Посещение на МОЛ, Найроби, Кения

Стигнахме до МОЛа. Отвън, а и отвътре са като нашите. Може би, не са чак толкова излишно големи като новите МОЛ-ове на София, но си имат достатъчно магазини вътре. Различават се от нашите, че имат повече заведения в тях.

Ето един типичен МОЛ в Найроби – Levington.

Естествено, че МОЛа беше заобиколен от ограда. На външния вход ни провериха с металотърсачи. На входа на самата сграда, отново ни провериха с металотърсачи, като този път извадихме всичко от джобовете.

Преди една година е имало атентат в един МОЛ и от тогава сигурността е завишена. По всички етажи шетат полицаи с автомати. На входовете на магазините има охранители, които оглеждат всички. Аз лично така се почувствах по- сигурен и откъм атентати и от към кражби.

Вътре е забранено снимането. А и няма какво да се снима, МОЛ като МОЛ- много магазини, от скъпо, по-скъпо. Ние го посещаваме, защото е препоръчително само от там да се пазарува храна. По- чисто е и се предполага, че храната става за белите ни капризни кореми.

Имам познати, които са рискували да опитат храна от улични заведения (за тях по- късно) и не са оцелявали, т.е. имали са болничен престой за да дойдат на себе си.

В Найроби има няколко вериги супермаркети за хранителни продукти и те са във всеки МОЛ- Nakumat, Tuskis и др. Някой са собственост на местни бизнесмени, но други са индийски. В тях е малко-по евтино. Разлика в качеството на продуктите няма.

Паричната единица в кения е Кенийски шилинг (Ksh). Не знам защо, местните му казват „bob”. 100 Ksh = 1.80 лв. 1$ = 90 Ksh. Банкнотите им са по 50, 100, 200, 500 и 1000 Ksh. Монетите, които минаха през мене са по 40, 20, 10, 5 и 1 Ksh.

В хранителните магазини на МОЛовете е скъпичко, в сравнение с България. В тях пазаруват само бели, жълти и по-заможни от местните. Вътре не могат да се видят окъсани и дрипави. Има обаче хлапета, които обикалят между рафтовете и просят. Не крадат, за да не ги изгонят и да им секне бизнеса.

Просещите хлапета са доста досадни. Може да ги отпратиш с думите “Hakuna pesa” (нямам пари), но няма да ти повярват естествено. Какво ще прави бял човек в МОЛ без пари!?! Може да им кажеш „Keshu” (утре), но рискуваш, ако отидеш в магазина  на другия ден, да ти припомнят, че си им обещал пари от предния ден. Помнят пущините. За това е най добре да се каже или „Sileo” (друг път) или да не им обръщаш внимание, но ще вървят след тебе поне 2-3 минути.

Има почти всичко, което има в хранителните магазини в България. Няма разнообразие от бяло сирене, има само гръцка „Фета”. За сметка на това има огромно разнообразие на кашкавали, макар и наричани cheese. Няма като нашите колбаси, но има доста видове местни видове. Не смея да ги опитам, за сега, а и за доста скъпи, над 30 лв/кг.

Има и доста добро кисело мляко- „Yoghurt Natural”, на фирма Brookside. Става за айрян, за таратор и т.н. Има същия вкус на нашето кисело мляко. Който иска може и да си подкваси местно прясно мляко. Става, опитах. Само малко е по-рядко, но е добро. Закваската се предава от ръка на ръка сред българите тука.

Цените са до 2-3 пъти по скъпи от тези в България:

Минерална вода 5 л – 4.00 лв

Цяло пиле – около 15 лв.

1 хляб – 2.00 лв. Хляба по нашия вкус е по-рядко срещана стока. Тукашния е много сладък, като кифла.

При зеленчуците положението е по-различно. Местните зеленчуци и плодове са много евтини. Може да се купи банан 1 бр. за 0.18 лв. Ананас за 1-2 лв. Но ябълките и крушите са 12-15 лв.

Като влязох в зеленчуковия магазин, един служител се залепи за мене и ми взема кошницата от ръцете. Каквото поисках или вземах, той го слагаше в торбата и тичаше след мене. Накрая притегли всичко и го даде на касиера. Събра го в найлонови торбички и тръгна да ми го носи в колата. Само дето нямах кола. Благодарих му и си взех торбичките. Тука благодарността се изразява с 50 Ksh (0.80 лв). Ако искате много да му благодарите, тогава му давате 100 Ksh (1.60 лв).

Веднъж ни казаха, че трябва да сме “very polite”, но така и не разбрах, с колко шилинга се измерва тази изключителна любезност.

Тука всеки очаква бакшиш или по-корупционна сума. Полицаят ни спира колата на улицата и докато колегата му ни проверява документите, той търка пръсти през прозореца, извършвайки движение, с международно значение- „money”. Шофьора ни (българин) му отговори, че се уморил да дава пари на полицаи. В този случай, всичко у нас беше изрядно и нямаше нужда да подкупваме някого. Искащия пари полицай се изтегли.

На връщане от МОЛа, видях следната стока на тревата до самия път.

Всичко е направено от метални отпадъци. Това отзад приличаше на малък автосервиз, където продаваха и газ за битови цели. Явно собственика се опитваше да спечели някой шилинг от ненужните метални отпадъци, но които много сполучливо наподобяваха местни животни.

С торбите в ръце се прибрахме в квартирата. … (продължава)

 

Save

Leave a Reply