Ронда, Испания – приказен микс от история и природа

posted in: Европа, Испания | 0

Екскурзията ни беше планирана за Малага (Malaga) и Марбея (Marbella). Нямаше как да не отделя един ден за приказната Ронда (Ronda), намираща се на 63 км от Марбея.
Речено – сторено. Бяхме отседнали в Марбея и бяхме с кола под наем. За около час бяхме в Ронда. Пътя е стръмен, но е широк и безопасен. Зад мантинелата е пропаст, но кой има работа в тази посока.



В района на Ронда има селища от неолита, а първите заселници са келти, дошли са през VI век пр.н.е.и са нарекли селището Арунда. По-късно финикийци са се заселили наблизо. Сегашната Ронда е от римски произход и е основана от Сципион Африкански по времето на Втората Пуническа война, като укрепен пост. По-късно, името на град Ронда е дадено от Юлий Цезар.

Ще изляза за малко от темата „Ронда”. Предполагам, че знаете за Пуническите войни случили се преди н.е. Войните са между двете най-силни за времето си държави- Римската република и Древен Картаген.
Първата Пуническа война е спечелена от Рим. Втората Пуническа война е започната от Картаген, а ръководител на армията е бил 26-годишния Ханибал. Казват, че той бил един от най-харизматичните личности в световната история. Успял да преведе войските си от Африка, през Испания до Италия през Алпите. Сигурно сте чували, че дори е успял да преведе бойни слонове през тесните заледени пътеки на Алпите. Е, оцелели само 6 от 37 слона, които не ставали за нищо, но в сравнение с факта, че повече от половината му армия (в началото 50 000 пехотинци и 9000 конници) не оцеляла при прехода, някакви си 31 слона не се броят.




Защо се отклоних от основната тема на пътеписа? Ще разберете.
Ханибал победил римляните при река Тицин и при река Требия. Пътят към полуострова бил открит. В битката при Кана Ханибал отново спечелил срещу 86 000 войска, а римляните загубили 50 000 души. Това е най-голямото поражение на римляните в цялата им история. Ханибал стоял пред беззащитния град Рим и … не влязъл в града.
Ако беше влязъл, вероятно сега светът щеше да бъде различен. Признато е, че Римската империя е в основата на съвременната цивилизация. А тя няма да е каквато е в момента, ако Ханибал беше влязъл в Рим. Знае ли човек, Европа може би щеше да е заселена с мургави северно-африканци, християнството да не съществува и …. сега да летим между вселените.
Преди време гледах филм за Ханибал и разбрах за всичко това, което ви описах за Пуническите войни. Исках да го споделя и сега намерих време и място.
Скоро след битката при Кана, Рим се съвзел и Сципион Африкански (същия този създал Ронда) победил Картаген. След Третата Пуническа война, Картаген бил унищожен завинаги.

След римляните, Ронда била завладяна през V век от н.е. от суебите. Един век по-късно Източната Римска Империя възстановила владеенето на града. Малко след това вестготите превземат Ронда. През 713 г. попада под властта на маврите. Града е прекръстенае на Hisn Ar-Rundah („Крепостта Рунда“) и става столица на мавърска провинция. В един период дори е била столица на малко мавърско кралство. През 1485 г. Ронда е превзет от католическите крале и приключва ислямското господство над града.

През Октомври 2019, аз паркирах наетия Опел Корса на паркинга „El Castillo”.
В евангелията на Марк (11:15-19), Лука (19:45-48) и Йоан (2:13-17) е казано „И Исус влезе в Божия храм и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма …”. Явно това е бил някой друг Исус, не католическия. Много често в католическите храмове (в стаи от тях или в дворовете им) съм виждал търговци, занимаващи се със занаята си. Паркинга, който ползвах в Ронда беше в двора на църквата „Maria Auxiliadora”, построена през 1955 г. върху руините на замъка „Laurel” от римско време.
Вероятно с цел опрощение на гореописания грях, първия час на паркинга беше безплатен. Или по-скоро, много добре се знаеше, че никой не остава в Ронда по-малко от 4-5 часа, а цената на час престой, след първия беше достатъчно висока за да компенсира благодеянието за първия час.
От паркинга се излиза на малък зелен площад „Duquesa de Parcent”. От другата страна на площада е църквата „St Mary Major Parish”.

