Разходка из Лисабон, Част 2

След като предния път обиколихме забележителностите около центъра на Лисабон, сега беше ред, малко да се отдалечим от него. Този ден беше заделен за Белем. Това е малък град на 6 км. от центъра на Лисабон. След 2012 г. вече е квартал на столицата.

Името Белем идва от португалската дума за Витлеем. От създаването на кралство Португалия, града има много важно стратегическо значение на устието на река Tagus – военно-отбранително, търговско – икономическо и т.н.

Хванахме такси и поехме към Белем. Почувствах се в родни, български води по пътищата на Лисабон. Правилата за движение бяха на базата, правото на по-нахалния. Нашия шофьор за да не чака на дългата колона за десен завой събрала се от червената светлина на светофара, изпревари всички в най-лявата лента и в момента на светването на зелената светлина с „мръсна” газ зави надясно. След още няколко ситуации в които нямах шанс да разбера „кой беше прав и кой е крив”, видяхме Кулата на Белем.




Кулата е на брега на реката, от лявата ни страна по посоката на движение. Не знам нямаше ли пътен възел за да сменим посоката на движение или за по-кратко, но шофьора ни се подготви за направи ляв завой насред много-лентовия път. Първо трябваше да пресече най-лявата лента от нашата посока, а после още няколко от обратното движение. Нямахме никакъв шанс. Никой не ни даваше предимство и колата стоя неподвижно около минута. В този период шофьора махаше през прозореца и викаше нещо, което без да знам португалски, интуитивно усещах, че е свързано с родословието на префучаващите шофьори.

В един момент шофьора изскочи от колата, но ни махна с ръка да стоим вътре. Отвори всички врати за да може да препречи максимум пътя. Застана от ляво на колата и разпери ръце, продължавайки да споменава близките роднини на шофьорите. Първите засилени коли се разминаха с нас по някакви неведоми пътища, но следващите взеха да спират зад нас. Взе да се образува опашка и всички свиреха и викаха. Нашия шофьор ни показа с ръка, че може да излизаме и да се отправим към кулата, пресичайки пътя.

Аз се сетих, че трябва да платя все пак, макар, че шофьора сякаш не го интересуваше заплащането зает да маха и да вика. Сметката беше около 8 евро. Естествено, че нямаше как да очаквам ресто, за това минавайки покрай него му мушнах в ръката 10 евро и продължих. Той не ми обърна внимание, а тръгна да затваря вратите на колата. Денят започна впечатляващо.



 

Torre de Belem

Започнахме разходката от един от символите на този малък град/квартал – Кулата на Белем. Тя е построена е през 1520 година като сграда с военно предназначение. След това е ползвана за затвор, за фар и за място за събиране на такси от плавателните съдове, преминаващи покрай нея. Няма да ви занимавам повече с история, само ще спомена, че колкото и малка да ви изглежда, в един период в нея е имало над 100 политически затворника.


Снимка 1, Кулата на Белем, Лисабон, Португалия

Кулата на Белем, „кацнала“ в малкия залив, Лисабон, Португалия

.

Кацнала във водата, въпреки мрачното си минало, кулата имаше романтичен вид, поне според мене. Torre de Belem е много посещаван туристически обект. Има години, когато посетилите я от вътре са над половин милион за година. На тези, като нас задоволили се да я снимат само отвън, никой не знае колко им е бройката. Не бяхме единствените. Много хора идваха, правиха си снимка на фона на кулата си тръгваха.


Снимка 2, Кулата на Белем, Лисабон, Португалия

Кулата на Белем, Лисабон, Португалия

.

 

Padrao dos Descobrimentos

В непосредствена близост до Torre de Belem се намира Паметника на откритията (не на откривателите) – построен за да се отбележи Португалската епоха на откритията продължила през периода 15-16 век. Разбира се, че се отправихме към него. Вървейки предобед, от запад на изток към него, слънцето печеше в очите ми – нито можех да го видя добре, нито да го снимам. Трябваше да го доближа достатъчно за да направя първата успешна снимка.


