Разходка из Лисабон, Част 1

Винаги Португалия е била една много интересна и малко странна за мене европейска държава. Като малък се чудех, как така граничи само с Испания, не им ли е скучно. После, ми стана интересен факта, че през XVI век, тази малка държава се е разрастнала до империя с много колонии. Мога да добавя още много интересни исторически факти за Португалия и … всичко това отдавна подхранваше интереса ми към нея. Дойде подходящия момент и аз през Април кацнах в Лисабон.




 

1. Парк Едуардо VII

Настанихме се в хотел HF Fénix Lisboa, едно приятно тризвездно местенце, и решихме веднага да опознаем района в оставащите няколко часа до залез слънце. Като излязохме от хотела, срещу нас се откри един чудесен парк, който малко по-късно разбрах, че се казва парк Eduardo VII de Inglaterra (Едуардо VII от Англия) или накратко Едуардо VII.
Парка е кръстен така, в чест на английския крал Едуардо VII (прадядо на кралица Елизабет II), който посетил Лисабон през 1902 г. за да потвърди съюза между двете страни.

Парка е чудесно място за разходка и за отдих със сенчестите си алеи от двете страни на зелената площ. Причудливите форми на храстите в парка, приличащи на лабиринт, тръгващи от наблюдаващия ги и сливащи се със съвременната архитектура на града, предаваха една футуристична безкрайност на мястото. Спокойствието на парка предполагаше застиналост на мига, но същия този зелен лабиринт, сякаш движеше времето от космическия безкрай към настоящето.


Parк Eduardo VII, Lisbon, Portugal, Picture 1

Изглед от високо на Парк Едуардо VII, Лисабон

.

Странна магия на времето се усещаше в този парк – хармония и динамика, традиция и движение. Чувствах се благословен в този миг.

Когато вървях от хотела, нагоре по парка, в дясно, непосредствено до алеята видях тази сграда. След бърза справка с чичко Google разбрах, че това е Павилиона Carlos Lopes. Построен е през 1922 година като палата на португалската индустрия. Сега е място за спортни, културни, художествени и политически събития. Carlos Lopes е португалски олимпийски шампион по маратон на Олимпиадата през 1984 година, спечелил с време останало рекорд цели 24 години.


Parк Eduardo VII, Lisbon, Portugal, Picture 2

Павилиона Carlos Lopes, парка Едуардо VII, Лисабон

.


Parк Eduardo VII, Lisbon, Portugal, Picture 3

Стенопис на павилиона Carlos Lopes, парка Едуардо VII, Лисабон

.

Първия ми ден в Ласабон приключи с разходката из парка Едуардо VII и последвалата вечеря в местна кръчма с любимата на португалците (за късмет) и на мене риба Бакалао (треска).

 

2. Крепостта São Jorge

На втория ден беше ред на Синтра, но третия ден от екскурзията ни беше посветен отново на Лисабон. От къде другаде може да се започне разходката, ако не от Castelo de São Jorge (крепоста Свети Георги).


Castle São Jorge, Lisbon, Portugal, Picture 4

Изглед към Крепостта São Jorge, Лисабон

.

Хълмът е ползван с военно предназначение от келти, финикийци, гърци, картагенци, римляни. Последните построили първата крепост през 48 г. пр. н.е. След тях били суеби, вестготи (германски племена). Последни били маврите завзели целия Иберийски полуостров. През X век те възстановили и укрепили крепостта.



Вървях между крепостните стени и си мислех, колко пъти в историята, една крепост оправдава предназначението си. Строени, разрушавани, строени отново, сменяли стопаните си и нападателите си, свидетели на хиляди години мъки и щастие, днес крепостите успяват бегло да предадат историята на съществуването си. Хубаво е, ако от сегашното време, крепостите съхранят само туристическия ентусиазъм и романтичните чувства на посетителите си , за бъдещите поколения.


Castle São Jorge, Lisbon, Portugal, Picture 5

Крепостните кули на São Jorge, Лисабон

.

През XII век, рицарите от II-рия кръстоносен поход превзели Лисабон, включително и тази крепост. Така свършили най- после нещо полезно, през този иначе неуспешен, като цяло, поход. От това събитие е останала една легенда. Когато рицарите атакували крепостта, рицарят Martin Moniz забелязъл, че една от вратите е забравена отворена от маврите. Той се хвърлил напред и с тялото си запречил затварянето на вратата. Така с цената на живота си, помогнал на християните да влязат и завземат крепостта.


