Тракийски култов комплекс, Сторосел, България

posted in: България, Европа | 0

Бях на почивка в хотел Старосел (Винен и Спа Комплекс Старосел). Една сутрин след закуска реших да предприема кратка екскурзия до намиращия се наблизо (3.2 км) Тракийски култов комплес. По пътя до там има и друг тракийския храм, в могила „Хоризонт”.

Бях чул за тракийския култов комплекс още преди да дойда в хотела, но не бях го включил в плановете си. Интереса ми към него запали масажистката в Спа центъра. Говорих си с жената до като тя отпускаше схванатите ми мускули и тя спомена, че до миналата година водила чужденци до Тракийската могила. Всеки път им разказвала за траките и за факта, че могилата е от V – IV век пр.н.е. и все я поглеждали невярващо.



Да, нашите земи са били обитавани хиляди години преди н.е. Общоприетата съвременна представа е, че неолитната култура се заражда X хилядолетие в Близкия Изток и след средата на VII хилядолетие пр.н.е. достига Балканите. От там се разпострира на запад и на север в Европа. В книгата си „Мъдростта на великата майка” (Издателство „Алфаграф”, София, 2010) Юлия Боева събира и показва факти, че културата на Балканите се е развила паралелно с тази в Близкия Изток.

Защо ви казвам това? Професор Петър Детев и след него Александър Фол подържат хипотезата, че траките не са дошли от някъде, а са наследници на по-стара култура на Балканите. От това Балканско население започва заселването на Европа в края на VII хилядолетие.

Да, трудно е да се приеме от чужденците, че Балканите са един от центровете на възникване на евро-азиатската култура и, че траките са преки наследници на тази култура. Още по-трудно е да е повярва, че има археологически артефакти от онова време.

Денят беше изгарящо горещ, но ентусиазма ми не ме остави да се излежавам на шезлонг пред басейна. Взех бутилка вода и мобилния си телефон и поех към Тракийския култов комплес. По пътя срещнах подранил възрастен мъж, който вече се връщаше от могилата. От него научих, че има кратък път към крайната ми цел. Това щеше малко да облекчи задачата ми, предвид, че слънцето ставаше все по-безмилостно.




Вместо около 45 минути, за около 35 бях на могилата. Първото нещо, което видях бяха ето тези камъни приличащи на куче. Бях поразен. Верният другар на погребания в могилата е останал да чака своя приятел и се е вкаменил с времето. Тази история е измислих аз, но приликата на камъните с куче е очебийна.

От могилата се открива чудна гледка към езерото (или язовир) Маньов дол.

На тридесет метра от храма е изидано съоръжение с елиповидна форма. Отвътре е измазано с качествен водоустойчив хоросан. Има вместимост 6 тона. В него е имало съдове за пиене, кани и цедилка. Тракийското вино е било гъсто и непочистено от семки и гроздови зърна. Това навежда на мисълта, че съоръжението е „винарна” . Религиозните церемонии и орфическите мистерии са свързани с пиене на вино. Районът се е славил още от миналото с лозята си. Не знам какво е било виното преди хиляди години, но сегашното вино във Винен и Спа Комплекс Старосел е вълшебно.

Района се нарича Четиньова могила. Тракийският храм е открит през 2000 година от д-р Г. Китов. Външната орада е впечатляваща със своите 241 метра дължина и запазена до 3 метра височина.

Плахо пристъпих към хилядолетния храм. Малко останах разочарован от входа на храма. Всъщност изненада ме не самата археологическа разкопка, а съвременния и вид, който и бяха придали. Да, трябва да се укрепи храма, но толкова много желязо и дървено скеле подпряно с трупчета ми идваха в повече. Разваляше се магията на факта, че храмът е на няколко хиляди години.

Ето я каменната врата, не позволила на никой да обезпокои тракийския храм.

За изграждането на храма са употебени повече от 4 000 каменни дялани блока. Построяването на подобен храм е бил по възможностите само на богат и влиятелен цар.

Централното помещение е с диаметър 5.3 метра и е най-голямото открито в България. В храма е погребан обожествен тракийски владетел. Предполага се, че може да е самия Ситалк – цар на одрисите и син на основателя на Одриското царство, възникнало през V век прн.е.

Реших повече да не смущавам духа на предците си и напуснах храма. Тръгнах по „дългия“ път към хотела ми. Вървях и се опитвах да осмисля всичко, което видях. Каква стара история имаме българите и как самите ние не я знаем.

Ето още нещо, за което се предполага, че има тракийски корени – мартеници.

България има една от най-старите истории на Европа, имаме природа, нямаща равна на себе си и нямаме нескочаем поток от туристи.

Пътят ми минаваше покрай тракийския храм в могила „Хоризонт”. Името на могилата идва от Европейската фондация осигурила средствата за разкопките.

Храма е от V – IV век пр.н.е. В него е погребан тракийски владетел с коня си. В последствие храмът е освернен, ограбен, разрушен и засипан.

Колоните в ранен дорийски стил и разположението им, прави храма уникален, До сега подобен не е откриван в България.

В съседната могила е имало друг тракийски храм, върху основите на който е издигнат християнски параклис – „Свето Спас”. Нямаше с какво да заслужи вниманието ми и за това го пропуснах.

Имаше пътека водеща към гората и поех по нея. Не търсих нищо конкретно, по-скоро от чисто любопитство. Покрай нея се търкаляха големи изсечени камъни, вероятно от някой стар или по-съвременен храм. Винаги когато един район се е считал за свещен може да се наблюдава подобна преходност на храмовете. Забелязал съм го и в други държави.

Пътеката ме отведе до малка рекичка и пред мене се откри пасторална картина.

Денят ми беше оползотворен. Пренесох се за кратко в миналото, събрах материал за този пътепис и се насладих на едно красиво кътче в България. На СПА процедурите и виното, които последваха кратката ми разходка сега няма да се спирам. Те са друга тема свързана с удоволствието и насладата от живота.

Leave a Reply