Майнц е само на около 50 км от Франкфурт, но има разликата в коледните пазари. В Майнц е по-спокойно, липсва огромната смекчаваща те тълпа от големия град. Украсата е по-скромна и т.н. Усеща се един провинциален Коледен дух, който е много топъл и по-уютен.
Всички, които напускат града, до като чакат влака, могат да заредят батериите и след това проспят пътя. Всъщност защо ли отделям толкова внимание на тези „капанчета”? Просто техните наденички са невероятни. Не знам дали са по-добри от българските, но в комбинация с греяното вино и очарователните усмивки на русите немкини се получава неповторимо удоволствие.
Следващия Коледен пазар току що отваряше и още сънено гледаше към ранните туристи като нас. Намира се на крайната спирка на автобуса от гарата. От тука започва пешия тур из града.
На практика, това си е следващата точка за вътрешно стопляне. Винаги когато казвам „греяно вино”, може да разбирате горещ чай. Навсякъде има и от двете.
Сградата на операта в Майнц. Има нещо интересно в нея, но не е от най-добрите образци, които можете да видите. По-интересното е третата снимка от ляво на дясно и изразяваща прословутата европейска толерантност, в частност немска. Снимана е някаква гейска пошлост.
От тука започва истинския Коледен пазар в Майнц. Тая въртележка с хоризонтална перка е германски коледен символ. Обясниха ми, че оригнала е малък и се слага на поставка до свещи. Топлината на свещите, издигайки се нагоре завърта перката, а тя – фигурките под нея. Фигурките са някакви Коледни герои.
В случая, процеса е обратен. Двигател върти всичко, фигурите и перката.
По количество на артикули на квадратен метър, Коледния пазар в Майнц можеше да конкурира този във Франкфурт
Човек с поглед не може да обходи стоката. За друго не говоря.
Следващите две снимки, първоначално може да се объркате, че са същите като на Коледния пазар във Франкфурт на площада Römerberg. Вгледайте се по-внимателно. Украсата на магазинчетата е по-скромна и сградите са някак по истински, по-функционални. Във Франкфурт сградите на площада Römerberg изглеждат някак си направени за атракция.
Всичко друго е същото като по другите Коледни пазари– шумна гълчава, греяно вино, весели хора и Коледно настроение.
Ето я нашата цел за посещението ни в Майнц – „Ресторанта с бъчвите”. Така го кръстих аз. Не знам истинското му име. Това е доста голяма площ, в центъра на която гори огън на открито. Следват много маси само под навес. В покрайнините на площта има големи бъчви, които са с маса и около 8 места за сядане.
Бяхме си резервирали бъчва, 2-3 месеца по-рано, онлайн. На момента, никой няма шанс да ползва маса в бъчва, само под навесите. Студ, обикновени наденички и пържени картофки, стандартно греяно вино, но неповторимо изживяване.
Имаше нещо приказно-историческо в мястото. Непосредствено зад ресторанта беше катедралата,която наподобяваше на стар замък. Все едно там е висшето общество. Пред крепостните стени, в бъчвите е простолюдието- усмихнато, весело, цвъртящо, гладно, но с Коледен плам в очите. Може би това в очите беше отражението на огъня.
Температурата беше 1-2 градуса и огъня беше много важно хрумване. Всеки можеше да влезе и да се сгрее. Точно след 3 минути ефекта се анулира, но удоволствието на момента си струва.
Ето ги бъчвените сепарета. На всяка виси табела с наемателите и за деня и периода на ползване. Не зависимо дали 1 час или 4 часа, наема е 4 евро. За трима души имахме задължителна консумация от 20 евро. Това беше точно по една дебела наденичка с картофки, зелева салата и по чаша греяна вино за трима души.
Бяхме я наели за 2 часа. Никакъв шанс. Студа в бъчвата беше същия като навън. Някои от бъчвите имах печки на стените, но нашата нямаше. След 1 час напуснахме тази студена приказка. Имахме красив спомен за цял живот.
Провинциално очарование.
Ето от къде излизат лъчите на Коледната надежда.
А ето как пламва надеждата и обвива хората с Коледна магия.
Тази витрина може да я видите не само през Коледа. Аз като фен на шоколадовите изкушения, не откъснах поглед поне минута, две от нея. След това влязох в сладкарницата и се изкуших с порядъчно количество шоколад. Простено да ми е.
Коледна приказка. Мисля, че тези две думи са достатъчни.
По тъмно Коледния „вентилатор” изглежда по-очарователно. Не, не беше време за по „Тъмно”. В този студ предпочитах греяно вино.
Мотахме се безцелно, чакайки да дойде време за ресторанта с африканска кухня, който бяхме запазили. Случайно попаднахме на тази къща, която ми заприлича на къщата на вещицата от приказката за Хензел и Гретел. Имах усещането, че всеки момент, мога да отида и да си отчупя от нея.
Пред един затворен магазин бяха поставили тази пейка. Надписа гласи „Паркинг за мъже”. Мисля, че ще е доста удобен, ако с греяното вино се премине фазата на затоплянето и се стигне до пожар.
Не знам тия шоколадови линии дали имат само декоративен ефект или е замислено и друго предназначение. На мене ми приличат на захарни къщички.
Снимах този магазин заради китайския мотив, които съзрях в него. Вероятно всички нехранителни артикули по Коледните пазари са с Китайски произход, но точно в този, пъстрите цветове ме завладяха.
Дух, дух, ама трябва нещо и за тялото. Например, апетитен BBQ продукт. Това BBQ много ми хареса.
Не знам дали това е дядо Коледа или папата, но изглеждаше апетитен.
Ако искате да запълнете пъзела на тема Коледни пазари, пазар като този в Майнц е задължителен. Провинциалното му очарование е завладяващо. Нека да не забравяме и за привлекателните бъчвички.
Leave a Reply