Castle São Jorge, Lisbon, Portugal, Picture 6

Крепостните стени на São Jorge, Лисабон

.

Последвали години на възход и падение за крепостта Свети Георги и така до наши дни. Крепостта е отворена седем дена в седмицата и винаги е пълна с туристи.

Като приключите със разглеждане на вътрешността на крепостта, погледнете към реката. Гледката е красива и заслужава увековечаване.


Castle São Jorge, Lisbon, Portugal, Picture 7

Изглед от крепостта São Jorge, Лисабон

.

Може ли крепост или замък без паун. Castelo de São Jorge не се отклоняваше от традициите. Този красавец беше атракцията на кафето в замъка.


Castle São Jorge, Lisbon, Portugal, Picture 8

Красавецът на крепостта São Jorge, Лисабон

.

 

3. Триумфалната арка Rua Augusta

Друга забележителност на Лисабон е Триумфалната арка Rua Augusta- символизираща възстановяването на Лисабон след трагедията на земетресението и пожарите през 1755 г., които опустошават града. Изграждането и започва през 1775 г., но само две години по-късно е разрушена. През 1875 година е построена наново и е запазена до сега за да и се насладим максимално.


Аrch Rua Augusta, Lisbon, Portugal, Picture 9

Изглед от главната улица към арката Rua Augusta, Лисабон

.

В горната част на арката могат да се види скулптурата как Славата коронясва Гениалността (добродетелите в мирно време) и Доблестта (воееновременните качества). Под тях, над колоните, са статуите на Nuno Álvares Pereira – генерал, имащ решаваща роля за извоюването на независимостта на Португалия от Кастилия, Sebastião José de Carvalho e Melo – португалски държавник от XVIII век, въвел многобройни фундаментални административни, образователни, икономически и църковни реформи довели до разцвета на Португалия. От другата страна са Vasko da Gama (но не от село Рупча) – изследовател, първия европеец стигнал до Индия по вода, дал начало на епохата на глобалния португалски империализъм, Viriathus – военен лидер, организирал съпротивата на лузитани и други местни племена срещу римското нашествие на Иберийския полуостров.

Полегналите фигури символизират реките Tagus (Tajo) and Douro.


Аrch Rua Augusta, Lisbon, Portugal, Picture 10

Изглед от към площада Praça do Comércio към арката Rua Augusta, Лисабон

.

Площада пред арката Rua Augusta е Praça do Comércio – свидетел на много важни за Португалия исторически събития. Статуята е на José I – португалски монарх, през чието царуване Португалия се е развивала прогресивно нагоре, под вещото управление на вече споменатия по-горе Sebastião José de Carvalho e Melo.


Аrch Rua Augusta, Lisbon, Portugal, Picture 11

Статуята е на José I на площада Praça do Comércio, Лисабон

.

Водната площ пред Praça do Comércio, респективно пред Лисабон е езерото Tajo, в което се влива едноименната река (най-голямата в Португалия) и което е отворено към Атлантическия океан.

Не знам какво точно е това на снимката, но на мене ми заприлича на символична порта към бившите колонии, които са били свързани със Португалия само по вода.


Аrch Rua Augusta, Lisbon, Portugal, Picture 10

Езерото Tajo пред площада Praça do Comércio, Лисабон

.

 

4. Уличките на Лисабон

Продължихме нашите разходки из града, наслаждавайки се на тесните улички характерни за старите квартали Лисабон. Навсякъде се усещаше един лек хаос – сякаш разхвърленоста беше търсен ефект.


The Lisbon streets, Portugal, Picture 13

Тесните улички на Лисабон, Португалия

.

Навсякъде се виждаха прострени дрехи по прозорците. Един невероятен туристически маркетингов трик. Вместо да се чудят къде да крият просторите си с дрехи, жителите на Ласабон бяха превърнали прострени дрехи в символ на града. Можете да намерите много картички, магнитчета и други туристически дреболии, акцентиращи на изпраните дрехи по външната страна на сградите. Те не се срамуват, те печелят от метода на решаване на тази ежедневна необходимост.


The Lisbon streets, Portugal, Picture 14

Простряните дрехи – символа на Лисабон, Португалия

.

