Океанографския парк на Валенсия

Започвам с Океанографския парк на Валенсия, включващ и аквариум, с уговорката, че нямам никакъв шанс нито да ви покажа, нито да ви опиша красотата, на това място. Непременно екскурзията ви до Валенсия трябва да включи този обект. Ако искате да се насладите на всичко в парка, без да бързате, 4 часа може и да ви стигнат. Ако имате деца с вас, отделете един ден.




Чрез тази калпава снимка на една карта, може да придобиете бегла представа за съоръжението.

Можете да влезете, като си купите билет на място или да го купите от някои от другите обекти на Града на изкуството и науката. Билета ви може да се самостоятелен само за този парк, но може и да го комбинирате с вход за Музея на науката или IMAX киното. Естествено, че при комбиниране имате намаление.

Ако ви кажа, че Океанографския парк е вълшебно красив, значи да омаловажа фактите. Аквариуми като този, пресъздаващи обстановката от филмчето „Търсенето на Немо” е само малка част приказката.

Ето го официалния вход за парка.

Ние не можахме да намерим някакви указателни табели за правилния начин на обикаляне из парка. Помотахме се, минахме по няколко по един и същи път, но считам, че видяхме всичко.

Парка съдържа не само аквариуми, а и открити басейни, градинки, възстановка на крайбрежни райони, включително и огромна клетка за птици.

Голямо стълпотворение има на открития басейн за пингвини, които явно са топлолюбиви. Играта на животинчетата беше съпроводен от радостното пищене на децата и смеховете на родителите. Иначе казано, лудницата беше пълна.

Нинджите релаксираха в съседната градинка. Нищо не беше в състояние да ги изкара от сиестата им. Испанска им работа.

На входа на един от аквариумите, в тъмнината, ни посрещна охраната. Уау. Радвам се, че съм роден през XX век, а не по-рано. Този звяр не искам да го срещам жив.

Морски звезди имаше колкото искате. Нещо подобно на т.н. звезди на Пайнер, с лопата да ги ринеш.

Ето ги и студенолюбивите пингвини. Имаха създадена обстановка наподобяващата родните им места – студ, лед и постоянно валящ сняг. Не знам дали са се чувствали комфортно, но гледаха тихо и спокойни към нас. Вероятно, им харесва обстановката.

Освен риби, имаше и много представители на медузите, от няколко милиметра до десетки сантиметри. Метрови чудовища нямаше. Тях ги търсете в романа за капитан Немо.

Има живи подводни градини. Останах захласнат от морската анемона.

Ето ги любимците на всички: риби-клоун или по известни като Немо.

Аз стоях онемял не знам колко време. Не бях сам. Аквариума беше като дебела колона. От всякъде беше заобиколен от посетители, които коментираха, сочеха с пръст, снимаха, махаха – весела картинка.

На няколко метра от тях беше пресъздадено красиво морско дъно, не съм специалист, но вероятно беше коралово. Не можех да повярвам колко цветове съществуваха в тези няколко квадратни метра. Какво ли е в действителност?

Има огромни стени-аквариуми в които плуват стотици представители на рибния свят. Бяха различни по цвят, по размер, по форма, по физиономия. Някои гледаха толкова тъжно, все едно са пропуснали серия от любимия им латино сериал.

Има отделен аквариум само за акули и техните приятели скатовете. Зрителите са в тунел, а аквариума е около тях и над тях.

На тази снимка мама акула беше качила малкото акулче на гърба си и правеше десетки обиколки над главите на хората. Вероятно му показваше как изглеждат хората за да може да си познава закуската отдалече. Знае ли човек т.е. една акула, кога ще има късмет. Може малкото един ден да заживее в океана.

Посетихме и делфинариума. Общо взето не се различаваше от другите подобни, които съм посещавал. Възможно е да има и представления.

Времето ни бързо отлетя и се запътихме към изхода защото наближаваше времето за затваряне на съоръжението. Навън вече беше почти опустяло от към посетители.

Тези дългоклюни водни птици обсъждаха новините от изминалия ден. Нямаха нищо против да ги снимам.

Други плаващи птици отмаряха и се наслаждаваха на залязващото слънце.

Разходката из Океанографския парк си е вълнуващо приключение. Препоръчвам ви го.


Leave a Reply