Ла Палма – Перлата на Канарските острови (Част 1)

Дълго време слушах в Гран Канария от местните, че остров Ла Палма (един от седемте Канарски острова) бил най-красивия остров, т.е. перлата на Канарите. Всички канарци искат да отидат на екскурзия там. Обожават го. Нямаше как, когато ни се отдаде тази възможност, да не го посетим.



Ще изпреваря края на пътеписа и ще кажа защо за местните, Ла Палма е блян. Лансероте, Фуертевентура, Гран Канария и Тенерифе (малко по-малко) са скалисти острови. Горите са концентрирани в средните им части и са далече от населените места. От друга страна, местните обичат спокойствието и мудността.
Остров Ла Палма е сравнително зелен остров, особено в северната му част. На този остров живота е абсолютно замрял и царува някакво неземно спокойствие. Ами това е причината, Ла Палма да бъде мечта за всички канарци.

Това говори ли ви нещо?

Tiene cosas de blanca
Tiene cosas de negra
Tiene cosas de india
Bonita mezcla que da esta tierra!

Неее, това не е описание на ЛА Палма 😉 Може би трябва да продължа …

Baila morena, baila (Танцувай мургавелке, танцувай)
Que tú lo bailas como ninguna (Танцуваш като никоя друга)
Arrastra la sandalia (Плъзни сандалите)
Llévame en tu locura (Вземи ме в твоята лудост)

Досетихте ли се … Baila morena и Хулио Иглесиас. Имам чувството, че Хулио Иглесиас със спокойните и нежните си изпълнения чудесно се вписва във вечната сиеста на остров Ла Палма.

– – –
Главният град на острова е Santa Cruz de La Palma – малко градче с около 16 000 души. Кацаме след 22 часа и веднага вземаме такси до хотела. Уж бях проучил доста за тази екскурзия, но все пак съм пропуснал да разбера, че има редовен автобус от аерогарата и е само 15-20 минути до хотела ни. Не беше голям пропуск, таксито ни закара за 7-8 евро.
Хотела ни беше в началото на града, но предвид големината на града, бяхме на 10-15 минути от центъра. Изненада ни огромния апартамент, включващ и над 40 кв.м. тераса. Тишината и спокойствието бързо ни завладяха. Излегнат на шезлонга на терасата с бира в ръка, можех цяла вечер да се любувам на звездното небе.
Първата вечер нощта започна с илюзорно спокойствие. Оказа се, че след 2-3 дена щяло да има рали на острова и всички състезатели използваха празните нощни пътища за да тренират. След полунощ се събудих от автомобилен рев и не можех да разбера какво става. Първия момент помислих, че се провеждат среднощни незаконни гонки в покрайнините на града. Продължиха с часове и разбрах, че всичко явно си е законно, макар и необичайно.
Сутринта като се събудих, първата ми работа ми беше да изляза на балкона и да видя пътната обстановка. Разбрах защо шума от една кола се чуваше продължително време, нехарактерно, ако отсечката е права. Оказа, че пред хотела има малка серпентина със спускане, удобна за тренировките.

Времето беше мрачно и предвещаваше дъжд.
Santa Cruz de La Palma е спирка на пътническите лайнери обикалящи Канарските острови. Има фериботна връзка до Тенерифе и Гран Канария. Представители на двата маршрута бяха акостирали в пристанището на града, непосредствено до хотела ни.

Явно не бях познавач на времето в Ла Палма защото до като закусим и наемем кола времето се оправи и слънцето започна сериозно да напича.
Първия обект за посещение беше един водопад (Cascada De Los Tilos) на около 25 км от града.
По някаква причина, на острова Google maps отказа да ми съдейства и намирането на верния път си беше изживяване. След няколко кратни обърквания, три обиколки на центъра на град Los Sauces, след като целия ми запас от испански влезе в сила, намерих водопада. Едва на паркинга служителя знаеше английски и разбрахме къде можем да паркираме, от къде започва пешеходната пътека и къде е отбивката за водопада.

Бяхме в гъста гора, каквато не бяхме виждали в Гран Канария- красива и прохладна. Табели нямаше, но и вероятността да се объркаме беше малка. Прехода беше кратък и лесен. Хората се бяха постарали да улеснят живота на туристите и бяха направили дървена пътека с парапет.



Беше живописно и след вечния камънак, на който бяхме свикнали, това ни се струваше, наистина приказно. Вървяхме бавно и се наслаждавахме на гледката и прохладата.



Водопада не е кой знае какъв, но беше симпатичен и не съжалявахме, че го посетихме. Целта ни беше по-скоро разходката из гората, а не самата крайна цел. Това прозвуча малко като част от източната философия Дао.


Следващата ни цел беше Синята локва. Не се шегувам, така се казваше следващия ни обект – Piscinas Charco Azul (Басейна „Синята локва”).
Сравнително близо е до водопада, на брега на океана. Беше станало обяд, но това си беше част от плана ни, да обядваме в ресторант „Rompecabos”.


