Приказката наречена Маракеш, Мароко (Част 2)

posted in: Африка, Мароко | 0

Продължение от „Приказката наречена Маракеш, Мароко (Част 1)

 

Ресторант Dar Anika, Маракеш, Мароко

От толкова много история огладняхме, а и си беше време за обяд. Имах списък и от Топ 5 на ресторантите в Маракеш. Най-близо до нас според Google Map беше Dar Anika. Както и се очакваше, не го намерихме от първия път. Входа на ресторанта си беше просто една невзрачна врата между магазин за железария и някаква сергия. Вътре веднага си пролича, че нивото е високо.


Маракеш, Мароко, Снимка 30

Интериора в ресторант Dar Anika, Маракеш, Мароко

.


Маракеш, Мароко, Снимка 31

Вътрешния двор в ресторант Dar Anika, Маракеш, Мароко

.




Имаше и тераса с опит да и се придаде автентичен стил.


Маракеш, Мароко, Снимка 32

На покрива на ресторант Dar Anika, Маракеш, Мароко

.


Маракеш, Мароко, Снимка 33

Градина на покрива на ресторант Dar Anika, Маракеш, Мароко

.

Кухнята е мароканска. Беше време да продължим и линията на кулинарния ни туризъм. Изненадаха ни, като подарък от ресторанта, с местна супа. Накрая, изненадите продължиха и с десерта и задължителния ментов чай.

Отпочинахме си и останахме доволни от местните специалитети.


Маракеш, Мароко, Снимка 34

Нещо вкусно в ресторант Dar Anika, Маракеш, Мароко

.


Маракеш, Мароко, Снимка 35

Обяда ни в ресторант Dar Anika, Маракеш, Мароко

.

Двореца Palais de la Bahia, Маракеш, Мароко

Следващата цел беше двореца Palais de la Bahia. Тръгнахме водени от Google. Не изненадахме никой – загубихме се.

Не смеехме да питаме много, много защото бяхме предупредени за навика на местните при помощ за упътване да показват грешна посока и след това след заплащане да те изведат от тесните улички. Продължихме да се правим на знаещи и следвахме някакви указания от Google, който най-вероятно никога бе беше надушвал аромата на билки характерен за улиците на Маракеш.



В един момент едно хлапе около 9-10 годишно се залепи за нас. Никаква сила не беше способна да се отдели от бъдещите му спонсори. Гонихме го, правихме се, че не го забелязваме, е не та не, той неотлъчно вървеше след нас и постоянно питаше на английски какво търсим. Явно беше телепат защото по едно време „надуши”, че се интересуваме от Palais de la Bahia. Поведе ни по път, който само той си знаеше.


Маракеш, Мароко, Снимка 36

В търсене на двореца Palais de la Bahia, Маракеш, Мароко

.

Още в началото на „тайната” пътека срещнахме 5-6 души туристи и ги питахме за двореца. Те също го търсеха. След като хлапето ни поведе, аз махнах на другите туристи да ме последват. Вероятно бях воден не от алтруизъм, а за да не бъдем сами в тесните улички изглеждащи съмнителни и малко опасни.

По целия път малкия ни гид се опитваше да се споразумее за цената си. Започна от 10 евро, но бързо я свали на 5 евро. Казахме му, че нямаме пари в себе си и той пътьом, някак си между другото ни докара пред един банкомат да изтеглим. Страшно хлапе.

Вървяхме смело по тесните улички само защото чувах зад гърба си гласовете на другите туристи. Толкова беше тясно, че не можеше да си разпериш ръцете. В един момент чухме шум от коли и си отдъхнахме. След още 5 мин видяхме входа на двореца. Той бил на 50-100 м от входа на първия дворец, но Google Map явно нямаше основателни причини да маркира този факт, а се опита да ни прокара по максимално заобиколен маршрут.

Дадох 2 евро на хлапето. Той ги подаде на спътника ми с думите да вземел тези и да му даде повече.


Маракеш, Мароко, Снимка 37

Тесните улички по пътя за двореца Palais de la Bahia, Маракеш, Мароко

.

На входа ни посрещна портокалово дръвче отрупано с плодове.


Маракеш, Мароко, Снимка 38

Малка градина пред двореца Palais de la Bahia, Маракеш, Мароко

.

Двореца не е много стар, строен е от 1867 до 1900 г. Бил е най-големия и най-луксозния за времето си в Мароко. Двореца е издигнат от султана за любимата му любовница. От там идва и името му Bahia (красива, блестяща).


Маракеш, Мароко, Снимка 39

Входа на двореца Palais de la Bahia, Маракеш, Мароко

.


Маракеш, Мароко, Снимка 40

Двореца Palais de la Bahia, Маракеш, Мароко

.

Още след смъртта на султана, наследника му нарежда разграбването на двореца. От 1912 г, когато Мароко става протекторат на Франция, във вече бившия дворец заживяват френски офицери. Тогава са построени камини, прокарано е отопление и електричество.

До сега са останали страхотните декоративни тавани. Стила е арабско –мавритански.


