Правилата за движения в Найроби – няма такива

posted in: Африка, Кения | 0

Тази тема е безкрайна и неописуема. Колкото и да се старая ще ми е безкрайно трудно да ви я опиша. Не се ли види, не може да се придобие представа за какво става дума. Ако случайно сте ходили до Турция, умножете техния хаос по десет. Горе- долу може да придобиете представа, но бегла.

Защо бегла ли? Ами има си национални Кенийски особености. Например, матату. Това е микробус за превоз на пътници в града. Събира 9-10 човека. Може и 20. Всичко е възможно. Много е евтин, дори и за бедните- 0.20, 0.30 лв. до около 1 лв. за возене, в зависимост от разстоянието.

(от Интернет)

Може да е нов микробуса, може и да е стар, но винаги е максимално очукан. Стори ми се, че врата за пътници е махната, за да не пречи. Така или иначе на нея винаги виси (да, виси), помощника в мататуто. Това е млад мъж, чийто един крак и едната му ръка обикновено са извън микробуса. Вика, скача, крещи- събира пътници. Виждал съм при 80 км/ч как един такъв висеше само на ръце и се люлееше във въздуха извън вратата.

(от Интернет)

Пътниците, които слизат, в повечето случай изскачат в движение. Понякога и се качват в движение. Днес сутринта, помощника скочи в движение за да се качат пътници. Мататуто не спря изобщо. Пътниците се качиха, но микробуса беше изминал десетина метра и помощника остана на банкета. Не знам. Вероятно на връщане ще си го приберат.

Матату минава от всякъде- тротоари, банкет, градинки и къде ли не. Шофьорите им са по-нахални от конски мухи. Видиш ли залетяло се матату към кръгово, по добре спри, то няма да спре. Повечето катастрофи за заради матату.

(от Интернет)

Винаги по надписите на матату може да разбереш кой е любимия футболен отбор на шофьора, както и любимия му DJ или боксова звезда.

С очите си видях едно матату как премина през тротоара до нас разстояние от 50 м. Нямаше как да премине по-малко, защото между тротоара и пътя имаше колчета. На кръговото колчетата свършиха и то слезе от тротоара и се включи в движението. Уникални са.

Задръстванията в Найроби са нещо обикновено от 7:30 до към 9:30 и привечер от 18:00 до около 21:00. Петнадесет километра се минават винаги за не по малко от 60-70 мин, но средно са необходими около 90 минути.

На път с по една лента в едната посока, при влизането в пътя подхождат винаги два или три потока от коли.  А кой ще мине първи, зависи от големината на превозното средство. Ако са еднакви, който е по-нахален. Няма ясни правила или поне не се спазват. Има много малко  пътни знаци.

Има неща на които държат. За хора без колан в колата – глоба. За пушене в колата и цигарата е извън колата- глоба. Ако спориш с полицай – глоба. Ако не те хареса полицая – глоба.

Полицаите им не стават за регулировчици. Нямат никакъв усет за разпределение на трафика. Обикновено застават по един полицай на всеки вход на кръговото движение и започва едно махане с ръце или палка, дето никъде го няма. Исках да снимам един такъв на видео запис, но ме предупредиха да приготвя около 100 лв глоба, ако ме види.

На местата със задръстване се скупчват улични търговци, които продават какво ли не – ядки, банани, чипс, шапки, хавлии, възглавници, китайска дребна електроника и др. За всичко повече от 2 лв се пазариш. Може да свалиш цената в пъти.

Голямо представление става, когато шофьора потегли по средата на сделката, особено ако купувача е прибрал стоката, а продавача не си е прибрал парите. Може да се гонят със стотици метри.

Ако няма задръстване и спреш до уличен търговец и те види полицай, може да те глоби, че затрудняваш движението.

Опасно е да си играеш с GSM-а или таблета на отворен прозорец на колата. Дори и леко отворен, 7-8 см e фатално. Аз присъствах как човек от нашата кола се раздели с GSM от над 1000 лв. за част от секундата.

Така възникват народните мъдрости „По-добре вмирисан, но с GSM, от колкото свеж, но без телефон”.

