Севиля, столицата на Андалусия – за всекиго по нещо

posted in: Европа, Испания | 0

Всичко започна от един емайл с рекламен материал за продажба на билети за събития в Испания. Видях, че цирк де Солей ще гостува след няколко месеца в Севиля. Интересно. Никога не бях посещавал представление на този световно известен цирк. Никога не бях ходил на екскурзия до Севиля. Закупих билети за цирка, взех билети за самолет и запазих хотел. Няколко месеца минаха неусетно и ето сега имам материал за нов пътепис на тема Севиля.



Когато запазвах хотел Alcázar спазвах моите си правила, да е максимално близо до центъра но на цената която ме удовлетворява. Не знаех, че гледката от хотелската ми стая ще бъди уникална. Тази дума вече е малко изтъркана от употреба, но какво друго да кажа за този пейзаж. Виждаха се двореца Алказар, катедралата и кулата Хералда, три от най-известните обекти в Севиля. Не на последно място е и релаксиращо зелената градина пред хотела.

 

Пристигнахме в късния следобед, но аз не обичам да губя време в хотели. Той е за спане. Веднага се насочихме към оживените улици за да поемем с пълни гърди Севилския въздух. Малко студеничко е в Севиля в края на Януари, но е приемливо за туристи- мераклии.


Пътя ни премина покрай хотел Hotel Alfonso XIII. Отвън беше красив и изглеждаше приятен. По-късно проверих. Даааа, вероятно ще е приятен и от вътре. Цена от над 400 евро за нощувка, определено ще е придружена с нещо мноооого приятно.



Един от най-известните обекти в Севиля е площад Испания. Ако трябва с няколко думи да опиша това място – това са красота и спокойствие с ренесансов оттенък.

Сградите на площада не са много стари, от началото на 20-ти век са. Площада е полу-елипсовиден. Идеята е да символизира прегръдката на Испания към нейните бивши американски територии. Сигурен съм, че тази прегръдка е придружена с много сълзи поради изгубените ползи.

Красиво е, много е красиво. Всички сгради, канала с мостовете, двете кули, фонтана – всичко е правено с много пари и много старание. За краткото време, което бях в Севиля, посетих два пъти площад Испания. Исках да се насладя максимално на красотата му и да запазя максимална част от него в спомените си.

На площад Испания са снимани множество филми. Най-известните са: Лорънс Арабски (1962), Вятърът и Лъвът (1975) с Шон Конари, Междузвездни войни II: Атаката на клонингите (2002) , Диктаторът (2012) със Саша Коен и др.

Картината с тези кончета ме върна в началото на 20-ти век. Не знам от къде се появиха, но живописно се вписаха на фона на централната сграда на площад Испания.

Кулата, която виждате в лявата част на снимката и колежката и в другия край на площада (няма я на снимката) били предизивикали недоволство сред сред академичните среди на Севиля. Щели да конкурират със своите 74 метра кулата Хиралда. Какви проблеми ги вълнували хората преди стотина година.

Покрай стената на постройката има 48 ниши с керамични пейки. Стените на нишите са изрисувани с картини изобразяващи 46 испански провинции и двата архипелага (Канарските и Балеарските острови). В малките кули с рафтовете от двете страни на нишите са се използвали за поставяне на книги. Сега, ако имаше контакти, можеше да се зареждат телефони. Не са се сетили.

Metropol Parasol или Гъбите от Севиля имат странен вид, но нямат някакво специално предназначение. Конструкцията е построена при подновяването на площада през 2011 година и трябва единствено да предизвиква възхищение сред туристите.

Профила на Metropol Parasol наподобява на огромна туфа от гъби. Гражданите на Севиля започнали да го наричат „Гъбите”. Това довело до решението от 2013 официалното да се признае търговската марка „Гъбите на Севиля”.

Има пет нива. На първия етаж са Археологическия музей и бюрото за туристическа информация. На второто ниво са пазара и ресторантите. Третото ниво е повдигнатия площад за ползване от гражданите. Четвъртото ниво се ползва за модни подиуми и има малък бар. На петото ниво има площадка с красива гледка от височина 28.5 метра.

Срещу малка сума може да се разхождате на воля, ако не ви е студено от Севилския вятър, обикалящ необезпокоен из пътеките на Metropol Parasol

Може ли испански град без катедрала. Тази в Севиля не е само величествена, но и Santa Maria de la Sede е готическата катедрала с най-голяма площ в света. Официалното завършване на строежа е било през 1506 година, но то е само формално. Естествено, всеки имащ пари е искал нещо да дострои или преправи за да стане Катедралата по-оригинална според неговото виждане. От истински ремонт се нуждаела само след Лисабонското земетресение 1755, но щетите не са били големи.

Дали земята под храмовете се считала за свещена или по някакви други причини, но както при повечето християнски храмове в Испания и тази катедрала е построена на мястото на мюсюлманска джамия, построена през 1182 година.

Тези кончета страхотно се вписваха в обстановката.

Не виждам никаква християнска символика в тази дама (освен хилавия кръст в дясната и ръка), но ми харесва прецизността на изпълнението при тази скулптура.

Снимах почти по тъмно. Приятно останах изненадан от резултата – златна кула и нарастваща луна. Приказка от разказите на Шехерезада оживяваше пред мене.

Кулата е Хиралда (Giralda)  – камбанарията на Севилската катедрала, отдавна е извоювала правото си на самостоятелен символ на Севиля.