Снимка 3, Паметника на откритията, Лисабон, Португалия

Паметника на откритията-изглед от запад, Лисабон, Португалия

.

Монумента е замислен още през 1939 година като временен фар по време на Португалската световна изложба през Юни 1940 г. Паметника е разрушен през 1943 година. През 1960 г. е построен нов паметник, който виждаме и днес. В паметника има помещения – аудитория за 100 души и няколко изложбени зали.

Гледайки този монумент, човек не може да не се замисли (вероятно за това е и построен паметника), за периода на великите географски открития, започнати от португалците начело с Енрике Мореплавателя открил остров Мадейра и Азорските острови. Следват Васку да Гама, Христофор Колумб, Фернандо Магелан и още много мореплаватели. Необходими са били невероятна доза смелост и авантюризъм за да се случи всичко това. Веднъж видях копие на кораб на Христофор Колумб в реалния му размер. Не можах да повярвам, че кораб с толкова малък размер може да прекоси океана. Попитах служителката на музея дали е истина, това което пише по табелите относно размера на кораба. Тя ми отговори, че това е най-често задавания и въпрос от туристите. Истина беше – размера е реален. Нямах друга дума освен „безумие”.


Снимка 4, Паметника на откритията, Лисабон, Португалия

Паметника на откритията-изглед от изток, Лисабон, Португалия

.

Паметника е с формата на каравела, кораб използван в първите португалски проучвания. Погледнато от север, се вижда кръст, но това е мачта и хоризонтална рея (или там както се казва).

Фигурите, които се виждат са идеализирани фигури на реални хора – монарси, изследователи, картографи, художници, учени и мисионери, все велики личности от епохата на откритията.


Снимка 4, Паметника на откритията, Лисабон, Португалия

Паметника на откритията-изглед от север, Лисабон, Португалия

.

 

Mosteiro dos Jeronimos

От другата страна на пътя спрямо района на Torre de Belem и Padrao dos Descobrimentos се намира манстира на монасите от ордена на Св Джером.

Манастира в Белем е построен на мястото на храм, основан от Енрике Мореплавателя през 15 век. В този храм се е молил Васко да Гама преди да отплава за Индия. Манастира е построен за да се отбележи завръщането на Васко да Гама от Индия. Започнат е през 1501 година и е строен и дострояван близо век.


Снимка 6, Манастира в Белем, Лисабон, Португалия

Манастира в Белем и градината пред него, Лисабон, Португалия

.

Когато приближавахме манастира, се виждаше огромен брой хора от към градинката пред манастира.

Като доближихме пътя разделящ манастира от градинката, установихме, че пространството непосредствено пред манастира е абсолютно празно. Поразпитахме и разбрахме, че имало височайшо посещение на правителствено ниво. Полицията беше обградила манастира и не допускаше никой до него и за това е пусто пред самата сграда.

На снимката се виждат полицаите и почетния кордон на входа на манастира.


Снимка 7, Манастира в Белем, Лисабон, Португалия

Манастира в Белем- над 300 м фасада, Лисабон, Португалия

.

Дочакахме важните гости да си тръгнат. В момента в който полицаите се дръпнаха и няколко хиляди души се втурнаха към входовете на манстира. Образуваха се огромни опашки пред вратите. Ако искахме да влезем трябваше да стоим под откритото слънце с часове за да дойде нашия ред. Отказахме се. Манастира нямаше късмет да го удостоим с нашето присъствие.


Снимка 8, Манастира в Белем, Лисабон, Португалия

Манастира в Белем и чакащите да влязат в него, Лисабон, Португалия

.

Малко съжалявахме за липсата ни на късмет, защото бяхме чували, че от вътре манастира е много красив. Опитах се отвън да направя няколко снимки, които да загатнат за това, което може да е от вътре.


Снимка 9, Манастира в Белем, Лисабон, Португалия

Красива орнаментика от Манастира в Белем, Лисабон, Португалия

.

