на пирамидата под ъгъл от 39 градуса.
Не съм влизал вътре в „Luxor Hotel & Casino”, но имало копие на река Нил обграждаща казиното и дубликат на гробницата на Тутанкамон, намерена в Долината на царете близо до Луксор в Египет.
Последния хотел в редицата е „Mandalay Bay”, но до него не стигнах.
Не знам вие какво си представяте като чуете Лас Вегас, но аз си мислех, че това е град от хотели и казина. На практика Лас Вегас е огромен град с жилища, а само една малка част от него е обособена като район с хотели и казина. Това ме изненада.
На screenshot-а ясно се вижда, че в район около 8 х 3 км е разположено всичко това, което е познато на света като „Града на греха”. Извън него са или ненаселени площи или жилищни райони. Какво правят медиите? Как се изкривяват представите на човек?
В следващите пътеписи ще ви разкажа за хотелите северно от „Planet Hollywood Resort and Casino” и нещо от Лас Вегас извън района на хотелите и казината.
Leave a Reply