Мадрид, Испания – романтичен залез и рекорд на Гинес

Пристигане в Мадрид

Кацам и Мадрид ме обсебва от първата крачка направена на летище Барахас. Тълпата жужи забързана нанякъде. Пространствата около мене са огромни и интериора e величествен. Да, това е Мадрид – един от най-космополитните градове на Европа.

Намирам метрото, преодолявам неграмотността на служителите на входа му, 30 минути пътувам и съм на метро станция „Nuevos Ministerios”. Имам избор как да стигна до хотела ми „Petit Palace President Castellana” – с автобус или пеша около 2 км.

Booking.com

Предпочитам разходката и след около 20 минути съм пред Малкия дворец на Кастилския президент. Не вярвам въпросния президент някога да е влизал на това място, макар и обявено за 4 звезди. Нищо не ме задържа в тясната стая и отново съм навън, но вече необременен от багажа си. Забързани столичани, слънце, което се чуди дали да топли, шумни улици, огромни сгради навсякъде и аз, запътил се към неизвестна цел с меланхолична крачка.

В Мадрид идвам за втори път и района ми е познат. Намирам се на Plaza de Colon (площад Колумб) с обявената за най-грозната сграда на Мадрид „Torres de Colon” (Кулите на Колумб).

Дали тези кули са наистина, чак толкова грозни, не знам, но отразеното в тях слънце, което се е отправило към изхода на деня, ме накара да се замисля. Да, това е идея. Целта ми ще бъде египетския храм „Temple of Debod”, за който знам, че има чудесен залез.

Площад „Cibeles”, Мадрид, Испания

Пътят ми за „Temple of Debod” минава през площад „Cibeles”. Първо ме посреща Palacio de Linares – огледах се, ослушах се, нямаше следи от духове. Какви духове – четете в „Разходка из Мадрид, Испания – Част 2“

Неизбежна е срещата с Cybele Palace. Той завладява погледите с големината, белотата и красотата си. Затаяваш дъх и чакаш да се случи нещо приказно защото двореца наистина е като част от приказка.

В средата на площада е богиня Cybele, някак си неуместно заобиколена от испански знамена.

Завивайки надясно по улица Alcala, следващата огромна сграда изпълваща погледа ми е тази на Националната банка на Испания. Създадена за буди респект, тя отлично и до днес изпълнява тази функция.

На път за площад „Испания“, Мадрид

След 200 метра започва улица Gran Via, гордостта на Мадрид. Всяка сграда е уникална и съм сигурен, че носи дълга история. За да стигна до целта си трябваше да я прекося цялата. Не бързах. Вървях и се стремях да усетя какво витае във въздуха на този динамичен град. Безкраен поток от коли и солидно количество хора ме разминаваха всяка секунда. Представители на всички раси, добре и зле облечени, гримирани, нацапани, боядисани, татуирани – разнообразието не може да се опише.

Имах нужда от много вода и малко енергия във вид на сладко и кафе, и за това търсих подходящото място. Намерих го във фоайето на хотел „H10”. Рафтовете с книги и ниските сепарета му предаваха уютен вид.

Освежен и зареден продължих към целта си. Централната улица свърши на площад Испания. Там Дон Кихот, Санчо Панса и Дулсинея правиха компания на Мигел де Сервантес. Гледайки рекламата на Huawei мисля, че се досещах за темата на разговор на гореописаните лица.

„Temple of Debod”, Мадрид, Испания

На по-малко от 5 мин от площад Испания беше целта на разходката ми – „Temple of Debod”.
Бях виждал в Интернет снимка на храма по залез слънце и знаех, че гледката си заслужава.

Храма е възникнал като светилище на бог Амон- върховния египетски бог. В закачката на слънцето с арките на храма имаше нещо мистично.

Слънцето си играеше с каменния храм, а на нас зрителите, нищо друго не ни оставаше освен да се наслаждаваме и да снимаме.

В по-късните години храма е посветен на Изида – богинята на магията, семейството, хармонията и мъдростта. Комбинацията от древните арки и залязващото слънце наистина създаваха хармония, която омагьосваше.

Дългия ми преход през центъра на Мадрид си заслужаваше. Залеза над хилядолетния храм е нещо, което трябва да се види.

Кралския дворец, Мадрид Испания

Отправих се към центъра на града (Plaza Mayor). Някак си случайно попаднах на кралския дворец (Palacio Real de Madrid).
Играта на слънчевите лъчи, провиращи се между клоните на дърветата ме спря за да направя няколко снимки.

Забележителностите на Мадрид

Не можете за един ден видите всичко в Мадрид и в същото време да усетите града. Необходим ви е поне кратък план за действие. Можете да прочетете моите пътеписи, който доста обстойно описват най-известните обекти в града, можете да се поровите из Интернет или да си купите някой хартиен гид за забележителностите в Мадрид.

Ресторант „Sobrino de Botin“, Мадрид, Испания

Малко хора знаят, че в Мадрид се намира най-стария постоянно действащ ресторант в света, записан в рекордите на Гинес – Sobrino de Botin (Племенника Ботин). Адреса му е Calle de Cuchilleros 17, Madrid.

Отивате на Plaza Mayor и заставате с гръб към централната сграда. В десния ъгъл пред вас има тунел, стълби надолу и се излиза на малък площад с няколко ресторанта. Без да завивате, продължавате напред и след около 50 мера в ляво е ресторант „Sobrino de Botin“.

До като вечерях в ресторанта почти всяка минута влизаха хора за да погледнат от любопитство. Снимаха, вземаха си меню за спомен и излизаха. Имаше и много питащи за свободни места, но запазването на маса става седмици по-рано. Аз имах късмет да го направя само 24 часа по-рано.

Ресторантът е основан през 1725 г. от французина Жан Ботин и неговата съпруга и първоначално е бил наричан Casa Botin (Къща Ботин).

През 1590 година е построена сегашната сграда. Ползвана е за страноприемница. През 1725 година, приземния етаж е ремонтиран и откритите арки на горните етажи са затворени за да се обособят помещенията, които виждаме и днес. Тогава отваря врати ресторанта, а горните етажи са били стаи за гости.

Следващия ремонт е бил през 1860 година, когато стаите за гости са преустроени в апартаменти, а приземния етаж е реконструиран в сладкарница, но без да се прекъсва предлагането на придобилите вече популярност печени месни ястия.

Художникът Франсиско де Гоя е работил в Cafe Botin като сервитьор (1763), докато чака да бъде приет в Кралската академия за изящни изкуства. Ресторантът е споменат в романа на Ърнест Хемингуей „И изгрява слънце” (1926), както и в книгата „Fortunata y Jacinta” от Бенито Перес Галдош (публикувана 1886-1887).

Твърди се, че освен, че са запазени някои оригинални рецепти, пламъкът във пещта никога не бил угасвал. Гарантирам, че атмосферата в ресторанта се е запазила през вековете.

Специалитета на ресторант Sobrino de Botin е „Cochinillo asado” (печено прасенце) – 25 евро. Все пак не забравяйте, че ресторанта е в рекордите на Гинес защото е най-стария действащ ресторант в света, а не заради ястията си. Припомням ви го за да няма разочаровани след това.

Романтичен залез над хилядолетен храм, вечеря сготвена в огнище със пламък запазен от няколко века и всичко това на фона на вечно динамичния Мадрид. За да преосмисля всичко от този великолепен ден, поех пеша няколко километра към хотела си. Мадрид през нощта беше също така шумен, бъбрив и красив като през деня. Дори може би малко повече.