Сайгон (Хо Ши Мин) – първи впечатления от пъстрия многомилионен град

posted in: Виетнам | 0

Излетяхме от Доха. Останахме разочаровани от домакинството на Qatar Airways, предвид, че половината от разнообразието на вечерята им свърши пред нашата седалка. Кацнахме сънени на международно летище Тан Сон Нат в Хо Ши Мин. Свиквайте от рано, че във Виет Нам всички думи за едносрични, дори кафе е Ca Phe. Подадохме документи за визи и зачакахме благоволението на граничните полицаи. В това време, който искаше да ползва Интернет по време на престоя си във Виетнам си купи SIM карта и срещу 12 лв получи 2 GB достъп до света. Други като мене водиха битка с виртуалните си карти закупени от airalo.com. Инструкциите за активиране бяха подробни, но бяха забравили да напишат, че след всички настройки телефона трябва да се рестартира.

Граничните полицаи бяха сръчни и обработиха документите на 25 човека за около 25 минути. Платихме си визите (50$), минахме неизвестен брой проверки на паспорта, виза и т.н. и се озовахме пред сградата на летището. Ха, изненада. Ами Сайгон бил с облик на европейски град. Какво ли сме очаквали?

Екскурзията ни беше организирана от Българска туристическа фирма и с нас беше български екскурзовод. Те работят с виетнамска туристическа фирма и съответно местен екскурзовод ни чакаше и ни заведе до автобуса.

Поехме към 10 милионния град и той скоро ни погълна. Мравки ни полазиха отвсякъде, опс, искам да кажа хиляди моторчета напъплиха отвсякъде и завзеха всеки свободен квадратен дециметър около автобуса. Където и да погледнехме, виждахме само моторчета запътили се нанякъде. Нямаше пречки за двуколесните нашественици. Когато пътя беше зает, те минаваха по тротоари, градинки и къде ли още не.

Гида ни поднесе информацията, че във 100 милионен Виетнам имало регистрирани 97 милиона моторчета, т.е. в Сайгон има около 10 млн. Колко ли от тях бяха около автобуса, нашата цитадела- защитничка от уличната напаст на две колела.

Какво е първото ми впечатление от Виетнам? Пътния трафик беше подвластен на закона на джунглата, по-големия има правото, но ако не е гладен не унищожава по- слабите. Нашия огромен автобус беше господаря на пътя. За него нямаше път без предимство или знак „Стоп”. Избутваше всички, включително и леките коли. Те бяха с предимство пред моторчетата, а те от своя страна, пред пешеходците. За последните какво да кажа, безправни същества, пречкащи се по пътя, но пазени от по-силните и по-големите. Белите пешеходни пътеки бяха за украса на черните асфалтови пътища, а светофарите за цветен фон на кръстовищата. Полицаите стояха на всяко кръстовище със светофар и си джиткаха с телефоните. Единствения начин пешеходец на пресече пътя е когато има зелен сигнал да тръгне бавно (повтарям „бавно”) към отсрещната страна на пътя. Превозните средства го заобикалят и пазят. Ако иска, пешеходеца може да изпълнява някоя мантра, от типа на „омм”, ако счита, че тя ще му помогне да оцелее.

Виетнам. Сайгон, Уличен трафик
Виетнам. Сайгон, Уличен трафик
Виетнам, Сайгон, Паринг за моторчета

Дали ще наречете града Сайгон или Хо Ши Мин е въпрос на ваш избор. Хо Ши Мин е ръководителя на социалистическото движение във Виетнам и първи Министър председател на държавата след обединението ѝ.

Града е съвкупност от нови небостъргачи на не повече от 10 г., огромни жилищни блокове, повечето все още строящи се и наследени 3-4 етажни къщи с тесни лица.

Виетнам, Сайгон, Небостъргачи
Виетнам, Сайгон. Небистъргачи
Виетнам, Сайгон, Небостъргачи
Виетнам, Сайгон, Небостъргачи

Тясното лице на къщите идва от времето на френския колониализъм. Тогава данък сгради се е плащал на база квадратурата на лицето на къщата и това е довело до намаляване на предната площ на сградите.