Бяха ме предупредили, че няма да има места за обяд поради голямата известност на ресторанта. Препоръчаха ми да си запазим маса по телефона предварително. Надявах се на нещо и то се случи точно така. На Канарските острови обядват след 14:00. Ние бяхме в ресторанта малко след 12:00 и места имаше колкото искаме.
Препоръчвам ви този ресторант. Кухнята е добра, а изгледа е невероятен- към лазурните вълни на океана, разбиващи се в брега под ресторанта.

Самия басейн е до ресторанта. Не знаех какво трябва да очаквам и за това Синята локва приятно ме изненада.



Това е неголям басейн във вулканичните скали, непосредствено до океана, на около 1-2 метра над нивото му. Когато идват по-големи вълни и се разбият в скалите на басейна, част от водата влиза в него. Екзотично е.


Плажуващи имаше навсякъде, но за къпане ставаше само басейна.
Ето как се прави туризъм! Брега е скалист и не става за къпане. Няма плаж, няма туристи. Сетил се е някой да направят басейна, но не просто басейн, а сякаш океана е затворен в скалата. Малко екзотика- големи приходи. Мислите ли, че някой ще стъпи в ресторанта, ако не е Синята локва?!?



Входа е свободен. Нямаше много посетители. Имаше спасител, който следеше някой да не скача от скалите в басейна и да нарушава реда. Общо взето в това се заключаваше цялата му дейност и той я изпълняваше със завидно усърдие.
Мястото е много спокойно. Чудесно се вписваше в идиличната картинка на острова.

На следващата снимка можете да видите всичко най- ценно на острова – океана и банановите плантации. Туризма и отглеждането на банани е почти целия бизнес на Ла Палма. Бананови плантации можехме да срещнем на всяка педя свободна земя.

На паркинга открихме този оригинален казан за боклук.

Обратния път към Santa Cruz de La Palma минахме без проблем, т.е. не можахме да се объркаме. Паркирахме в хотела. Беше време да опознаем града, в който бяхме отседнали.
Най-близката забележителност бяха цветните балкони на улицата до океана (Balcones de la avenida Maritima).






В града няма някакви кой знае какви забележителности и за това жителите му поддържат и малкото, което имат. Това са къщи в стар стил с много саксии с цветя по балконите. Някои от балконите изглеждаха толкова стари и крехки, че не знаех как собствениците им излизат да поливат цветята.
Отправихме се към Морския музей (Museo Naval – Barco de la Virgen). Той е в кораба на Девата, разбирайте Св. Богородица.

Влязохме от любопитство, защото никога не бях виждал подобен кораб от вътре. Входа е 4.50 евро, но ни взеха 4 евро защото имало ремонт и част от музея е затворен. Оказа се, че предната палуба я боядисват.
В трюма на кораба има макети на кораби, морски навигационни уреди, стари карти и исторически документи.

По-интересно ми беше втория етаж, който всъщност той се явява палубата на кораба. Всичко беше толкова малко и тясно, че не можех да повярвам, че с подобен кораб се е пътувало до Америка. На излизане попитах служителката на музея, това реалния размер на кораба ли е. Тя потвърди. Каза ми, че не съм единствения, които задава този въпрос.
Пред музея има малка градинка с няколко заведения. Нямаше нищо историческо в тях, но си бяха за предпочитане пред клаустробичните помещения на кораба на Девата. Както пишеше навсякъде в Интернет, гражданите на Santa Cruz de La Palma седяха по заведенията и тихо и спокойно обсъждаха безметежното си ежедневие на чаша кортадо (кафе с мляко).


Беше късния следобед и се ориентирахме към центъра на града за да видим още от него преди да седнем за вечеря. Въпреки, че бяхме на острова в туристическия му сезон, града изглеждаше празен.


Намерихме катедралата на града. Не горях от желание да я посещавам и за това я снимах само отвън.


Бях проверил в един справочник за интересно място за вечеря и бях взел от там едно име на ресторант – Habana (на снимката в дясно).

Седнахме и зачакахме вниманието на сервитьора. Нормално е за Канарските острови, никой да не ти обърне внимание поне 10-15 минути. Този път прекалиха. Сервитьора минаваше покрай масата многократно, но нямаше никакво намерение да ни обърне внимание. Станахме и си тръгнахме.
Съседното заведение, Restaurante la Placeta (в средата на снимката), ни прие гостоприемно. До като седнахме и сервитьора ни донесе менюто. Бяха ми похвалили местното сирене и за това започнахме с него.



Наистина сиренето беше добро, а и знаеха как да го комбинират за да усилят вкусовите му качества. Препоръчвам ресторанта, сирената, както и цялото меню.


Leave a Reply