Един уикенд в Найроби, Кения – Събота

posted in: Африка, Кения | 0

Идва съботата в Найроби. Колко рано ще дойде, зависи колко рано сте се прибрали от бара. Пропорционално е. Ранното прибиране води до ранна и дълга събота. Късното прибиране- до късна и къса събота. Има и друга особеност. Късното прибиране обикновено обезсмисля съботата. Изпробвано е. В неделя сутринта разбирате дали сте на Земята или в друга точка на Вселената.



Аз обикновено си правя закуска, и с нея, и чаша сок се отправям към градината на покрива за да посрещна първия почивен ден. Дали е първия или вече съм го прескочил, ще се разбере по-късно.

Това с градината на покрива си е екстра. Няма я навсякъде. Но аз съм роден в неделя и вървя с късмета си. Да чукна на дърво да не ми избяга късмета. Чук-чук. Това беше главата ми.

Опъвам се на шезлонга и се кефя,че този шезлонг не е на брега на Черно море. Защото тука е по- хладно и по-приятно от плажа. В тази позиция може да „убиете” колкото време пожелаете. Ако искате, стойте до като огладнеете пак или поради някаква друга причина се принудете да станете. Аз повече от час не издържам, схващам се от лежане.

– – –

Какво друго може да се прави в почивен ден в Кения, когато нямате кола под ръка за да обикаляте. Може да се отиде на кафе. Кафето почти навсякъде е около 5.50 лв. Ама какво кафе- има аромат, вкус и послевкус. Веднъж, ако го опитате и му ставате фен. По заведеният правят фрешове от всичко, каквото ви дойде наум. Важното е да можете да се разберете със сервитьора. Случвало се е да кажем Orange и да получим фреш от грейпфрут. Пак било Orange, ама горчив. И други подобни случай сме имали. За това се уточнявам име, вкус и цвят. При три характеристики, вероятността за грешка намалява, но не се изключва.

– – –

Можете да се придвижите до мястото на заведението с кола-такси, мотор-такси или пеша. За колите вече ви разказах. Ето един мотор-такси

Трябва да сте луд, за да го ползвате. Местните ми казаха да стоя надалече от него. Карат като ненормални. Минават от всякъде- пътища, тротоари, градинки и къде ли не. Спират внезапно и изхвърчането от мотора е гарантирано. Вярно е, че са най-бързото превозно средство в града (и най-скъпото), но риска е многократно по-голям от ползата.

Аз предпочитам да отида пеша в някое близко заведение. Последната събота ме поканиха тука. Казва се „Under Radar”. Не сте под някой радиолокационна станция (радар). „Radar” се казва една от най- големите охранителни фирми в Найроби. Явно искат да намекнат, че това заведени е тяхно и сте под опеката на тази фирма.

Както се вижда, има жива музика- тих джаз. Хладно е под дърветата и шатрите. Обстановката е много добра и има и безплатен WiFi. Какво повече му трябва на човек. А да, студена бира. Имат и то различни видове. Всички по 5.50 лв. бутилката.

Става за организиране на тържества. Когато бях там, празнуваха рожден ден на едно дете. Сервират и разнообразно хапване, не само печено месo. Тука за първи път видях телешки стекове с нещо си, пилешки или свински филета с друго си нещо. Като си поръчаш печено пиле трабва да предупредиш да е „well done“, защото в противен случай, може и да излети от чинията.

Стараят се хората, но чакането си е задължително.

– – –

Друг път, след закуска ходим да пазаруваме. Седмичното зареждане с продукти. Магазина до нас има индийски собственици. Вече ни познават. Има си предимства.

Веднъж влизаме в магазина около 9:30 сутринта. Пазаруваме и си вземаме една бутилка уиски. На касата ни бутат бутилката настрани. Идва управителя и ни пита може ли в касовата бележка да не пише уиски, а нещо друго. Взе да ми напомня за България.

Отговаряме му, че няма проблем. Таксуват ни бутилката, а ние любопитстваме защо е необходимо това. Оказва се, че преди 10:00 нямат право да продават алкохол. Ама ние нали сме си познати, за нас може. Нищо, че на касовата бележка пише нещо друго.

Касовите бележки са задължителни. Има разни държавни инспектори и като водят бели да излизат от магазина ги проверяват. Ако нямаш касова бележка- глоба. Тука белите ги уважават, но в същото време ги имат за касичка на два крака.

То понякога си е полезно да имаш касова бележка. Един колега отива рано сутринта да си купува интерфейсен кабел за телефона. Влиза като първи клиент в магазина. Взима кабела и му казват цена 27 лв. Това си е М’зунгу цена (цена за бели). По принцип извън магазините това си е нормално, но в магазините е забранено.

Колегата се приготвя да плаща и подава 1500 шилинга, но иска касова бележка. Служителя му казва, че понеже е първи клиент и ще му направи отстъпка. Връща му 1350 шилинга. В крайна сметка кабела си струва 3 лв. и за толкова го взема. Касовата бележка си свършва работата.

Извън големите магазини, където цената се договаря, минава номера и като кажеш някоя друга дума на суахили „Habari – N’zuri” (Поздрав-отговор). Те се учудват „Ама вие сте тукашен”. А ние отговаряме „Ами ние живеем в Кения от 3 години”. Така цените не започват от 9-10 по-високи, а само 2-3 пъти. По-нататък си е въпрос на майсторлък да стигнеш до реалната цена.

– – –

Вечерта, който има сили, може да повтори “Black Diamond”.  На мене ми идва в повече. И без това цяла събота, след прибиране в малките часове, гледам като изтребител. Ноооо, знае ли човек, на някой може да му се услажда занаятчийството свързано с диаманти.



Leave a Reply