Разходка из Мадрид, Испания – Част 2

posted in: Европа, Испания | 0

Да продължим нашета виртуална екскурзия из Мадрид чрез моя пътепис.

Спирка 4. Plaza de Colon

Българите наричаме откривателя на Америка Христофор Колумб, но испанското му име е Кристобал Колон. На площада пред спирката е Паметника на Колумб, построен през 1885 г. за да се почете паметта на откривателя.

До площада е небостъргача Кулите на Колумб (Torres de Colón). През 2012 година е признат за най-грозната сграда в Мадрид. Да, грозна си е.

Като застанете с гръб към паметника и с лице към голямата улица надолу, от дясно ще ви се падне Музея на восъчните фигури, а от ляво Националната библиотека (Biblioteca Nacional)

От другата страна на Националната библиотека е входа на Националния исторически музей (Museo Arqueológico Nacional)


Музея по незнайни причини беше затворен и реших да посетя Музея на восъчните фигури (Museo de Cera). Ще го откриете лесно. На входа му има огромна метална жаба.

Слизате по стълби надолу и точно срещу вас са касите. Цената на входа е около 20 евро. Ако ползвате червените туристически автобуси, трябва да са ви дали една малка книжка. В нея има купони за намаление за различни обекти. С купона от тази книжка, ползвате около 3 евро намаление.
Не си заслужава. Дори да не сте виждали до сега восъчни фигури, много е вероятно да останете разочаровани.
Маршрута започва през малки зали с испанските владетели. Както вероятно знаете, Испания е била няколко века завладяна от маврите и за това имат и мюсюлмански владетели.

Ето го Франсиско Паулино Ерменехилдо Теодуло Франко и Баамонде Салгадо Пардо или на кратко Франсиско Франко, историческа личност от XX век.

Можете да се снимате с настоящото кралско семейство – Фелипе VI, Летисия Ортес и голямата им дъщеря Леонор.

След тези последни фигури трябва да излезете отново на площадката с касите и да продължите в следващата зала с вход в ляво, непосредствено до касите. Организацията им е калпава и за това се опитвам да ви дам някакви указания за да не се чудите какво да правите.
Започва се със сцена на разстрел от Испанската гражданска война. Пропуснах снимките. Следват няколко сцени на среща на испанците с индианците. Първата е представянето на първите индианци стъпили в Европа пред испанския крал.

Следващите две композиции не са чак толкова идилични – испанските конкисадори пред индианските владетели.

Не мисля, че индианците са много щастливи от тази среща.

Излизайки от залите с восъчните фигури, можете да посетите влакчето на ужасите. Толкова е ужасно, че всички пътници задремаха. Пълна пародия.

Не знам защо тука срещнах и героите от Междузвездни войни. Още се чудя, какво им е страшното на R2D2, Чуй, Йода и т.н.

Излязох разочарован от Музея на восъчните фигури. От Площада на Колумб до следващата спирка може да се разходите пеша, за да се насладите на тесния зелен парк покрай пътя. На него са разположени сергиите на антикварни книжарници и малко водно съоръжение.

Разходката ни беше през есенна, но жегата си я биваше. Рехавите сенки ни привличаха като магнит.

Парка свършва до приказния Площад Кибелес (Fuente de La Diosa Cibeles).

 

Спирка 5  – Plaza de Cibeles

Мраморната скулптура на богиня Кибела е емблематичен символ на Мадрид. Площада е заобиколен от четири красиви сгради: Банката на Испания, Двореца Буенависта (Palacio de Buenavista), двореца Линарес (Palacio de Linares) и двореца Кибелес (Palacio de Cibeles).
Кибела е фригийска богиня. Припозната е в Рим като Великата майка (Magna Mater). Римските митолози считат, че тя е тракийска богиня и е родоначална богиня на римския народ. В този ход на мисли, нали усещате вече българската следа.

Испанската Национална банка:

Двореца Кибелес е построен като седалище на Испанската пощенска и телекомуникационна служба. Сега е седалище на Мадридския градски съвет – правото на по-силния.

Оригиналния дворец Buenavista е построен през XVI век. През 1777 година е съборен съществуващия дворец и е построен настоящия. През 1810 година решават да го дадат на музея Прадо, но от 1816 г. става седалище на Министерството на войната и така до ден днешен.
Тази информация е разбрах малко по-късно. Първоначално имах огромното желание да вляза и да разгледам двореца. Обикалях ли, обикалях, но не видях отворена врата. Как да видя, като било военна зона.
Сега се усетих, че аз дори не съм го и снимал. Не е голям пропуск, От вън не е забележителен.
Двореца Линарес е построен през 1872 г. от първия маркиз на Линарес на мястото на стара мелница и склад за зърно. Отворен е за посещения, но има странно работно време и за това проверете предварително за да не останете изненадани.

