Според популационната генетика, берберите са дошли от Близкия изток от преди 30 000 години. Най-ранната цивилизация в Мароко е засвидетелствана от около 8000 г. пр.н.е. По-късно, през 1200 г.пр.н.е., финикийците създават пристанища по бреговете на днешно Мароко. Когато те идват, береберите вече са се заселили по тези земи.
Изтървавайки закуската си, която беше от 7:30, в 7:00 ние чакахме пред хотела да ни вземе транспорт за еднодневната ни екскурзия. Бяхме първи, след нас взеха три млади гъркини. Уви, мечтата ни да си останем сами с гъркините беше илюзорна. Събраха се всички микробуси от Маракеш и всички туристи бяхме преместени в един микробус.
 |
Хотелите в Маракеш |
Поехме към Планината Атлас, която трябваше да прекосим за да стигнем до целта ни. Пътувахме около 3 часа и добре, че почти през цялото време пътя беше без движение. Атлас е скалиста, усойна и сравнително висока планина- 2200 м беше най-високата точка, до която стигнахме. Следваше спускане в посока на пустинята.
.
По пътя подминахме странни селища и отделни сгради. За първи път виждах подобно строителство и всичко ми беше интересно. Все едно не бях в 21 век.
.
.
.
Някои обектите приличаха на палати от приказките. Разказите на Шехерезада бяха оживели.
.
.
Мароко е 70% бербери и 30% араби, една нехомогенна смес. Арабите живеят в големите градове (Касабланка, Маракеш и др), а берберите навсякъде другаде.
Стигнахме до целта. Пое ни екскурзовод – берберин знаещ английски, френски, немски, италиански и японски.
На 100 м от пътя пред нас се откри една от перлите на Мароканската история – Aït Ben Haddou.
.
Някога камилските кервани са тръгвали от района на езерото Timbuktu в сегашно Мали. Целта е била Маракеш. Това са повече от 2000 км. От езерото до Aït Ben Haddou е било 52 дена път. Ние се намирахме на равно разстояние от пустинята и от Маракеш.
.
Керваните излизайки от пустинята са пристигали в Aït Ben Haddou за да починат 3-4 дни и да заредят с храна и вода, за да преминат през високата планина Атлас. Хиляди години това място е било важна точка от пътя на керваните. Сега е лесно да се прекоси Атлас с моторно превозно, но за керван с камили, това е било труден преход.
.
Aït Ben Haddou е до река, която е пълноводна след зимата и лека полека пресъхва до следващата зима и после цикъла се повтаря. Водата е леко солена, защото слиза от високите част на Атлас и преминава през солни мини. Като намалее водата и солта остава да белее по камъните. Полезна е за домашните животни, които са ходили и продължават да ходят да я ближат. Солта се вижда и сега.
.
Селището е уникално със своя вид. Запазено е и вече е под закрилата на UNESCO. Берберите са се пренесли в новия град от другата страна на реката, където ние слязохме. В стария град живеят постоянно само 4 семейства, но всички други семейства всекидневно се връщат в него. UNESCO ги субсидира за да съхраняват и възобновяват старите си занаяти и семействата са обединяват в кооперативи за да го правят.
Града се използва за снимане на много филми. Местните печелят като статисти.
.
Поради това, че е под опрката на UNESCO са забранени нови строежи и разрушаване на каквото и да е в района. Преди да се появи UNESCO е сниман филма „Лорънс Арабски”. Построена е ето тази порта. Идва UNESCO и сега вече не може да бъде премахната. Филмовия декор става част от историческото наследство на Мароко. Тъпичко, но факт.
.
В началото на града ни посреща арт кича на някаква французойка, която се е взела на сериозно като творец.
.
Почти във всяка къща се продава нещо, най-вече сувенири, килими или дрехи. Никой търговец не рекламира нищо. Странно тихо е за пазар. Нито веднъж не чух някой да се обади или подаде нещо. Тази къща малко преди основния квартал си беше цял супермаркет.
.
Опитвахме да си представим кадри от познатите ни филми, за които видяхме, че са снимани тука.
.
Ето точно тука е била изградена арената за първия гладиаторски двубой от филма „Гладиатор”. С повече фантазия може да чуете и ударите на мечовете.
.
Продължихме навътре в града. Факта, че няма дъждове е запазил тези кирпичени сгради толкова много време.
.
.
.
Кухня на открито.
.
Всичко е автентично- материалите и формите. Архитектурата е адаптирана перфектно към климатичните условия.
.
Показаха ни един от методите как се правят картините на берберите. Рисуват се с чай и захар. Като изсъхнат се нагряват от обратната страна на листа. Захарта карамелизира и се получават нюанси от жълто до тъмно кафяво според количеството на използваната захар. Може да се добави ярко жълто от шафран, синьо от индигов минерал и още 2-3 цвята от натурални продукти.
.
