Хайделберг – коледен дух в бароков стил

posted in: Германия, Европа | 0

Може ли екскурзията да се казва „Германските коледни пазари” и да не се посети Коледния пазар в германския град на романтиката Хайделберг. Лично аз свързвам този град с най-стария университет на Германия, старинния му мост, един филм на ужасите и една скулптура, която никога не съм знаел какво изобразява.



Като слязох на гарата на Хайделберг и онемях. Пред мене беше скулптурата, символ (само за мене)  на града. Толкова се бях захласнал, че дори забравих да я снимам. Дойде автобуса, избутаха ме в него и тогава се сетих да снимам, но през стъкло.

От тука започва главната пешеходна улица през стария град и продължава 1.6 км. Ще го запомня с красивия бароков стил, студа и многохилядната тълпа която ме мачкаше всяка секунда от разходката ни. Наистина се усеща духа на романтиката и със сигурност ще го посетя и през лятото.

А какви ресторантчета има по този път! В тях е някаква невероятна смесица от романтичен стил, съвременна лудница, вкусотия, която не може да се опише и уют.

Ето го авангарда на Коледните пазари. Тази кръчма посрещаше първия туристически удар. Според мене не се справяше много успешно, защото тълпата пред нея беше огромна и дори мисъл да се спре не мина през главите ни. Всъщност за какво спиране говоря, тълпата ни носеше напред и не ни питаше за нашето мнение.

Докато кръчмата беше самотен войн, то този пазар беше първото място, където натиска зад гърба ми за първи път се разсея. Украсата на беше богата, но магазинчетата красиво се вписваха в бароковия екстериор.

Влязохме в едно от магазинчетата, общо взето на случаен признак за да се постоплим. Оказа се, че продават чай. Звучи простичко – „чай”. Тука имаше стотици видове чай. Това на снимката е само една от етажерките. Аз си взех само каркаде.

Красиво е, нали?

Когато зимното слънце се скри някъде, включиха осветлението на уличната украса. Тълпата не намаля, но никой не и обръщаше внимание. Въртяхме главите във всички посоки за да не изпуснем нещо. Не напразно 3 милиона туристи годишно посещават Хайделберг.

Можете ли да откажете да кажете „Наздраве” на този мексикански сладур. Аз му отказах. Още усещах вкуса на пилешкия шницел с рьощи в устата си и този мустакатия нямаше шанс.

Този магазин не беше част от Коледния пазар, но това не му пречеше да допълни щрихи в Коледното настроение.

Това е Хора на минувачите. Който иска спира и започва да пее Коледни песни. Виждал съм го само по филмите. Има си диригент. Раздават текстове. Само желание да има човек в този студ.

Както казват, понякога за явленията се съди по косвени белези. Ето го Коледния дух в зачервените бузи на певците, в желанието им да са част от социума, в атмосферата, която създават около себе си.

Най-накрая пристигнахме на истинския Коледен пазар. Ето я познатата ни „Коледна въртележка”. Художник вече беше нарисувал огнените контури на магазинчетата, кръчмите и увеселителните съоръжения. За останалото настроение, вина имаше и греяното вино.

Хайделберг е незасегнат от Съюзническите бомбардировки през Втората световна война. Предполага се, защото много световно известни учени са завършили в Хайделбергския университет. Сградата, която виждате е настина старинна.

Площада със Коледния пазар не беше голям,  но достатъчен за да побере всички заведения и всички празнуващи. Имаше място дори и за ледена пързалка.

Някак си ми се беше изплъзнал факта, че в Хайделберг има стар замък. За първи път е споменат през 1225 г. Многократно е разрушаван и възстановяван. След последното му разрушаване през 1693 година, руините му са изоставени и сега те се вписват перфектно в романтичния облик на града.

Спътниците ми не бяха въодушевени в студа да се изкачват до замъка. За мене щеше да бъде непростимо да има замък и аз да не вляза в него.

Калдъръменият път до там беше доста стръмен. Това ме стопли и ми даде сили за следващата кратка обиколка из руините.

След входа на крепостната стена, преди същинския замък има голяма площадка с чудесен изглед към Хайделберг. До тука достъпа е свободен. Замъка има 7 евро вход.

На снимката се вижда и Стария мост – красавец.

Няма да се впускам в подробности за замъка. Все пак темата е различна. Предоставям ви само няколко снимки за бегла представа.

Нежно тъжно – романтично имаше в тези руини. И те се бяха включили в Коледното настроение, но се усещаше колко много история беше пропило в тях.

Не се задържах много в замъка. От тръгването от площада до връщане пак там – 75 мин. Казвам ви го за да се ориентирате, ако стигнете до Хайделбег. Не, че е достатъчно, но студа играеше катализараща роля.

Като слязох обратно, малко преди площада попаднах на тази находка. Това дърво беше прегърнало къщата. Симбиозата в която живееха привлече вниманието ми.

Имаше някаква спирка в съседство до тяхната любов. Хората ме гледаха малко странно защо снимам  тези къщи.

Когато съм правил тази снимка не съм забелязал виолетовия светлинен фон. Получило се е е сравнително добре.

Добре познатото ми BBQ. Големите кюфтета, които виждате, не се сервират в този вид. Заливат се със вкусен доматен сос пред да стигнат до изгладнелите, замръзнали купувачи.

Нищо ново като идея. Приятни кръчми, предлагащи най-важното: греяно вино и вкусно мезе.

Казахме сбогом на Коледния пазар и замисления замък.

Не можеше да бъде пропуснат известния стар мост на Хайделбег.

Това е единственото взривено съоръжение в града и то от германците за да забавят настъплението на Съюзническите войски.

Късче от рая – фирмения магазин на Lindt. Не знаех, че тази фирма произвежда толкова богат асортимент. На снимката са само насипните бонбони, а какво още има …

Уау. Мисля, че думата „романтично” не може да пресъздаде всичко това,което виждате. Има само един проблем. СТУДА

Да сте чували за търговците в храма?  Някога Христос, може и да ги е изгонил, но сега си съжителствуваха в една сграда. Стори ми се тъпо. Не понасям религиите, но това лицемерие ми дойде в повече.

Помните ли „самотния войн” от авангарда. Сега, спрямо моя път беше последния от ариергарда, но вече в нощно снаряжение.

Хайделберг беше последния Коледен пазар в моята колекция (Фракфурт, Майнц, Хайделберг) – коледен дух в бароков стил. Вече не помня студа. Помня греяното вино и веселите хора.



Leave a Reply