Виетнам, Сайгон, Жилища
Виетнам, Сайгон, Жилища

Ще направя кратко лирично отклонение. Официалното име на Виетнам е Социалистическа Република Виетнам. През 1975 г. Социалистическия северен Виетнам побеждава във 20 годишната гражданска война и се обединява с южен Виетнам. Започват да градят социализъм, подобен на нашия след 1944 г. Много бързо разбират (за разлика от нас), че по този начин няма да стигнат до очакваното светло бъдеще. През 1986 г. извършват „обновяване” на социализма или т.н. реформа в държавата. Създават „социалистическа ориентирана пазарна икономика”. Да, навремето ни учеха, че пазарната икономика е несъвместима със социализма, но във Виетнам нещата потръгват. Разрешават частната собственост, създаването на фирми, няма насилствено обединяване на земята раздадена на всички през 1975 г., имат платено, но добре действащо здравеопазване, стройна образователна система, без ограничения за обучение в чужбина и т.н. Като цяло всички са доволни от реформата в държавата. Има държавни предприятия има и малки, големи и огромни частни фирми.

По думите на местния екскурзовод, Виетнам си произвежда абсолютно всичко, от дребните неща за бита до леки коли, камиони и трактори. Гордостта на автомобилното производството е електромобила VinFast, който е тpeтия нaй-виcoĸo oцeнeн пpoизвoдитeл нa aвтoмoбили.  Πpeди нeгo ca caмo гигaнтитe Теѕlа и Тоуоtа. Coбcтвeниĸ e нaй-бoгaтият виeтнaмeц – Πxaн Hxaт Byoнг. Heгoвият cтapт в бизнeca e c… гoтoвитe cпaгeти, яcтиe, ĸoeтo cтaвa гoтoвo cлeд caмo 3 минyти във вpящa вoдa.

Виетнам, Електромобил VinFast
Виетнам, Електромобил VinFast

Покрай пътя е нормално да се видят представителите на най-дребния бизнес – уличните търговци. Може да ви се струва, че са се заели с тази дейност от безизходица, но не е точно така. Тези хора могат да работя в държавния сектор, но те доброволно са се отказали и са решили да развиват собствен бизнес. Само един пример, съпругата на гида ни е била учителка. Напуснала е държавната работа и е отворила малък ресторант. Било е неуспешен опит. Сега има малък магазин за домашни потреби. Винаги може да се върне към учителската професия, но не желае.

Виетнам, Сайгон, Уличен търговец
Виетнам, Сайгон, Уличен търговец
Виетнам, Сайгон, Уличен търговец
Виетнам, Сайгон, Уличен търговец

Тази жена вероятно е решила да добави малко пари към пенсията си. Интересното е, че малкия бизнес (с оборот до определена сума) не плаща данъци на държавата.

Виетнам, Сайгон, Уличен търговец
Виетнам, Сайгон, Уличен търговец

По пътя към хотела имаше какво да се види. Света наоколо беше сравнително непознат за нас. Заобикаляха ни по-богати къщи, будистки пагоди или просто богати къщи с будистка украса и нещо не много характерно за социализма – казина. Във Виетнам има свобода на вероизповеданията. Официално вярата на над 90% от населението е вяра в социалистическата партия, но на практика има много будисти, индуисти, както и вярващи в други източни религии. Също така има християнство (католицизъм) и мюсюлманство. Във Виетнам живеят много китайци и всичко това е причината навсякъде да се виждат будистки храмове и символика.

Виетнам, Богата къща в Сайгон
Виетнам, Богата къща в Сайгон
Виетнам, Красива къща в Сайгон
Виетнам, Красива къща в Сайгон
Виетнам, Сайгон. Къща с будистки символи
Виетнам, Сайгон. Къща с будистки символи

Виетнам, Сайгон. Казино
Виетнам, Сайгон. Казино

Беше станало време за почивка на студентите и те бяха излезли по поляните около университетите. Младите хора постилаха малки постелки (50 х 50 см) и бяха завзели пътища и поляни около учебните заведения. Кандидатстването за висше образование е организирано подобно на нашето средно образование. Всички желаещи да кандидатстват се явяват на общи изпити. После записват оналйн желанията си за професия и университет. Класирането е автоматично според оценките от изпита. Най- желаната професия е лекарската, следвани са от аграрните специалисти и инженерите.

Виетнам, Сайгон, Студенти в почивка
Виетнам, Сайгон, Студенти в почивка

Стигнахме до хотела. По надписа на стената на хотела разбрахме, че виетнамците били и майтапчии.

Виетнам, Сайгон, Надпис на хотел
Виетнам, Сайгон, Надпис на хотел

Ето нещо интересно и характерно за Сайгон. Непосредствено до съвременен небостъргач много често има залепена стара, понякога доста неугледна сграда. В този случай, сградата беше запазена и служеше за кафене. Тази композиция беше на 10 метра от хотела ни. В кафето продаваха Виетнамския специалитет „Яйчно кафе”, мисля, че това е разбит жълтък с кафе. Вкусно е.