Нямаше как да не се кача до кулата от където дежурните наблюдатели са следели керваните и какво става като цяло около града. Имаше нещо вълнуващо да се докоснеш на кула от 3000 години.
.
Отправих взор към пустинята. Снимката не може да пресъздаде неповторимата гледка на безкрайност. Това което се вижда сега е същото, което се е виждало и преди хиляди години. Времето не е променило пейзажа.
Керваните са пристигали по същия този път, който съществува и до днес.
.
И са тръгвали към Маракеш по този път.
.
Магия е слаба дума. Усещане, че съм част от кръговрата започнал преди много време и продължаващ и до днес. Нямаше камилски кервани, но имаше жега, безкрай и вечност, материализирана в керпичения Aït Ben Haddou.
.
.
Реших да слизам от върха. Все още не вярвах, че няма кервани идващи от Сахара. Погледнах за последен път.
.
Долу ни чакаше многоезичния ни гид за да ни заведе в един килимарски кооператив.
Домакина берберин ни каза, че макар да живеят в Мароко заедно с арабите освен религията, друго общо нямат. Всичко е различно- езика им, културата им, занаятите им, всичко. Техния кооператив се занимава с килимарство. Арабите не познавали тъкането на килими. Това било много стара берберска традиция.
Бяхме смесена дружина туристи от различни националности. За всички дарака, вретеното, кросното и стана бяха интересни. Ние си ги познавахме. Правят килими от овча вълна, вълна от агнета, козя вълна и от кактусови влакна. Само последното предизвика моя интерес. За оцветяване се ползват само естествени багрила. За запечатване на цвета се ползва гореща вода, сол и оцет.
Шарките на килимите им бяха идентични с нашите. При добро желание, това си е тема за докторантура, какво и защо имаме общо с берберите.
.
Някога когато момата и момъка са се сгодявали, до сватбата, няколко месеца или година, са нямали право да се виждат и да си говорят. Момата е предавала послания чрез шарките на килимите си към бъдещия си мъж.
За подобен начин на кодиране на послания съм чувал и за нашите килими, но естествено всичко е замряло във миналото.
Предложиха ни за продажба направените килими. Те бяха дестки, във всички шарки и от всички гореописани видове. Не се натрапваха. Казаха цена и се отдръпнаха. Бяха красиви и сравнително евтини, но не се вписваха в съвременния интериор на жилищата ни.
.
Посещението на кирпичения град отиваше към своя край. Разгледахме богато отрупаните със сувенири магазинчета. Дори и продавач не видяхме. Решихме, че субсидиите от UNESCO са достатъчни за да подържат стандарта си и продажбите са допълнителни доходи. Сякаш никой нямаше интерес да се занимава с нас.
.
Най-известния берберски символ е абсолютно същия като нашата буква „Ж”. На място така и не можах да разбера нищо за него, освен, че е най-известния им символ. По-късно от Интернет прочетох, че символа „yaz” (Яз) или „aza” (Аза) символизира „свободния човек“, което е значението на берберската дума amazigh (амазиг), собственото име на берберите за себе си. Мога с часове да коментирам защо уникалната българска буква „Ж” се явява символ на берберския стремеж за независимост, но това е друга тема.
.
Преди няколко години, краля на Мароко, който е владетел и в момента, издал разрешение на берберите да си имат азбука и да я изучават в училище. Берберите някога са имали азбука, но е загубена през вековете. Сега са се опитали да възстановят азбуката си или по-скоро, са си създали нова.,
Всякакви асоциаиции с познати азбуки са позволени.
.
Не ми се тръгваше, но времето напредваше и екскурзовода ни постоянно ни подканяше. Беше време за последна снимка на това историческо бижу.
.
Отправихме се към Ouarzazate (берберски), Warzazat (арабски) – Врата на пустинята.
Града е известен като място за снимане на филми.
.
Това не е палма, а антена на мобилен оператор, замаскирана като палма за да вписва в обстановката.
.
Много от фирмите снимащи в района са оставали и оставят декорите си. Те са събрани в музей на филмовите декори. За да се стигне до него се пресича целия град. За целта е направен широк и удобен път.
.
Декори от филми за Египет в Музея за филми.
.
.
Подземията за заключване на гладиаторите.
.
Тронна зала за не знам кой си филм.
.
.
.
Камера от времето на първите филми. Наистина оператора трябва да виртуоз с подобна камера.
.
.
Това е извън музея- поредното филмово студио.
.
По пътя за Маракеш забелязах тези естествени природни образувания. Не са филмов декор, просто причудливи форми насред пустошта.
.
Смело мога да заявя, че от всичко до сега видяно по света, за мене Aït Ben Haddou беше най-запомнящото и вълнуващото. Препоръчвам ви го горещо. Да посетите Мароко и да не се докоснете поне за миг до берберската история и настояще е немислимо.
Leave a Reply