За този дворец има легенда, че из залите на двореца бродят призраци – героите от следната история.
Хосе (José de Murga y Reolid) признал на баща си, богатия търговец Mateo Murga y Michelena, че е влюбен в красивата и бедна Раймунда (Raimunda Osorio), дъщеря на продавач на цигари. Момичето обаче било плод на извънбрачната любов на бащата. На практика, двамата влюбени били полу брат и сестра. За да забрави момичето, бащата изпратил сина си да учи в Лондон.
Скоро след това търговеца починал и сина му се върнал в Мадрид. Намерил писмо от баща си, описващо цялата истина. Хосе и Раймунда осъзнали кръвосмесителния грях, които биха извършили. Обърнали се към папа Пий IX. Той им дал папска була, че могат да живеят заедно, но в целомъдрие, т.е. да нямат деца.
Те построили двореца и заживели в него. Любовта им била голяма и скоро се родила дъщеря, която убили като дете за да не стане голям скандал. Била зазидана или удавена и погребана в двореца. Духа и до сега бродил из залите на двореца, пеейки детски песнички и призовавайки родителите си.
Няма исторически свидетелства за истинността на тази история, но вие можете да проверите на място.

Спирката се намира пред оградата на двореца Buenavista. До като чакате, можете да направите чудесни снимки към площада.

Автобуса тръгва по улица Алкала (calle de Alcala). Срещу вас е сградата на Метрополис (Edificio Metrópolis) – офис сграда с оригинална статуя изобразяваща митологични фигури.

След не повече от 300 метра, автобуса завива надясно, за да поеме по неописуемия булевард Gran Via.

Спирки 6, 7 и 8 са на булевард Gran Via


„Великият път“ е изискана търговска улица в центъра на Мадрид. Известна е като испанския Бродуей и една от улиците с най-много нощни заведения в Европа, съответно известна като „улицата, която никога не спи“.


Има огромен брой хотели, магазини, киносалони, заведения. Смята се за витрина на архитектурата от началото на 20 век, когато е построена.




Интересното беше, че не намерих едно заведение през деня, където да седна за по бира.

Колкото и да снимате няма как да запечатате всичко. Но може да се опитате.

Булеварда завършва пред Площад Испания.

Спирка 9. Plaza de Espana

Площада е популярна туристическа дестинация. На него е паметника на Мигел де Сервантес Сааведра, автора на романа за Дон Кихот. Паметника включва фигурата на дон Кихот, помощника му Санчо Панса и две селянки, едната от които е въображаемата Дулсинея дел Тобосо.

Интересен е факта, че ние изучаваме в училище романа на Сервантес, а в испанските ученици – не.
От този площад тръгват повечето, ако не всички екскурзии от Мадрид, до Толедо, Авила, Сеговия, Саламанка и т.н.

Спирка 10

Това е един египетски храм от втори век след н.е. – Templo de Debod
Храма е подарен на Испания от египетското правителство за да не бъде наводнен след построяване на Асуанския язовир.

Храма е построен като параклис на боговете Амон и Изида. По-късно са добавени нови стаи около централната. След това римляните са декорирали сградата. След 6 век храма е изоставен до 1972 г., когато камък по камък е транспортиран и сглобен наново в Мадрид. Храма е отворен за посещения. Безплатен е, но максимум 30 човека се допускат в него наведнъж.


Спирка 11. Teatro Real

Teatro Real е опера. Основан е през 1818 и е работил до 1925 г. После отново е отворил през 1997 г. Може да се разглежда и от вътре.

Спирка 12. Palacio Real

Кралския дворец е официална резиденция на испанското кралско семейство, но се използва само за държавни церемонии. За него ще отделя специално внимание в друга публикация.

Сутринта, когато чаках да вляза в двореца, пред вратата свиреше един акордионист. Изпълняваше разнообразна музика със завидно майсторство. Като наближих. видях, че беше мургава личност, пламтяща от енергия. Продаваше CD-та. На тях пишеше на испански „Групата на Румен”. Вероятно виртуоза беше български циганин. Беше намерил доходно местенце. Чакането на опашка си е скучна работа, а той оргинално разнообразяваше обстановката. Хората му се отплащаха.

Leave a Reply