След като предния път обиколихме забележителностите около центъра на Лисабон, сега беше ред, малко да се отдалечим от него. Този ден беше заделен за Белем. Това е малък град на 6 км. от центъра на Лисабон. След 2012 г. вече е квартал на столицата.
Името Белем идва от португалската дума за Витлеем. От създаването на кралство Португалия, града има много важно стратегическо значение на устието на река Tagus – военно-отбранително, търговско – икономическо и т.н.
Хванахме такси и поехме към Белем. Почувствах се в родни, български води по пътищата на Лисабон. Правилата за движение бяха на базата, правото на по-нахалния. Нашия шофьор за да не чака на дългата колона за десен завой събрала се от червената светлина на светофара, изпревари всички в най-лявата лента и в момента на светването на зелената светлина с „мръсна” газ зави надясно. След още няколко ситуации в които нямах шанс да разбера „кой беше прав и кой е крив”, видяхме Кулата на Белем.
В един момент шофьора изскочи от колата, но ни махна с ръка да стоим вътре. Отвори всички врати за да може да препречи максимум пътя. Застана от ляво на колата и разпери ръце, продължавайки да споменава близките роднини на шофьорите. Първите засилени коли се разминаха с нас по някакви неведоми пътища, но следващите взеха да спират зад нас. Взе да се образува опашка и всички свиреха и викаха. Нашия шофьор ни показа с ръка, че може да излизаме и да се отправим към кулата, пресичайки пътя.
Аз се сетих, че трябва да платя все пак, макар, че шофьора сякаш не го интересуваше заплащането зает да маха и да вика. Сметката беше около 8 евро. Естествено, че нямаше как да очаквам ресто, за това минавайки покрай него му мушнах в ръката 10 евро и продължих. Той не ми обърна внимание, а тръгна да затваря вратите на колата. Денят започна впечатляващо.
Torre de Belem
Започнахме разходката от един от символите на този малък град/квартал – Кулата на Белем. Тя е построена е през 1520 година като сграда с военно предназначение. След това е ползвана за затвор, за фар и за място за събиране на такси от плавателните съдове, преминаващи покрай нея. Няма да ви занимавам повече с история, само ще спомена, че колкото и малка да ви изглежда, в един период в нея е имало над 100 политически затворника.
.
Кацнала във водата, въпреки мрачното си минало, кулата имаше романтичен вид, поне според мене. Torre de Belem е много посещаван туристически обект. Има години, когато посетилите я от вътре са над половин милион за година. На тези, като нас задоволили се да я снимат само отвън, никой не знае колко им е бройката. Не бяхме единствените. Много хора идваха, правиха си снимка на фона на кулата си тръгваха.
.
Padrao dos Descobrimentos
В непосредствена близост до Torre de Belem се намира Паметника на откритията (не на откривателите) – построен за да се отбележи Португалската епоха на откритията продължила през периода 15-16 век. Разбира се, че се отправихме към него. Вървейки предобед, от запад на изток към него, слънцето печеше в очите ми – нито можех да го видя добре, нито да го снимам. Трябваше да го доближа достатъчно за да направя първата успешна снимка.
.
Монумента е замислен още през 1939 година като временен фар по време на Португалската световна изложба през Юни 1940 г. Паметника е разрушен през 1943 година. През 1960 г. е построен нов паметник, който виждаме и днес. В паметника има помещения – аудитория за 100 души и няколко изложбени зали.
Гледайки този монумент, човек не може да не се замисли (вероятно за това е и построен паметника), за периода на великите географски открития, започнати от португалците начело с Енрике Мореплавателя открил остров Мадейра и Азорските острови. Следват Васку да Гама, Христофор Колумб, Фернандо Магелан и още много мореплаватели. Необходими са били невероятна доза смелост и авантюризъм за да се случи всичко това. Веднъж видях копие на кораб на Христофор Колумб в реалния му размер. Не можах да повярвам, че кораб с толкова малък размер може да прекоси океана. Попитах служителката на музея дали е истина, това което пише по табелите относно размера на кораба. Тя ми отговори, че това е най-често задавания и въпрос от туристите. Истина беше – размера е реален. Нямах друга дума освен „безумие”.
.
Паметника е с формата на каравела, кораб използван в първите португалски проучвания. Погледнато от север, се вижда кръст, но това е мачта и хоризонтална рея (или там както се казва).
Фигурите, които се виждат са идеализирани фигури на реални хора – монарси, изследователи, картографи, художници, учени и мисионери, все велики личности от епохата на откритията.
.
