Франкфурт, Германия – Коледни пазари (част 2)

Отново Франкфурт, отново същия пазар, вероятно хората са същите, но всичко е по-различно, по-приказно и по- Коледно.

Слънцето залязва и се открива един нов хоризонт, но не на залязващото слънце, а на изгряващата нощна приказка, кръстена на Коледа и нейните чудеса. Ако не сте присъствали друг път на германски Коледен пазар, изживяването е извънземно, опияняващо. Нощта скрива излишното и не необходимото. Светлините обагрят само красивото и вкусното.

Нощната феерия започва със последния слънчев лъч, отразен в случаен прозорец.

Незнаен художник обхожда контурите на павилионите и магазините със светеща боя. Шарените щрихи на площада Romerberg се вписват по перфектен начин в новосъздадените картини.

Имате няколко минути да се насладите на това изкуство. Като се скрие тотално слънцето, площада Romerberg изчезва и остава само тъмния му контур. Тогава пред вас изпъква съдържанието на коледните магазинчета. Виждате неща, които през деня сте подминали. Сега всичко е ярко осветено и можете само да ахкате.

В дъното на тази снимка са планини от пържени картофки. Отпред на снимката са десетки видове сосове за тях. Не си представяйте удоволствието, опитайте ги.

Пред щандове като този просто онемявате. Сочите с пръст, плащате и затваряте очи, кусвате и … попадате в един по-добър свят.

Може ли магия да се опише с думи? Просто добавете още една чаша греяно вино и се насладете на момента.

Ако имате сили, т.е. ако не сте прекалили с виното, пробвайте се на въртележката. Ако не, просто се насладете на изкуството на нощния художник.

Казват, че Коледния празник е измислен от компанията Кока Кола. Възможно е. Но е красиво и вълнуващо. Аз също не понасям повечкото религиозност около този празник, но вълненията и приповдигнатостта на настроението ми действат добре.

Има някакво първично, зверско очарование в този магазин. Не можете да опитате и 10% от предлаганото, но само след 1 наденичка се чувствате благословен. Не вярвате!?! Позволено ви е, ако не сте опитали.

Какво е Коледа без сняг? Празнувал съм тези зимни празници при 20 градуса, нощна температура. Да, приятно топло е, но коледния дух се беше скрил някъде. Търсихме го с тиквеник и канела, с елха и играчки, с няколко Снежанки по бански, е няма го и това е.

И тогава заваля сняг.

След първите снежинки във Франкфурт и Коледния дух се появи и ни обзе от всякъде. Първо ни щипна по носовете. Може и ледена снежинка да е било, но по-романтично е, ако е бил духът. После всичко побеля, а магазинчетата включиха светлините през деня. Стана омайно красиво.

Поръчахме греяно вино и духа проникна навсякъде в нас. Хората са усмихнати, изглеждат безгрижни. Снега покри хорската мръсотия. Виното стопли всяка клетка от тялото ни. Любимите ни хора са здрави и щастливи. Това какво е? Ами, Коледа е.

– – – – –

В Германия и по конкретно във Франкфурт и околностите му живеят хиляди българи в български или смесени семейства. Много от децата им ходят на българско училище пред съботите и неделите. Невероятно вълнуваща инициатива за да подържа българския дух.

Имах щастието да присъствам на Коледното тържество на едно от българските училища. То беше в тази покрита от сняг зала.

Вътре беше топло и организацията беше перфектна.

Ситуацията беше малко комична. Повечето деца бяха с български носии, но си разговаряха помежду си на немски. Да се смееш ли, да плачеш ли.

Изчакахме да дойде кмета на град Франкфурт и да ни поздрави. Лично аз го почувствах като невероятно уважение.

Последва даване на символичен Оскар на директорката на Българското училище. Не Оскар, орден Стара планина заслужават тези хора. Това са героите на нашето време, а не победителите на Биг Брадър, Ферми и други символи на пошлостта.