На това място е имало палео-християнска базилика от V в. от н.е. Предполага се дори, че може да е от Римско време. По-късно върху нея е построена главната джамия по времето на маврите. След завладяването на Ронда от католическите монарси през 1485 г., на мястото на джамията започва да се строи християнски храм. През XVII век храма е приключен. Поради дългия период на строеж, църквата има елементи от Мудехар (арабски стил), Готик, Ренесанс и последвалия го Барок. Ако бяха почакали още малко, щеше да включи и Класицизъм.

До площада „Duquesa de Parcent” се намира манастирa „Clarisas de Santa Isabel de los Ángeles”, принадлежащ на монахините от ордена на Санта Клара, под върховенството на свети Франциск от Асизи. Не съм фен на религиозния туризъм и прескочих възможността да вляза в манастира. Ако решите да го посетите, вратите му са отворени за гости от 9:00 до 12:30 и от 15:30 до 17:30
Пих кафе под едно огромно дърво в кафе-бирария „Mondragon” и продължих към двореца „Mondragon”.
Двореца е построен в началото на XIV век от мавританския крал Абамел Абд ал Малик, от който започва златния век на Ронда. По-късно двореца е бил използван и от Фердинанд II.

През 1569 г. краля дарява двореца на капитан дон Melchor de Mondragón заради важната му роля за потушаването на мюсюлмански бунт в района на Малага. Двореца носи неговото име.
Запазени са красивите арабски вътрешни градини и дворове.

Работното време на двореца „Mondragon” и общинския музей, който е в него е от понеделник до петък от 9:00 до 19:00 и в събота, неделя и празници от 10:00 до 15:00. Входа е 3 €.
От градините на двореца се откриват чудесни гледки.

Продължихме по пътя на север и попаднахме на мястото с чудесна гледка „Mirador de María Auxiliadora”. От там започва и пътеката надолу към клисурата „El Tajo Canyon” от западната страна на Новия мост.

Новият мост или Puente Nuevo е най-голямата забележителност на Ронда. Всъщност за много хора, той е единствената причина да посетят Ронда. Под моста преминава река Guadalevin. Puente Nuevo е най-новият от трите моста и най-големият със своите 120 метра височина.
Били са необходими 34 години за да бъде построен моста. Завършен е 1794 г.

Преди Puente Nuevo, в началото на XVIII век, на същото място, е бил построен друг мост. За съжаление той е бил бързо и некачествено построен и се е срутил, което е довело до смъртта на 50 души.
Пътеката от площад „María Auxiliadora” (този с красивата гледка) до река Guadalevin се изминава за около 15 минути. Стръмно е, но пътеката е хубава и спускането е приятно. Естествено, обратния път, като всяко изкачване си е малък проблем.

По пътеката може да стигнете първо до Puerta Del Viento (Портата на вятъра). Предполага се, че от началото на XV век и след това е претърпяла реконструкция през XVI и XVII век от кастилците.

Ако продължите по пътеката ще минете покрай руините на крепостните стени и ще стигнете до Arco del Cristo (Арката на Христос) известна още като Puerta de los Molinos (Вратата на мелниците). Първото име идва от малък параклис наблизо, изоставен през миналия век. Второто име е дадено защото наблизо е имало няколко мелници за зърно. В сградата на една от тях сега е хостела „Los Molinos”.

В арабско-андалузкия свят доминира водата и тя се е използвала не само при мелниците, но и за други хидравлични устройства. Мелниците са се използвали до началото на XX век, когато Ронда е била електрифицирана. Дори и след това мелниците не са изчезнали. В една от тях е била първата водно-електрическа централа. При появилата се необходимост от още електроенергия, друга мелница също е била преобразувана в електрическа централа.



Booking.com

.

Можете изобщо да не се спускате чак до двете порти. По средата на пътека има чудесна площадка за снимки на Puente Nuevo.

Ако тази панорама не ви е достатъчна, тръгнете по тясната пътека отъпкана от туристите в посока към Puente Nuevo,. След 20 метра има друга площадка за снимки.
Видях, че тясната пътечка продължава чак до моста, но до там не стигнах.
Обикновено, освен новият мост, снимките са насочени и към отсрещния бряг с хостела Ronda и алеята пред него „Paseo de Kazunori Yamahuchi”, винаги пълна с туристи.

