Музикален фестивал в Найроби, Кения – част1

“Nairobi, are you ready for Jesus?”

Така започна една от на най-известните музикални звезди в Кения– DJ Size 8.

На DJ-ския пулт беше съпруга и- DJ Мо и двамата заформиха такова шоу, че много от световните звезди биха и завидяли. Вероятно щяха да и завидят и за вярната публика, която копираше всяко нейно движение. Все едно тя стоеше пред хиляди огледала и там се отразяваше многократно всяко нейно движение. Пееше, танцуваше и на всяка пауза искаше да се убеди във вярата на тъмнокожите си почитатели- “Do you believe in God?”, “Do you believe in his son?” и т.н. И всеки път получаваше едно мощно „Yes”. И продължаваше с такива ритми, че забравяш, какво си обещал на Jesus и потъваш в дивашкото си минало.

Но всичко това беше на края, когато температурата на въздуха беше под 20 градуса, а подгряващото начало започна при над 35 градуса.


Добре, че имаше хапване от полевата кухня (кетъринг) и студена бира.

Фестивала започна с акробатични номера за подгряване на публиката или по- скоро за събуждане, защото температурата беше достатъчно висока за да бъде прегрята публиката.

Двамата водещи не спряха да пеят и скачат през цялото време. От къде намериха сили няколко часа да го правят.

От време на време си измисляха и тихи занимания за да починат. Като например, това селфи с публиката.

В Кения почти не можеш, да не кажа, изобщо не можеш да видиш черен с къси гащи. Не знам защо. На фестивала гледам насреща ми един местен, с черни къси гащи, но все едно е изрязъл крачолите до коленете на панталона си, вървящ с фрака за официални вечери с кралицата. Тъкмо се чудех, какъв е тоя и то се оказа, че е комика на шоуто. Беше облечен като бял, за да бъде по-смешен. Какво ли още е направил или казал за наша сметка, но нямаше как да разбера, защото скеча беше на суахили. Но се смяха доста …

Още първия поканен DJ на сцената, беше една от любимите им звезди- DJ Wyre. И как само започна.. . Не е лесно в тази жега да накараш няколко хиляди души да подскачат с ръцете нагоре. А той го направи. И всички пееха песните му на суахили. Имаха толкова лесен такт, че и аз можех да повтарям странните думи на този странен, но приятен за ухото език.

Направи ми впечатление, че имат страшно много думи с буквата „к” в тях. И голяма част от понятията им се изказват с повтарящи се думи- “raka raka”(бързо), “pole pole”( бавно), “bora bora”(път) и т.н.

На фестивала имаше толкова много камери на разни телевизии, че има усещането, че присъствам на раздаването на Оскарите. Този ефект, сигурно се търсеше и с червения килим, посрещаш VIP гостите.

Имаше хора, които не можеха да влязат, поради липса на покани и те се задоволяваха да се снимат с брандираната кола на фирмата, организираща фестивала. Вероятно като се приберат в гетото и дълго ще се хвалят със снимката в GSM-а си. Нещо като да се снимаш с батко Арни в София, дошъл за поредната си боза. С тази разлика, че ние само се хвалим, а тука тази снимка, ще ги кара да живеят като в сън, няколко седмици.

На сцената се качиха и няколко по-малко известни изпълнители, които тълпата примерно изчака да си тръгнат.  Имаше един, които се беше направил на маймуна, в директния смисъл. Явно, за местните, това не е атракция и те не обърнаха внимание на регето на изпълнителя. Все пак черната музика не е реге, а тежък рап, от който въздуха резонира със Шумановите трептения, т.е. има опасност Земята да се разцепи.

От време, на време, се появяваше някой, който да подгрее публиката отново, за да не схванат от стоене. Например, DJ Creme de la Creme.  Мелодия от 1 минута беше пускана поне 6-7 пъти, защото имаше ефекта на взрив в тълпата. Всеки път въздуха се нажежаваше все повече и повече.

Има продължение …

 

Leave a Reply