Друг символ на града са жълтите им трамваи. Можете да ги видите да се движат по „невъзможни” маршрути. Просто не е за вярване какви стръмни тесни улички изкачват. Лично аз проследих един трамвай по маршрут, който беше по-малък от километър. Учудих се, кому беше необходимо да ползва трамвай за такова кратко разстояние. Но трамвая беше пълен и сякаш само с туристи.

Най-известния им трамвай е линия 28 (ако не се лъжа). Не съм го ползвал. В Интернет пише, че всеки трети пътник в този международно известен трамвай е крадец. През втория ден, когато посетих Синтра с местен гид, той също ме предупреди да не се качвам на тази трамвайна линия. Ако все пак искам да се повозя на тази атракция, да оставя всичко в хотела- пари, часовник, портмоне, документи. Да си взема само пари за билет. Не рискувах.

На снимката не знам кой номер трамвай е, но беше достатъчно шарен за да ме заинтригува и да го снимам.


The Lisbon streets, Portugal, Picture 15

Трамваите – другия символ на Лисабон, Португалия

.

 

5. Манастира Convento do Carmo

Навсякъде по историческите паметници се споменаваше за трагедията през 1755 година – земетресение в Деня на вси светии, последвано от множество пожари и океанско цунами. Загинали са над 100 000 души в Лисабон. Едно от местата, където последствията от тази трагедия не са изцяло ликвидирани е манастира Convento do Carmo. Насочихме се натам.


Convento do Carmo, Portugal, Picture 16

Манастира Convento do Carmo в Лисабон

.

Манастира е разположен на много привилегировано място, до площад Rossio, който е бил център на Лисабон в продължение на няколко века. Манастира е построен през 1389 година от Nuno Alvares Pereira, португалски генерал, в знак на признателност за победата на португалските войски (в съюз с англичаните) срещу кастилските амбиции за португалския трон (подкрепяни от Франция и Италия) в битката при Aljubarrota.


Convento do Carmo, Portugal, Picture 17

Руините на манастира Convento do Carmo в Лисабон

.

Първите ползватели на манастира са били монасите от ордена на Дева Мария от планината Кармил, по известен като ордена на Кармилитите. Convento do Carmo е бил най-важният готически храм до земетресението през 1755 година. След това манастира никога не е възстановяван напълно. След частични подобрения, сградата е ползвана за казарма няколко пъти следващите векове.

Днес, руините на стария манастир за дом на Архиологическия музей на Лисабон.


Convento do Carmo, Portugal, Picture 18

Централния вход на манастира Convento do Carmo в Лисабон

.

Района от външната страна на Convento do Carmo е чудесно място за отдих на сянка под стените му. Има приятно кафе с удобни столове, създадени за релаксиране.


Convento do Carmo, Portugal, Picture 19

Кафето до манастира Convento do Carmo в Лисабон

.

Мястото ме предразположи за философски разсъждения. Гледайки манастирските руини покрити с плесен не можех да не си задам въпроса, колко не богоугоден е бил монашеския живот, щом божият храм е бил срутен. Или по-простичкото, кому е необходима прекомерната набожност. Има ли нещо общо между вяра и религия?

Много въпроси и всичките почти без отговор. Но кафето беше добро, а изгледа към отсрещния хълм, към крепостта Свети Георги – чудесен.


Convento do Carmo, Portugal, Picture 20

Изглед от манастира Convento do Carmo в Лисабон

.

До самия манастир е асансьора Santa Justa. Това е една от Лисабонските забележителности. Висок е 45 метра и и чрез един мост свърза района Baixa с квартал Chiado. Общо взето се ползва само като туристическа атракция.
Построен е през 1902 година в готически стил. Направен е изцяло от желязо с технологии, ползвани и при Айфеловата кула. На върха има тераса с панорамна гледка. В края на моста има кафе, откъдето може да продължите да се любувате на гледката.
Асансьора е с вход 5,15 €. От терасата може да се правят чудесни снимки на залязващото слънце над Лисабон. За съжаление, когато посетих това място, слънцето беше много далеч от хоризонта.


Еlevator Santa Justa, Portugal, Picture 21

Асансьора Santa Justa, Лисабон

.

Временно спирам пътеписа си за Лисабон. Това не е град, който може да бъде описан наведнъж и на един дъх. Ще продължа в „Разходка в Лисабон, Част 2”

Leave a Reply