Mosteiro dos Jeronimos
От другата страна на пътя спрямо района на Torre de Belem и Padrao dos Descobrimentos се намира манстира на монасите от ордена на Св Джером.
Манастира в Белем е построен на мястото на храм, основан от Енрике Мореплавателя през 15 век. В този храм се е молил Васко да Гама преди да отплава за Индия. Манастира е построен за да се отбележи завръщането на Васко да Гама от Индия. Започнат е през 1501 година и е строен и дострояван близо век.
.
Когато приближавахме манастира, се виждаше огромен брой хора от към градинката пред манастира.
Като доближихме пътя разделящ манастира от градинката, установихме, че пространството непосредствено пред манастира е абсолютно празно. Поразпитахме и разбрахме, че имало височайшо посещение на правителствено ниво. Полицията беше обградила манастира и не допускаше никой до него и за това е пусто пред самата сграда.
На снимката се виждат полицаите и почетния кордон на входа на манастира.
.
Дочакахме важните гости да си тръгнат. В момента в който полицаите се дръпнаха и няколко хиляди души се втурнаха към входовете на манстира. Образуваха се огромни опашки пред вратите. Ако искахме да влезем трябваше да стоим под откритото слънце с часове за да дойде нашия ред. Отказахме се. Манастира нямаше късмет да го удостоим с нашето присъствие.
.
Малко съжалявахме за липсата ни на късмет, защото бяхме чували, че от вътре манастира е много красив. Опитах се отвън да направя няколко снимки, които да загатнат за това, което може да е от вътре.
.
Pasteis de Belem
До тука бяха историята и културата. Време беше да обърнем внимание на друга забележителност на Белем – сладкарницата Pasteis de Belem. Да посетите Лисабон, а още повече Белем и да не опитате продукцията на Pasteis de Belem е непростимо. В Рим е много вероятно и да не видите папата, но без да сте опитали Pasteis de Belem не се отправяйте към летището. Хайде от мене да мине, брои се и Pasteis de Nata, който продават на всеки ъгъл в Лисабон.
Подминавайки Mosteiro dos Jeronimos, помолихме чичко Гугъл да ни покаже къде е сладкарница Pasteis de Belem. Вървяхме и се оглеждахме и изведнъж пред нас появи огромна тълпа китайци струпани пред една врата на някакво заведение. От къде да знам, че този сладкиш е много популярен в Китай, влязъл там през Макао по времето когато този град е бил португалска колония. Естествено, че китайските туристите ще искат да се докоснат до първоизточника.
.
За малко да се откажем и от тази атракция, когато забелязахме, че китайците излизат със сладкишите навън. Оказа се, че те само искат да снимат сладкарницата и да си купят Pasteis de Belem, но не и да сядат за по-дълго време.
С леко побутване се вмъкнахме в сладкарницата. Не пререждахме никого защото огромната тълпа чакаше на бара, а ние продължихме на вътре.
.
Pasteis de Belem е сред най-известните португалски сладкиши. Прилича много на известната Pasteis de Nata. Това е малка (около 8 см) кошничка от тесто пълна със сладкиш от жълтък, мляко и захар. Разбира се това е много, много бегло описание на тази вкусотия. Рецептата е била тайна близо 200 години. Смята се, че първите сладкиши са правени в Mosteiro dos Jeronimos през 18 век.
В началото на 19 век манастира е затворен и монасите останали през препитание. Те решили да продадат рецептата на португалския бизнесмен Domingos Rafael Alves. През 1837 година е отворила врати сладкарницата Pasteis de Belem, която до ден днешен прави и продава този кулинарен шедьовър.
.
На ден се правят между 20 000 и 50 000 броя Pasteis de Belem.
В сладкарницата се предлагат и различни други видове сладкиши. Цените са, както се казва „като за световно”, но и вкуса им е „като за световно”.
.
Хапнахме порядъчно количество сладки, пихме кафе и разбира се си взехме и за в къщи. Не, не си мислете, че не можем без Pasteis de Belem, но както разбрах от дъщеря ми, не е важно, че си бил в сладкарницата Pasteis de Belem, трябва да си тръгнеш от там с сладки в опаковка на Pasteis de Belem. Без нея, никой нямало да ти повярва, че си посетил това място. Е в такъв случай, за къде без Pasteis de Belem с пакет за в къщи.
.
На гърба на пакета има кратка информация за Pasteis de Belem
.
Доволни от сладкия завършек на посещението в Белем се отправихме към центъра на Лисабон. Предстояха ни посещения на още интересни обекти, но за тях в следващия пътепис.
Leave a Reply