Виетнамците са ниски хора и височината на столовете, които ползват в уличните кафета е на половината от нашите столове. Когато погледнете празните маси със столове около уличните заведения, приличат на сборище на хобити (от романите на Толкин). Ако решите да седнете, нямате избор, нагъвате се на две, на три, на четири и сядате почти на земята.

Виетнам, Сайгон, Характерна комбинация от сгради
Виетнам, Сайгон, Характерна комбинация от сгради

Беше време за първата самостоятелна разходка. Бяхме много близо до река Сай Гон и се отправихме към нея. Рискувахме живота си, пресичайки четири лентов път. Благодарихме на Бога, че оцеляхме и тръгнахме „без цел и посока”. Реката бавно течеше в посока на социалистическото бъдеще (така и не разбрахме наляво или надясно), а самотен рибар се надяваше на късмета си.

Виетнам, Сайгон, Мост над река Сайгон
Виетнам, Сайгон, Мост над река Сайгон

Под мостовете висяха хамаци и в тях спяха работници в обедна почивка. Имаше и спящ полицай, но посмяхме да го снимаме. Бяха ни предупредили да не се занимаваме с тях. Като навсякъде по света, в „глухите” канали на реката беше претъпкано с мръсотия. Болестта на големите градове нямаше как да подмине Сайгон.

Виетнам, Сайгон, Мост над река Сайгон
Виетнам, Сайгон, Мост над река Сайгон

Но не може да се отрече, че виетнамците бяха идейни хора. Това не го видяхме в действие, а на плакат. Може да е шега, а може и да е продукт на Виетнамската академия на науките, знае ли човек.

за почстване
Виетнам, Сайгон, Проект за почстване

Като казах плакат, ето нещо, което може и да липсва на по-старото поколение българи – социалистическите плакати за възхвала на партийните решения. В България подобни плакати започваха с „Другари и другарки”, във Виетнам започват с „Служители, синдикални членове и работници”. Усещате ли капиталистически полъх в идеологията, т.е. как пазарната икономика леко е въздействала на начина на мислене?

Виетнам. Сайгон, Плакат
Виетнам. Сайгон, Плакат

Дойде време за обяд. Всички ми хвалеха виетнамската кухня и сега щяхме да я опитаме. Избрахме си непретенциозно ресторантче с вид на закусвалня. Нашата екскурзоводка ни беше препоръчала супата Фо (Pho) и нямаше как да не започнем от нея. Цените са символични, а вкуса беше незабравим: телешки бульон с огромно количество оризови нудли, различни видове зеленчуци и малко количество телешко месо. Бегло прилича на японската супа Рамен, която съм опитвал в София. Не бях ял супа с вилица (за нудлите) и лъжица. Ако имате желание, може да гоните нудлите с клечки. Както се вижда в менюто, към супата предлагат яйце. Мислехме, че е варено яйце (поне така пише: „Boiled egg”), но се оказа сурово яйце в купичка. Не ни уплашиха. Застроихме си Фо-то със суровото яйце и продължихме кулинарния си experience.

В последствие разбрахме, че придвижвайки се на север във Виетнам, вкуса на супата Фо избледнява и вече не е чак такъв кулинарен шедьовър.

Виетнам. Сайгон, Меню в ресторант
Виетнам. Сайгон, Меню за ресторант

Ето нещо, което си заслужава да бъде опитано- сок от захарна тръстика с лайм. Приготвят го директно на улицата почти навсякъде из Виетнам. Понякога не го предлагат с лайм и е доста сладко. Не се бойте, уличната храна във Виетнам не е опасна за изнежените европейски коремчета. Никой не се оплака с възникнал проблем. Дори водата по чешмите става за пиене, но не е желателно.

Виетнам. Сайгон, Сок от Захарна тръстика
Виетнам. Сайгон, Сок от Захарна тръстика

Мисля, да спра с първия си пътепис за Виетнам до тук. Сайгон ни прегърна и се опита да ни претопи в многомилионния си хаос. Условно казано, отстояхме му, но добре, че автобуса ни защити от досадните моторчета. Но нека кажа и е една добра дума за тях, те бяха транспортното решение на Сайгон. Представете си какъв можеше да е трафика, ако вместо тях по пътищата имаше леки коли превозващи 10 милиона души. И не на последно място, успяхме да прекосим не малко пешеходни пътеки и въпреки това оцеляхме. Това означава, че пешеходците не са врагове на моторните мравуняци, а просто неизбежни досадници.

Leave a Reply