Маракеш, Мароко, Снимка 41

Таваните на двореца Palais de la Bahia, Маракеш, Мароко

.


Маракеш, Мароко, Снимка 42

Таваните на двореца Palais de la Bahia, Маракеш, Мароко

.


Маракеш, Мароко, Снимка 44

Таваните на двореца Palais de la Bahia, Маракеш, Мароко

.


Маракеш, Мароко, Снимка 46

Таваните на двореца Palais de la Bahia, Маракеш, Мароко

.


Маракеш, Мароко, Снимка 47

Таваните на двореца Palais de la Bahia, Маракеш, Мароко

.

Двореца има 150 стаи, украсени с мрамор, скулптури, стъклописи, картини от бук и кедър.


Маракеш, Мароко, Снимка 49

Вътрешния двор на двореца Palais de la Bahia, Маракеш, Мароко

.

Градините му са пълни с бананови дървета, лимони, портокали, кипарис, хибискус и жасмин. Всичко това създава един прохладен оазис насред центъра на Маракеш.


Маракеш, Мароко, Снимка 50

Прозорец от двореца Palais de la Bahia, Маракеш, Мароко

.

Цената на входовете на всички обекти беше изненадващо ниска – 1 евро. Явно, мароканците не желаеха да печелят от туристите, а показваха безвъзмездно красивата си история.


Маракеш, Мароко, Снимка 52

Врата от двореца Palais de la Bahia, Маракеш, Мароко

.

 

На пазар в Маракеш, Мароко

Беше време за пазар. Пустите улици от сутринта се бяха изпълнили със сергии и хора.


Маракеш, Мароко, Снимка 56

Търговска улица със затворени сергии, Маракеш, Мароко

.

Всички търговци предлагаха стоките си, но не нахално и натрапчиво. Ако откажеш, не продължават с поканите си. Ако се спреш, ще започнат да те ухажват. Ако попиташ за цената, сделката започва. Големи са виртуози в наддаването.


Маракеш, Мароко, Снимка 57

Претъпканите сергии на търговска улица в Маракеш, Мароко

.

Спътника ми си хареса нещо. Попита и му казаха цена 500 дирхама. Той каза, че дава 200. Търговеца се замисли и му каза „350. Нищо за тебе, нищо за мене.” Пазарлъка продължи. Търговеца се вайкаше, че няма как да продава без печалба, а моя човек му повтаряше, че е беден и повече от 200 не дава. Накрая се спазариха за 250 дирхама.

Най-продаваната стока бяха билките, подправки и багрилата. Когато обикалях извън града никъде не видях поляни или гористи местности. Нямаше нищо зелено и когато гледах от прозореца на самолета. Нямам си на идея от къде добиваха толкова много билки.


Маракеш, Мароко, Снимка 59

Натурални продукти от магазин в Маракеш, Мароко

.


Маракеш, Мароко, Снимка 60

Билки от магазин в Маракеш, Мароко

.

Билки и подправки се продаваха навсякъде, на всяка сергия и всяко възможно местенце. Омагьосващ аромат се носеше около сергиите. Имат нещо като аптеки или билкови магазини с безкрайно много артикули. Влезеш ли в тях, няма как да излезеш без покупка. Сладкодумни продавачи омайват клиента с отстъпки и приказки за възможно най-оригиналната стока. Черпят с ментов чай, правят подаръци и да нямат нещо, ще отидат до съседния магазин и ще го намерят. Само да погледнеш нещо и вече започват да ти го предлагат, според тях, на възможно най-ниската цена.


Маракеш, Мароко, Снимка 62

Билков магазин в Маракеш, Мароко

.

Имат билки за всичко, за което се сетите. Нямаше нещо за което да сме питали и да не са предложили абсолютно натурално (според тях) решение на болката ни. Ето решение за стимулиране на мозъка и в същото време това се предлага и като афродизиак.


Маракеш, Мароко, Снимка 63

Афродизиак, Маракеш, Мароко

.

Най-шарената стока бяха багрилата за платове. Пазарите им са цветна магия.


Маракеш, Мароко, Снимка 64

Багрила за платове в Маракеш, Мароко

.

Арабите са известни със сладките си. Местните не бяха с фин вкус, каквито съм ял в Турция, но имаха своите положителни характеристики. Понякога имаше рояци пчели и оси над сладките, но продавачите сякаш не им обръщаха внимание. Чистотата е на съмнително ниво по сергиите. Ако си купите сладки от сладкарница, няма никаква гаранция, че не са купени от някоя сергия.


Маракеш, Мароко, Снимка 65

Сергия със сладкиши в Маракеш, Мароко

.

Друг печеливш бизнес бяха мобилните бензино-колонки. Няколко пъти видяхме подобни находчиви изпълнения.


Маракеш, Мароко, Снимка 66

Мобилна бензиноколонка в Маракеш, Мароко

.

Уморени, но доволни приключихме деня. Мароко е един по-различен свят. Ако искате да почувствате западна Африка, Мароко е задължителна дестинация. Пъстро, шумно, ухаещо и привлекателно.

Leave a Reply