Така възникват и новите хазартни игри – Кенийска ролетка. Изваждаш ръката с GSM-а през прозореца в задръстване и броиш до десет. Ако си прибереш ръката с телефона след това време- печелиш.

Какво да се прави, налага се да се измислят методи за убиване на времето в този ужасен трафик.

Препоръчаха ми да не ползвам междуселищни автобуси. Спирали ги насред пътя. Обират ги и ги пускат. Абсолютен екшън.

Тия дни, нашия местен шофьор реши да мине по някакъв нов път за да спести задръстването. Новия път не е нацяло готов, има участъци от утъпкана пръст. На едно място трябваше да се включим е една магистрала. За да не кара няколко километра и после да обръща в правилната посока, шофьора се вмъкна насрещното движение и в лентата за ускорение разви 100 км/ч. Изтръпнахме. Добре, че се появи някакъв пътен служител и ни спря и каза да обърнем. Не знам как щеше да свърши този авантюризъм.

Навсякъде има препятствия (bumper) на пътя за ограничаване на скоростта. На всеки път с над 200-300 м дължина има такива ограничители. Има отсечки с 4-5 препятствия. Днес видях в един подземен гараж, дълъг над 500 м, да правят три ограничителя.

Много често по големите, скоростни пътища има хора впрегнати в количка. Натоварили са стока над 3 м височина и си я дърпат нанякъде. Покрай тях свистят коли, но те си дърпат ли дърпат. Тия дни един такъв изтърва количката и тя се завъртя към пътя. Добре, че нямаше коли в момента. Не ми се мисли, какво можеше да стане.

Има и пешеходци – самоубийци, преминаващи магистралата, където сварят. Естествено, че нямат шанс да изпреварят кола с над 100 км/ч, за това и постоянно свистят спирачки.

Забранено е карането на кола след употреба на алкохол. Да, но полицаите нямат дрегери. Пъхат си главата в купето и душат.  Ако усетят алкохол се започват разправиите. С около 100 лв, може да се разминете.

Тука спре ли ви полицай, той търси начин да му дадете някой лев. По всякакъв повод. Няма значение дали сте в нарушение или не, той си търси парите. Единствено, ако знаете, че не сте в нарушение, може да си позволите да му откажете.

Полицай спира кола със смесен екипаж за нарушение, че колата е спряла да качи пътник, а явно на това място не трябва да се спира. Иска си 5 000 шилинга (90 лв.). Шофьора по диалекта на суахили разбира от кое племе е полицая. Казва на един от пътниците, които е от това племе, да отиде да се разбере със шофьора. В крайна сметка се разминават с 2 000 шилинга (36 лв.).

От полицай може и да избягаш, ако няма трафик. Полицая ще те подгони, но пеша. Вероятно няма да те стигне. Почти всеки ден виждам как полицай гони някого.

Нощно време полицаите винаги правят хайки на колите в посока към центъра на града. Виждали сме, шофьори като видят полицаите и да правят обратен завой. Масова практика е.

В града, извън центъра няма открити паркинги за коли. Има към магазини, МОЛове и др. След някоя си минута са платени.

Нощно време като се ходи на бар към центъра, има интересна система за паркиране.

Всякакви прошляци, слагат по един голям камък пред местата където може да паркира. Като решиш да паркираш, той ти маха камъка. Естествено, че го прави за пари. На слизане не е желателно да се плаща, защото до като дойде време за тръгване, може да са се сменили и пак ще искат пари. Може да се бавиш и 6 часа, „отговорника” ще си чака парите. Обикновено е 50-100 шилинга. Намерили са си начин за припечелване. Един вид „синя зона”.

Тука виждам предимно японски автомобили. Почти всяка втора е Тойота. Немските са рядкост. Френските и италианските са екзотика.

Имат производство на един местен джип. Имам чувството, че е сглобяван в някой работилница с подръчни ламарини. Дизайна му е от ранния 20 век.

Цената на старите автомобили е по-висока от тази в България. Има високо мито и разни данъци.

За сметка на това горивото е около 1 $/литър. Вероятно ниската цена на горивото е причина за многото автомобили на пътя.

Leave a Reply