Миди със сос Маринера (Мадрид)

posted in: Рецепти | 0

Mejillones con salsa Marinera

 

Рецептата няма как да е създадена в Мадрид по простата причина, че Мадрид не е на брега на воден басейн и винаги ще трябва да транспортира миди от някъде. Аз я реших да я обвържа в този град по две причини. Първо, там я опитах за първи път. Второ, тази рецепта има толкова различни варианта, колкото селища има на испанското крайбрежие. За това, реших, че ще я препиша на Мадрид, като столица на Испания.

Продукти:

– 1 кг миди с черупки;

– 1 глава лук;

– 2-3 скилидки чесън;

– 150 мл бяло вино;

– ½ ч.л. лют червен пипер (по желание);

– 150 мл бульон от миди или вода с рибен бульон;

– сок от лимон (по желание);

– 1 с.л. брашно;

– зехтин или олио.

 

Приготвяне.

Когато опитах това ястие онемях от удоволствие. Понеже освен миди си бяхме поръчали и панирани калмари, то след като свършиха мидите, продължихме да топим калмарите във вкусния сос.

Запомних добре външния вид и вкуса на соса. Имах нужда от помощ за да намеря рецептата. Помогна ми Главния готвач на Restaurante Canteras Playa в Лас Палмас де Гран Канария или както e по-известен сред хилядите си фенове в Европа – „Family Restaurant” от Лас Палмас. Описах соса на Данчо и той веднага ми каза името на соса и дори вариант на рецептата.

Представям ви една от стотиците рецепти, които съществуват. Вие винаги може да променяте, добавяте или премахнете нещо от нея.

Испанците препоръчват да ползвате миди от Галисия. Аз препоръчвам да ползвате каквото намерите на пазара. Галисийците ще го преживеят някак си.

Започвате със измиване на мидите. После ги слагате в дълбока тенджера. Желателно е да не е тефлонова защото ще нараните покритието и. Ако мидите са затворени може да не слагате вода в тенджерата. Ако са били замразени и са се отворили след размразяването им, сложете 50-100 гр. вода. Похлупете ги и включете котлона на максимум. За 5-6 минути са готови отворени.

Изсипете бульона в някакъв съд. Внимавайте, врял е.

Изсипете мидите в тавичка за да изстинат. След няколко минути, когато можете да ги пипнете, извадете ядките от черупките. Почти всяка ядка има снопче с нещо като косми (брада на мидата). Махнете го внимателно, като го скъсате с нокти или ножче. Запазете по 5-6 единични мидини черупки за порция. Не, няма да ги стривате за калции, а ще се ползват за украса.

Прецедете бульона през двойна марля.

Леко опитайте вкуса на бульона. Да знам, вкусен е. Опитва се за да се види нивото на солта в него. Ако мидите са били океански, възможно е бульона да е убийствено солен. Разредете го с вода до ниво на солта, която да ви хареса. Нека да остане малко солен, защото после ще се добави и вино.

Моля ви, не опитвате мидите. Няма да останат за яденето.

Да започнем със соса. Само до като пиша за него и устата ми се пълне със слюнка. Не знаете с какво се захващате- беля на главата ви. Ще ви се иска да го правите в последствие още и още. Но поне ще имате поле за експерименти.

Обелете и нарежете лука на не много ситно, като за супа. Направете същото и с чесъна.

Сложете тиган на котлона. Сипете3-4 с.л. зехтин. Изчакайте минутка да усетите леко гъделичкащия носа ви аромат на загрят зехтин. Преглътнете и сложете лука в тигана. Намалете силата на котлона. Лука трябва бавно и сластно да отдели ароматите си в зехтина. Не „гоним” вкус на лука, а аромат на соса. Като видите, че лука започва да се карамелизира, добавете чесъна.

„Оhh, mia madre”. Опс, това беше на италиански.

„Оhh, mi madre”. Това е правилното възклицание на испански,  за това, което ще усетите като аромат. Кухнята е наситена с аромат на миди. Вече сте добавили сладникавия аромат на запържен лук. В момента, в който чесъна прокара първите акорди, затворете очи и си представете … каквото искате, стига да е сластно и страстно.

След минутка добавете лютия червен пипер. Запържете 10-15 секунди и налейте виното. Като бълбукне, добавете и бульона.

Похлупете и оставете на ниска температура да поври 10 минути. Аз съм фен на готвенето на ниска температура. Не, че е по-здравословно. По скоро, че е по вкусно, не зависимо, че става по-бавно.

Свалете тигана от котлона. Сега е момента да се направите на майстор готвач. Прецедете соса. Може и да не се прецежда, но прецеден изглежда по-професионално, по нежен, по-красив, по-хармоничен, по- така ….  Убедих ли ви? Прецеждайте тогава.

Избършете тигана. Сложете 1-2 с.л. зехтин да загрее отново. Добавете брашното. Когато леко промени цвета си, добавете соса и бъркайте за да не стане на бучки.

Добавете мидите. Нека да поврат заедно 10 мин. Трябва да се поопознаят със соса малко. Все пак бъдещето е тяхно.

Ако ви се стори, че става много гъсто капнете бульон или вино.

Ако обичате леко киселичко, добавете няколко капки или повечко лимонов сок.

Не опитвайте, моля ви, не опитвайте. Няма да стигне яденето до масата.

Сервирайте в дълбока чиния или керамичен съд или както намерите за добре. Използвайте черупките за украса, като сложете в тях по една мидена ядка.

Сервирайте с мек хляб в по-голямо количество.

Можете да използвате черупката вместо прибор. Идеална е за гребване на мида и сос.

„Оhh, mi madre”.

 

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Leave a Reply