Снимахме на воля, до като ни омръзне и поехме по обратния път. От площад „María Auxiliadora” към Puente Nuevo има път успореден на ръба на урвата, но разделен от нея със сгради. Това са хотели и ресторанти. Ако имате желание, влезте в ресторант и хапнете, наслаждавайки се на гледката към клисурата „El Tajo Canyon”.

Пътя завършва в самото начало на Новия мост. По моста минават автомобили, но те се съобразяват със стотиците блуждаещи туристи по моста. В началото на моста, от другата страна на тази, където излиза пътя по който ви прекарах, има площадка за снимки наречена „Mirador de Aldehuela”. От нея се вижда моста от източната му страна, клисурата Tajo de Ronda, парка „Jardines De Cuenca” и стария мост Puente Viejo. Гледките са неповторимо красиви.

Под „Mirador de Aldehuela” се намира ресторанта La Pilastra del Torero”. Ние обядвахме там, любувайки се на парка „Jardines De Cuenca” и белите къщи на Ronda, кацнали на самия ръб на урвата. Цените в ресторанта са като навсякъде в Южна Испания. Порция ядене и една бира са около 15 евро.

Отпочинали и заредени продължихме по Puente Nuevo. Гледките от двете му страни са приказни. Не знаете от коя страна да изберете за да снимате, източната или западната. Първата с отвесните скали на каньона или втората с реката поела към безкрайността.

От края на моста започва алеята „Kazunori Yamahuchi”, движеща се по ръба на скалата. Алеята се вие покрай хостела „Parador de Ronda” и достига на север до площадката „Mirador de Ronda” надвесена над пропастта. От 2013 г. алеята носи името на автомобилния съзтезател Kazunori Yamahuchi, по- известен с факта, че е създател на реалистичния симулатор за шофиране „Gran Turismo”. Не зная точната асоциация на Ронда с „Gran Turismo”, но именно тя е причината, кмета на Ронда да кръсти алеята така.

От алеята към „Mirador de Ronda” и от самата площадка се открива чудесна гледка към тази част от Ронда, от която дойдохме. Туристите бяха наредени като мъниста по всички възможни пътеки, алеи, площадки и т.н.

Изминахме обратния път до Puente Nuevo и се отправихме към източната част на града. Целта ни беше парка „Jardines De Cuenca”, който си бяхме харесали от ресторанта. Движейки по интуиция, скоро открихме парка.

Градината е кръстена на Аржентинския град Cuenca, който е побратимен с Ронда. „Jardines De Cuenca” са ефектни и красиви градини, разположени на перваза на El Tajo de Ronda (източната страна на каньона). Гледките са зашеметяващи.

Прекосихме „Jardines De Cuenca” и се отправихме към Puente Viejo (Стария мост). Макар и да го наричат Арабския мост, наличния мост не е направен от арабите. Построен е през XVI век, а тогава вече е нямало араби в Ронда. Преди него е имало друг, вероятно римски мост, който е бил възстановен от арабите, но е бил разрушен от потоп.

Моста е пешеходен. Пресякохме го и се отправихме към Baños Arabes (Арабските бани). Стръмен път води към баните, но страшно няма.Има направен парапет за повишаване на безопасността при спускане.
Baños Arabes са изградени от тухла през XIII – XIV век и са най-добре запазените в Испания. Работното време от понеделник до петък е от 10:00 до 19:00, а в събота и неделя до 15:00 часа.

Арабските бани са изградени върху стари римски бани. Разликата от римските бани с големи басейни е, че арабите са предпочитали парните бани и малки басейни.

През мавританските времена, търговците и другите посетители на Ронда са влизали през Puente Viejo, повечето са преминавали през Baños Arabes, преди да посетят малка джамия, разположена до портите, където сега има малък параклис. От там посетителите са продължавали към града, през Puerta de la Cijara.

Минахме през почти същия път, но пропуснахме джамията (параклиса). Калдъръмения път покрай крепостната стена ни заведе до Puerta de la Cijara (Вратата Кихара).

Влязохме през Puerta de la Cijara в Ронда и се отправихме към паркираната ни кола. Няколкото часа из града ни позволиха да усетим духа на отминалите времена. Много от историческите паметници бяха запазени, а други сполучливо възстановени. Ронда е едно невероятно място, микс от римско величие, арабски блясък, католическа помпозност и всичко това на фона на приказна природа.

Leave a Reply