Ливърпул – Бийтълс, морска история и … шоколадово брауни

posted in: Англия, Европа | 0

Ливърпул не е градът заради, който ще посетите Англия, но ако сте в Англия, защо да не отскочите до него. За един ден можете да видите всички известни обекти. Естествено, не очаквайте да усетите духът на градът на Бийтълс за това кратко време.



Старинната архитектура е преплетена с дизайн от 20-ти век. Градът е съвременен, но с един приятен полъх от предните векове. Според мене Ливърпул е един типичен английски град с ненатрапчива външност, но с приятен характер, въпреки противния климат.

– – –

Pier Head е крайбрежен район от центъра на Ливърпул. Той е част от световното културно наследство под егидата на ЮНЕСКО. Историята му не е много дълга. През 1771 година е построено пристанище, което лека полека до 1890 година е станало излишно. Една след друга в неговия район построяват сградите на Ливърпулското пристанище  (1907 г.)- дясната, Royal Liver Building (1911 г.) – лявата и сградата на фирмата Cunard Line (1916 г.) – средната.

Royal Liver Building е била обявена за първия небостъргач на Англия. Управата на града е била ужасена от височината на сградата, но все пак са разрешили нейния строеж. Има две часовникови кули и над тях митичните птици Liver Birds.

Уау. Сигурно проекта е изглеждал футуристично със своите 9 етажа извисяващи се над двуетажните постройки. Лично бях на последния етаж. Гледката към реката и центъра на града е страхотна.

Сградата с офисите на Cunard Line е построена за да прилича на италиански дворец, показващ могъщество и превъзходство. За мене това е най-невзрачната от трите сгради, но така са решили архитектурните гении от началото на 20-ти век.

Най-старата от „Трите грации”, както са известни, сградата на Mersey Docks and Harbour Board е построена след дълги спорове с управата на града, а след това и между архитектите с различни идеи.

Непосредствено пред тях, на брега на река Mersey, е терминала на Mersey Ferries. Използва се за няколко фериботни линии. Въпреки слънчевия ден, в който имах късмет да обикалям из Ливърпул през Февруари, изобщо не ми се и помисляше, че мога в този студ да стъпя на ферибот. Да, вярно е, че помещенията са затворени, но винаги свързвам този вид транспорт с разпилените от вятъра коси на пътуващите.

Подминах Pier Head и Mersey Ferries и се насочих към най-известния или втория по известност (след The Cavern Club) обект в Ливърпул – Albert Dock. Намира се в края на района Pier Head.

Albert Dock е комплекс от пристанищни сгради и складове, открит през 1846 година. Това са първите складове в Англия построени само от чугун, тухли и камък без дърво. Така се превръщат в първите незапалими складове в света.

Наистина пожарите нанасят непоправими щети, дори и днес. Измислено и реализирано през 19 век, това си е иновативно.

Счита се, че за времето си, Albert Dock има революционна докинг система. Корабите са били товарени и разтоварвани директно в складовете. Там се ползват и първите хидравлични кранове в света.

В Albert Dock може да видите абсолютно запазения кораб Glaciere построен през 1899 година в Дания. Първо е бил риболовен кораб. Претърпял е едно разбиване. След това е възстановен и се е ползвал за пренасяне на камъни за строеж на доковете в Норвегия. От 1970 година плава под английски флаг.

Благодарения на удобния си дизайн, Albert Dock се ползвал до средата на 20-ти век за пазар на алкохол, памук, чай, коприна, тютюн, слонова кост и захар.

Albert Dock също е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Той е и най-голямата колекция от сгради с историческа ценност в Англия.

За мене Albert Dock е едно спокойно и старинно място, където можех да се разходя, да си купя сувенири, да пия кафе, да обядвам и изобщо да си прекарам добре като турист. Дори има някаква странна красота в тези докове.

 

Продължих по линията на брега и озовах пред залата ACC Liverpool. Използва се за конферентна зала и като зала за спортни събития. Разстоянието между залата и реката е много малко и няма как да се снима цялата красота на обекта.

Зад Albert Dock, в посока към центъра на града може да се наблюдава тази красива гледка- едно красиво съчетание на сгради от 19 век и съвременната архитектура. Всъщност това е типичния Ливърпул.

Една красива пешеходна алея за разходка. Удобна е както за бързащите за работа, така и за безцелно мотащите се като мене.