Хиралда очарова като арабска принцеса. Това е търсен ефект. Кулата е построена да прилича на известно минаре от Маракеш.

Със своите 104 метра тя е видима от по-голямата част от града. Кулата е строена от 1184 до 1198 година като минаре на тогавашната джамия.

Какъв късмет са имали хората за бъдат завладени от империя, носителка на напредничава култура и оставила за винаги своите традиции в архитектурата. Да, управлявани са от чужди завоеватели, но не са потънали в мракобесие и тирания.

Изглед към красавицата Хиралда от към двора пред двореца Алказар. Характерните за Севиля портокалови дръвчета допълват екзотиката на камбанарията. Всъщност, Хиралда се е превърнала от минаре в камбанария някъде през XVI век. През 1568 година са добавили и статуята на върха и, наречена „Вяра”.

Сега като гледам отблизо на снимката статуята върху Хиралда разбирам, че статуята на дамата, за която стана въпрос преди малко, е копие на статуята върху кулата.

Минаре или камбанария, като религиозен символ ми е все едно, но като архитектурен обект, Хиралда е красавица.

Най-стария железен мост запазен в Испания се нарича Изабел II (Puente de Isabel II). Той е над река Guadalquivir. Преди хиляди години, римляните са се отказали да построят мост заради песъчливите почви около реката. По-късно арабите решили проблема с понтонен мост, съединяващ тринадесет лодки свързани с вериги и тежки дъски над тях.

През XIX век, след една битка от войната за независимост, е взето решение понтонния мост да бъде заменен с метален. През 1852 година започва своя живот металния мост Изабел II, здраво стъпил на каменни пети.

Има нещо красиво в този мост, макар, че не е пример за мостова екзотика.

Златната купа (Torre del Oro) на брега на река Guadalquivir има позлатен купол, но не от него носи името си. Кулата е била построена от хорасан примесен със слама. Отражението върху спокойните води на реката е било златисто от там е възникнало името на кулата, дадено и от Алфонсо X.

Кулата е построена от арабския владетел на Севиля през далечната 1221 година, като част от отбранителната система на града. Разрушавана и възстановявана многократно, Златната кула днес е един от символите на Севиля.

Тази красива барокова сграда е двореца Сан Телмо в Севиля. Построена е като училище за моряци през XVII век. Много по-късно сградата е купена и е ползвана за жилище на богоизбрани със синя кръв, т.е. превърната е в дворец. Сега сградата е домакин на правителството на Андалусия, т.е. пак се ползва от избраници, но не от бог, а от гражданите на Севиля.

Централния вход е красив продукт на архитектурните тенденции през XVIII век. Макар, че е смесица от древногръцки мотиви, йонийски и коринтски стил, и християнски , скулптури, т.е. абсолютен „мишмаш”, резултата е приятен за окото.

Севиля е един приятен и красив микс на арабската и европейската архитектура. Макар и заминали си преди стотици години, арабите са оставили своя принос в съвременна Севиля.

Интересно е съчетанието и на старите сгради със съвременните представители на арта.

За малките улички препълнени със заведения, каквото и да кажа, все ще е недостатъчно. За някои заведение се чака поне час, а други така и все са празни, но всеки може да намери каквото харесва.

Казват, че в Севиля е измислен тапаса. Така наричат мезетата в Испания. Ето и една от легендите за него.

Един местен владетел редовно ходил на лов. Винаги след изнурителния ден отсядал в една и съща кръчма, известна с доброто си вино. Отдъхвайки и пийвайки от виното си, на владетеля му се налагало често да пъди мухите от чашата си. Извикал на кръчмаря да му даде нещо да си покрие (tapar) чашата за да не влизат нахалните мухи. Кръчмаря правил пържоли на жарта. Взел една и я сложил върху чашата с вино. Господаря я погледнал учудено, но харесал идеята. При следващата глътка, отхапал от покритието. Харесало му.

При следващото посещение на кръчмата направо си поискал вино и покритие (tapas) за чашата. Така била възникнала идеята за тапаса. Колко е истина, няма значение, но испанските тапаси са перфектни за бира и вино.

Не можех да се нагледам на отрупаните портокалови дръвчета в края на Януари. Бяха ми някак си екзотични и постоянно ме очароваха. Не ми омръзваха, въпреки, че ги има на всяка крачка из Севиля. Портокалите не са вкусни за ядене. Четох, че испанците правили от тях сладко за американския пазар. Защо не.

Нощния живот в Севиля не стихваше. Не се лъжете от светлото небе на снимката. Правена е след 22 часа. Интересно беше, че магазините работеха до много късно и улиците бяха пълни с разхождащи се хора. Ние си купувахме понички след 23 часа и се наслаждавахме на спокойствието на Андалусия.

Започнах с цирк де Солей, редно е да завърша с него. Представлението „Тотем” не беше върха на цирковото изкуство, но не съжалявам за нито една минута и нито едно евро похарчено за тази екскурзия. Опитах се чрез пътеписа си да ви предам моята емоция. Дано съм ви убедил, че Севиля, тази малка част Андалусия, е нещо, което трябва да се види и изживее.




Booking.com




Още хотели в Севиля
 

Прочелите тази публикация се интересуват  и от :

“Дворецът Алказар – бижуто на Севиля”
“Plaza de Toros de la Maestranza в Севиля”

 

Leave a Reply