 

Pasteis de Belem

До тука бяха историята и културата. Време беше да обърнем внимание на друга забележителност на Белем – сладкарницата Pasteis de Belem. Да посетите Лисабон, а още повече Белем и да не опитате продукцията на Pasteis de Belem е непростимо. В Рим е много вероятно и да не видите папата, но без да сте опитали Pasteis de Belem не се отправяйте към летището. Хайде от мене да мине, брои се и Pasteis de Nata, който продават на всеки ъгъл в Лисабон.

Подминавайки Mosteiro dos Jeronimos, помолихме чичко Гугъл да ни покаже къде е сладкарница Pasteis de Belem. Вървяхме и се оглеждахме и изведнъж пред нас появи огромна тълпа китайци струпани пред една врата на някакво заведение. От къде да знам, че този сладкиш е много популярен в Китай, влязъл там през Макао по времето когато този град е бил португалска колония. Естествено, че китайските туристите ще искат да се докоснат до първоизточника.


Снимка 10, Сладкарница Pasteis de Belem, Лисабон, Португалия

Сладкарница Pasteis de Belem-помещението пред бара, Лисабон, Португалия

.

За малко да се откажем и от тази атракция, когато забелязахме, че китайците излизат със сладкишите навън. Оказа се, че те само искат да снимат сладкарницата и да си купят Pasteis de Belem, но не и да сядат за по-дълго време.

С леко побутване се вмъкнахме в сладкарницата. Не пререждахме никого защото огромната тълпа чакаше на бара, а ние продължихме на вътре.


Снимка 11, Сладкарница Pasteis de Belem, Лисабон, Португалия

Сладкарница Pasteis de Belem-вътрешния салон, Лисабон, Португалия

.

Pasteis de Belem е сред най-известните португалски сладкиши. Прилича много на известната Pasteis de Nata. Това е малка (около 8 см) кошничка от тесто пълна със сладкиш от жълтък, мляко и захар. Разбира се това е много, много бегло описание на тази вкусотия. Рецептата е била тайна близо 200 години. Смята се, че първите сладкиши са правени в Mosteiro dos Jeronimos през 18 век.

В началото на 19 век манастира е затворен и монасите останали през препитание. Те решили да продадат рецептата на португалския бизнесмен Domingos Rafael Alves. През 1837 година е отворила врати сладкарницата Pasteis de Belem, която до ден днешен прави и продава този кулинарен шедьовър.


Снимка 12, Сладкарница Pasteis de Belem, Лисабон, Португалия

Кухнята на сладкарница Pasteis de Belem, Лисабон, Португалия

.

На ден се правят между 20 000 и 50 000 броя Pasteis de Belem.

В сладкарницата се предлагат и различни други видове сладкиши. Цените са, както се казва „като за световно”, но и вкуса им е „като за световно”.


Снимка 13, Сладкарница Pasteis de Belem, Лисабон, Португалия

Различните артикули на Сладкарница Pasteis de Belem, Лисабон, Португалия

.

Хапнахме порядъчно количество сладки, пихме кафе и разбира се си взехме и за в къщи. Не, не си мислете, че не можем без Pasteis de Belem, но както разбрах от дъщеря ми, не е важно, че си бил в сладкарницата Pasteis de Belem, трябва да си тръгнеш от там с сладки в опаковка на Pasteis de Belem. Без нея, никой нямало да ти повярва, че си посетил това място. Е в такъв случай, за къде без Pasteis de Belem с пакет за в къщи.


Снимка 14, Сладкарница Pasteis de Belem, Лисабон, Португалия

Пакет за в къщи от сладкарница Pasteis de Belem, Лисабон, Португалия

.

На гърба на пакета има кратка информация за Pasteis de Belem


Снимка 15, Сладкарница Pasteis de Belem, Лисабон, Португалия

Кратка история на Pasteis de Belem, Лисабон, Португалия

.

Доволни от сладкия завършек на посещението в Белем се отправихме към центъра на Лисабон. Предстояха ни посещения на още интересни обекти, но за тях в следващия пътепис.

 

Leave a Reply