Разходка с камила
Една от възможните атракции на Маракеш е язденето с камила. Винаги съм мечтал да се кача на „Кораба на пустинята”. Имах кратко преживяване на остров Фертевентура, но там всичко беше прекалено комерсиализирано. Бленувах за истинско камилско преживяване. Случи се в Мароко. Пустинята е далече от града и разходката е в един полупустинен район в покрайнините на града.
Дойдоха до хотела ни и ни вземаха с кола. След кратко пътуване стигнахме до камилския паркинг.

.
Камилите кроко дъвчеха нещо и се наслаждаваха на спокойствието, т.е. на липсата на туристи. Съжалявам. Развалихме спокойствието на поне две от тях.

.
Може камилите да са пустинни животни и да живеят под жарещото слънце, но останах с впечатлението, че обичат почивката на сянка.

.
Ето една красавица. Имам чувството, че ме гледа почти любовно 😉
“Do you speak English ?
– Yes!
– Name?
– Abdul al-Rhazib.
– Sex?
– Three to five times a week.
– No, no… I mean male or female?
– Yes, male, female, sometimes camel.
– Holy cow!
– Yes, cow, sheep, animals in general.
– But isn’t that hostile?
– Horse style, doggy style, any style!
– Oh dear!
– No, no! Deer run too fast..”

.
Това е района за разходка. Мястото е натурално, не е формирано специално за целта. Да, като кръпка е в околния урбаризиран район, но усещането е истинско.

.
Туристите, яхнали камили, формират малки групи от по 2-3-4 камили, вързани една след друга. Първата се води от местния водач.
Водачите – араби са любезни и се се стараят да усетите истинско удоволствие от разходката. Спират, снимат ви, може и видео да ви направят. Ще ви изпълнят всяко разумно желание. Естествено, очакват малка благодарност във вид на дребен бакшиш.

.
Офертата за яздене на камила включваше и ползване на арабски дрехи подходящи за целта. Робата я облякох веднага. Ествествено, за чалмата получих помощ от камиларите. Тази чалма беше простичка. Такива бяха и на повечето араби около мене. Като бях на екскурзия в Aït Ben Haddou, берберите имаха много красиви тюрбани. За съжаление, не можах да се снимам с такъв.
На мене лично много ми хареса язденето на камила. След 10 минути плавно клатене, тялото ми влезе в ритъм с камилата и задрямах. Чел съм, че на който му е за първи път се схващал, болели го задните части и т.н. Нямаше такова нещо. Беше страхотно удоволствие без никакви болезнени последствия. Съжалявах, че продължи само един час. Взех решение, при следващо посещение на място с камили да се разходя повече време.

.
Jardin Majorelle – градината на Ив Сен – Лоран
Предварително се бях осведомил за забележителностите на Маракеш. След язденето на камила се отправихме към градината на Ив Сен – Лоран – Jardin Majorelle. Някога извън града, сега се намираше насред един от жилищните квартали.

.

.
Jardin Majorelle е ботаническа градина в Маракеш. Тя е известна като градина на Ив Сен –Лоран. Градината е проектирана от френския художник Jacques Majorelle през 1924 година. По този период Мароко е бил колония на Франция.

.
През 1922 година, Jacques Majorelle купува имот с палмови дървета в покрайнините на Маракеш. Влюбен в ботаниката, той създава ботаническата градина около вилата си. Тя включва басейн и многобройна растителност, където гнездят стотици птици. Тази градина е живо произведение на изкуството с растения от цял свят, басейни, водни каскади и керамични фигури.

.
Градината е отворена през 1947 година за обществеността. След 1962 година, Majorelle е репатриран във Франция и градината е изоставена и потъва в забвение.

.
През 1980 година Yves Saint-Laurent изкупува къщата и градината и възстановява ботаничската градината. Увеличава броя на растенията от 135 на 300. Отваря градината за посетители и тя се превръща в една от важните туристически атракции на Маракеш.

.
На мене лично, градината не ми показа, нещо което да не съм виждал. На палми и кактуси съм се нагледал. Тълпата ми идваше в повечко и никакъв дух на градината не усетих. Вероятно за мнозина, градината ще се стори приказна. Да, уредена е чудесно. Предлага богата флора. Разгледайте я виртуално.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.
.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.
Leave a Reply