Хайделберг – коледен дух в бароков стил
Може ли екскурзията да се казва „Германските коледни пазари” и да не се посети Коледния пазар в германския град на романтиката Хайделберг. Лично аз свързвам този град с най-стария университет на Германия, старинния му мост, един филм на ужасите и една скулптура, която никога не съм знаел какво изобразява.
.
От тука започва главната пешеходна улица през стария град и продължава 1.6 км. Ще го запомня с красивия бароков стил, студа и многохилядната тълпа която ме мачкаше всяка секунда от разходката ни. Наистина се усеща духа на романтиката и със сигурност ще го посетя и през лятото.
А какви ресторантчета има по този път! В тях е някаква невероятна смесица от романтичен стил, съвременна лудница, вкусотия, която не може да се опише и уют.
.
Ето го авангарда на Коледните пазари. Тази кръчма посрещаше първия туристически удар. Според мене не се справяше много успешно, защото тълпата пред нея беше огромна и дори мисъл да се спре не мина през главите ни. Всъщност за какво спиране говоря, тълпата ни носеше напред и не ни питаше за нашето мнение.
.
Докато кръчмата беше самотен войн, то този пазар беше първото място, където натиска зад гърба ми за първи път се разсея. Украсата не беше богата, но магазинчетата красиво се вписваха в бароковия екстериор.
.
Влязохме в едно от магазинчетата, общо взето на случаен признак за да се постоплим. Оказа се, че продават чай. Звучи простичко – „чай”. Тука имаше стотици видове чай. Това на снимката е само една от етажерките. Аз си взех само каркаде.
.
Красиво е, нали?
.
Когато зимното слънце се скри някъде, включиха осветлението на уличната украса. Тълпата не намаля, но никой не и обръщаше внимание. Въртяхме главите във всички посоки за да не изпуснем нещо. Не напразно 3 милиона туристи годишно посещават Хайделберг.
.
Можете ли да откажете да кажете „Наздраве” на този мексикански сладур. Аз му отказах. Още усещах вкуса на пилешкия шницел с рьощи в устата си и този мустакатия нямаше шанс.
.
Този магазин не беше част от Коледния пазар, но това не му пречеше да допълни щрихи в Коледното настроение.
.
Това е Хора на минувачите. Който иска спира и започва да пее Коледни песни. Виждал съм го само по филмите. Има си диригент. Раздават текстове. Само желание да има човек в този студ.
Както казват, понякога за явленията се съди по косвени белези. Ето го Коледния дух в зачервените бузи на певците, в желанието им да са част от социума, в атмосферата, която създават около себе си.
.
Най-накрая пристигнахме на истинския Коледен пазар. Ето я познатата ни „Коледна въртележка”. Художник вече беше нарисувал огнените контури на магазинчетата, кръчмите и увеселителните съоръжения. За останалото настроение, вина имаше и греяното вино.
.
.
Хайделберг е незасегнат от Съюзническите бомбардировки през Втората световна война. Предполага се, защото много световно известни учени са завършили в Хайделбергския университет. Сградата, която виждате е настина старинна.
Площада със
.
Някак си ми се беше изплъзнал факта, че в Хайделберг има стар замък. За първи път е споменат през 1225 г. Многократно е разрушаван и възстановяван. След последното му разрушаване през 1693 година, руините му са изоставени и сега те се вписват перфектно в романтичния облик на града.
.
Спътниците ми не бяха въодушевени в студа да се изкачват до замъка. За мене щеше да бъде непростимо да има замък и аз да не вляза в него.
Калдъръменият път до там беше доста стръмен. Това ме стопли и ми даде сили за следващата кратка обиколка из руините.
.
След входа на крепостната стена, преди същинския замък има голяма площадка с чудесен изглед към Хайделберг. До тука достъпа е свободен. Замъка има 7 евро вход.
На снимката се вижда и Стария мост – красавец.
.
Няма да се впускам в подробности за замъка. Все пак темата е различна. Предоставям ви само няколко снимки за бегла представа.
.
Нежно тъжно – романтично имаше в тези руини. И те се бяха включили в Коледното настроение, но се усещаше колко много история беше пропило в тях.
.
Не се задържах много в замъка. От тръгването от площада до връщане пак там – 75 мин. Казвам ви го за да се ориентирате, ако стигнете до Хайделбег. Не, че е достатъчно, но студа играеше катализараща роля.
Като слязох обратно, малко преди площада попаднах на тази находка. Това дърво беше прегърнало къщата. Симбиозата в която живееха привлече вниманието ми.
Имаше някаква спирка в съседство до тяхната любов. Хората ме гледаха малко странно защо снимам тези къщи.
.
Когато съм правил тази снимка не съм забелязал виолетовия светлинен фон. Получило се е е сравнително добре.
.
Добре познатото ми BBQ. Големите кюфтета, които виждате, не се сервират в този вид. Заливат се със вкусен доматен сос пред да стигнат до изгладнелите, замръзнали купувачи.
.
Нищо ново като идея. Приятни кръчми, предлагащи най-важното: греяно вино и вкусно мезе.
.
.
Казахме сбогом на Коледния пазар и замисления замък.
.
Не можеше да бъде пропуснат известния стар мост на Хайделберг.
Това е единственото взривено съоръжение в града и то от германците за да забавят настъплението на Съюзническите войски.
.
Късче от рая – фирмения магазин на Lindt. Не знаех, че тази фирма произвежда толкова богат асортимент. На снимката са само насипните бонбони, а какво още има …
.
Уау. Мисля, че думата „романтично” не може да пресъздаде всичко това,което виждате. Има само един проблем. СТУДА
.
Да сте чували за търговците в храма? Някога Христос, може и да ги е изгонил, но сега си съжителствуваха в една сграда. Стори ми се тъпо. Не понасям религиите, но това лицемерие ми дойде в повече.
.
Помните ли „самотния войн” от авангарда. Сега, спрямо моя път беше последния от ариергарда, но вече в нощно снаряжение.
.
Хайделберг беше последния Коледен пазар в моята колекция (Фракфурт, Майнц, Хайделберг) – коледен дух в бароков стил. Вече не помня студа. Помня греяното вино и веселите хора.
Leave a Reply