Последен поглед към Albert Dock. Знам, че престоя ми в Ливърпул е кратък и няма да се върна, за това малко натъжено правя последна снимка на кафявите постройки.

По пътя към следващия популярен обект в Ливърпул прихващам тази интересна сграда, която се оказва някаква църква.

В Ливърпул има две катедрали. Това е Ливърпулската катедрала, представител на Английската (протестантската) църква. Катедралата в Ливърпул е най-голямата катедрала и религиозна сграда във Великобритания.

Денят беше необичайно слънчев за Февруари, а и слънцето се падаше срещу мене и снимката е малко осветена.

Всичко в катедралата ме изненада. Още на входа ме попитаха от къде съм и след като казах, че съм от България ми подадоха кратко описание на български. Не беше ми се случвало до сега в никоя държава.

В самата катедрала има магазин за сувенири, кафе-бар и тоалетна. Имайки предвид отношението на Христос към търговците в храма, всичко това ми дойде в повече.

Какво ще кажете за този сюрреалистичен разпнат Христос.

Катедралата е действаща, но е абсолютно празна. Вероятно е характерно за английските църкви. В сравнение с испанските катедрали са по семпли с украсите и малко по-просторни. Липсва помпозната претрупаност на испанския католицизъм.

Ето една Виенска пекарня – кафе от 1927 година насред Ливърпул. Не е нещо красиво за снимка, но факта, че е над 90 години и продължава да радва клиентите си ме впечатли.

Няма никаква идея какво съм снимал, но ми хареса старинния му вид. Ако някой знае, да помага.

Признавам, никога не съм си представял, че религиозен храм може да има такъв вид. Това е римокатолическата катедрала на Ливърпул. Другото име на катедралата е „Ракетната площадка на папата”.

Необходимостта от катедралата се появява, когато по времето на Големия Ирландски глад (1845-1852 г.), половин милион ирландци напускат държавата си за да отидат в Америка и използват Ливърпул като пристанище за тяхното преселване. Много от тях остават в града и имат нужда от храм.

Вътрешността на катедралата е уникална. Повече ми прилича бар, а не на религиозен храм.

Един английски университет – Liverpool John Moores University, основан през 1823 година. Само този факт е достатъчен за да се издигне в моите очи.

Типични Ливърпулски сгради от центъра на града.

Ето го Храма за всички, които са чували за Бийтълс– The Cavern Club.

На 9 Февруари 1961 г. клубът е бил домакин първи път на Бийтълс. На 9 Ноември 1961 г. Brian Epstein ги вижда в същия този клуб и им осигурява първия договор за запис.

The Cavern Club отваря врати на 16 Януари 1957 г. Този ден е обявен за световен ден на Бийтълс.

В The Cavern Club Бийтълс са направили 292 участия през 1961 г., 1962 г. и 1963 г.

В момента клуба е действащ. Бирата е на прилична цена, а живата музика не спира. Превърнат е в бар-музей на известни изпълнители.

Когато го посетих, наистина усетих тръпки по гърба си. Звучи тривиално, но това е факт. Нямах много време, но не ми се излизаше от там. Дълго време просто стоях и слушах изпълнителя на живо. Беше добър. Кой знае, може скоро да стане звезда.

Бийтълс е златния скарабей за Ливърпул. Всичко в града е по един или друг начин свързано с тази легендарна група. На входа на бара срещу The Cavern Club е написано, че това е дъщерния клуб на известния клуб. Няма значение какво означава това. Свързан е с Бийтълс и това означава печалба. Една скулптура и бизнеса е печеливш.

Бийтълс е навсякъде, дори там където не очаквате. Това е снимка на групата от бонбони. Няма кич, има печалба.

По пътя за към хотела ми попаднах на тази шарена сграда. Ливърпул е съвременен град здраво стъпил на вековната си история.

Ето го типичния Ливърпул – минало и настояще преплетени в едно.

Усмивките на англичанките навсякъде бяха изкуствени, но на мене ми хареса спокойствието и уредността в града, учтивостта и вътрешното им благородство на жителите му. С една дума – не пропускайте Ливърпул, ако ви се удаде възможност да го посетите.

Аз изкарах три студени дни в този град, но Ливърпул стопли сърцето ми. Телешкото бон филе беше … нямам думи да опиша този еликсир за небцето. Също така, от този момент нататък когато чуя за шоколадово брауни винаги ще си спомням за Ливърпул. Всъщност за мене Ливърпулското шоколадовото брауни стана синоним на кулинарна магия.


Leave a Reply