Първи ден в Найроби, Кения

Стигнахме до апартамента, който щеше да ни бъде квартира. Влязохме и се настанихме. Квартирата изглеждаше нова и подържана.

Потърсихме как да си включим бойлера за да си вземем по един душ. До вратата на банята имаше нещо като ключ за бойлер, но бойлер не видяхме. Продължихме издирването. Накрая намерихме един 50 л бойлер, скрит под плота в кухнята. Понеже не намерихме, друго водоподгряващо средство и решихме, че това е бойлера за топла вода в апартамента. Включихме го.

Легнахме за по 2-3 часа, защото беше станало вече светло.  След почивката пробвахме дали е загряла водата. Нямаше топла вода. Решихме, че или има проблем с бойлера или не сме открили правилния бойлер. Така или иначе нямаше какво друго да направим в този момент.

Направих през прозореца на квартирата, първата си снимка в Кения.

Почти като в България, но с палма в двора. И някак си по-спокойно. Вероятно беше от квартала.

Излязохме да се разходим и да си вземем нещо за ядене и вода за пиене. Предупредиха ни, че не е препоръчително да пием тукашната вода от чешмите. Чиста е, но има и бактерии, не подходящи за нежните ни кореми. Може да се готви с нея, но не и директно да се консумира.

Излязохме и поехме към външната врата на затворения комплекс, в който бяхме. Охраната ни се усмихна като на първи приятели. Криво-ляво разбрахме се и се регистрирахме. Приказват на английски, но доста изкривено и използват и думи на суахили. Разделихме се с усмивка.

Ето и как изглежда отвън външната врата на комплекса и помещението на охраната.

Сигурно най-често срещаната професия тука е охранител. На всеки 1-2-3 сгради, затворени в комплекс (compound) има двама охранители на смяна. Сменят се 2-3 пъти дневно. Това прави извънредно голям брой заети в охранителния бизнес. И си вършат съвестно работата, защото безработицата е голяма и ги е страх да не останат без работа. Заплата им е около 300 лв, но такова е заплащането за тази сфера на труда. Като ги погледнеш и може да се разбере, какво е качественото ниво на фирмата в която работят. Нашите например, са с добре изглеждащи униформи, които дори са били изгладени някога. Други например, имат униформи, но трудно си личи, кога за последен път са прани. Има и охранители по анцузи, които изглеждат като извадени от канафката. Явно има различно предлагане, според търсенето.

Поехме към близкия МОЛ. Пътищата им са хубави, но нямат тротоари. Вървиш по банкета от червена пръст. Той е прашен и много неравен. Тротоарите са лукс, които го има само около най-ново построените пътища и то не навсякъде.

Колите минаваха на висока скорост около нас и трябваше да вървим един зад друг по пътеката, за да оцелеем.

Това на снимката е мястото за пешеходците покрай един по-голям булевард, по пътя за МОЛа. Тука мястото за пешеходци е по-широко, но за сметка на това достатъчно прашно. Всъщност бяха забравили да ни предупредят, да си вземем от България само затворени обувки. Аз си нося нормални летни обувки, които се ползват лятото в България- леки и отворени. Проблема е, че след всяко излизане трябва да сменям чорапите, които не се различаваха по цвят след ползване- винаги са червеникави.

Ако се абстрахирам от сивите огради с бодлива тел или жици над тях, всичко друго е много красиво. В града има много голяма престъпност и за това всички сгради са скрити зад огради. Най-отгоре, задължително има ток или бодлива тел, или поне натрошени стъкла. Винаги са не по-ниски от 3 метра.

Явно имат някакъв закон, който задължава собствениците на сгради да подържат градинките вътре в дворовете и около оградите. Навсякъде има добре подържана растителност. Вижда се, че растенията не са естествено пораснали, а са засети. Тревата е окосена и ако храстите са по-високи от оградата, грижливо са подрязани.

Косят тревата с интересен инструмент, нещо като стик за хокей на трева, но долната, къса част е обърната на 90 градуса, спрямо тази на стика. Заострена е добре. Махат ли махат с този инструмент, с не особено голямо КПД (коефициент на полезно действие).


Сравнително чисто е по пътя. Вярно е, че ние сме в квартал, който е над средното ниво, но не и луксозен. Пешеходците са като в квартал „Люлин” в София- има със сака, но има и с дрипи. Повечето са с чисти дрехи и добре изглеждащи. Странното е само, че в започващата се да се увеличава жега преди обяд (около 25 градуса), много често срещахме местни хора със якета и което е още по-интересно, със вълнени шапки на главата.

Жалко, че не можех да ги снимам, защото се обиждат и се сърдят. Нормално е.

Ето една снимка, но правена по късно, през прозореца на колата. Не е показателна за вида на дрехите им. Много рядко се срещат толкова ярки цветове. Но ми хареса роклята на дамата и за това я увековечих. Това до не я е типично улично магазинче. Не се препоръчва за бели.

Стигнахме до МОЛа …. (Продължава)

Save

Leave a Reply