Dunbrody Abbey и Glendalough – щрих към Ирландската история

posted in: Европа, Ирландия | 0

Винаги съм си представил Ирландия като една огромна зелена поляна с руини насред нея, заобиколени с пасящи крави. Не включвам Дъблин, пъбовете и Guinness, те са част от друга картина.
След като проверих в Интернет и установих, че Dunbrody Abbey е една от местните забележителности, не се колебах много. Наех кола в Wexford, след Johnstown Castle и Tintern Abbey беше ред на Dunbrody Abbey.



Когато пристигнах, онемях. Пред мене се разкри картината от представите ми. За някои, може би, това са само крави пред съборетина, но за мене това беше истинската Ирландия. Показвам ви само две снимки, но аз направих над двадесет. Не снимах пейзажа, аз запечатвах сънищата си.


Руините бяха пусти, тихи, нагрети от слънцето и потънали в средновековна дрямка. Докоснах ги и поисках да ми разкажат историята си, но получих само аристократично пренебрежение. Задоволих се табелата на входа.
Манастира Dunbrody е основан от цистерианците през 1170 година. Самата сграда е започната през 13 век. Има един от най-големите кораби измежду Ирландските църкви.


Чували сте за цистерианците. Не, нямали са хроничен цистит. Името на ордена идва от първият манастир, основан от Св. Робер Молемски – Цистерциум, в Бургундия, Франция.

Знаете ли колко много неща са свързани с цистерианците? В този орден са правили и продължават да правят едни от най-хубавите вина и бири в света. Ранният възход на винарството във Франция и други части на континента е по тяхна вина. Ами в днешно време? Любители на пивото от 65 страни избрали „Westvleteren“ за най добрата бира в света. Тя се прави от монасите- цистерианци в манастира Св. Сикст, Западна Белгия.

Дори всеизвестното сирене Пармезан, имащо 900 годишна история е свързано пак със същия монашески орден.През средновековието ръчното производство на това сирене е било масово разпространено сред монасите – бенедиктинци и цистерианци в района на Парма и Реджио Емилия. Традицията се предава непроменена през вековете

Споменах за „кораб” в Dunbrody Abbey. Често се споменава и от екскурзоводите в България, при описания на църкви. Понеже още преди години ми звучеше странно този термин, бях проверил и сега мога да се направя на знаеш – това е основното помещение в църквите.

В крайна сметка, „кораба” наистина е свързан по форма с кораб или Ноевия ковчег, спасил Ной от потопа.

Както вече съм писал в един друг пътепис, Хенри VIII разтурва манастирите и взема парите им за да финансира войните си. През 1545 година Osborne Etchingham закупил сградата и земите на Dunbrody Abbey от краля. Той построили жилище до старата сграда и четири поколения от рода му живели там.

Южната арка паднала през 1852 година. Останалата част, през 1911 година е предадена на държавата. Днес руините са обект на разкопки и проучвания.

Ако не са ви омръзнали руините, от другата страна на пътя, където е паркинга има още. Там е къщата на ирландско семейство, което е собственик на имота почти 500 години. Това се казва родово имение.

Тъй и тъй съм започнал на тема руини, нека се прехвърли в Glendalough.

Името му Gleann Da Loch на келтски означава „Долината на двете езера”. Района е известен с монашеско селище от ранното средновековие – основано някъде през VI век.

С дъбовия дървен материал от Glendalough е построен втория по дължина викингски кораб, правен някога – цели 30 метра.

Района е пълен с руини и това автоматично го прави интересен за мене. Не знам какъв съм бил в предния си живот, но в този съм истински фен на попу-разрушените каменни стени.

Един от малкото неразрушени обекти е Кръглата кула. Четири етажна, 30 метра висока, тя е служила за камбанария, но и в същото време е била убежище при нападения.

В района има дори скромна катедрала или по-скоро, стени от такава. Името и е свъразна с името на първия монах в Glendalough, свети Кевин. Датира от 12 век.

Къщата на свещениците е реконструирана с оригиналните камъни от първия строеж по скица през 1779 година. Не се знае за какво се е ползвала преди, но след тази дата е приютявала местните монаси.

Църквата „Свети Кевин” е поредния запазен обект. Миниатюрната кула е камбанарията. Поради приликата на кулата с комин, а и цялата сграда прилича на домакинска постройка, църквата е по- известна като „Кухнята на Кевин”. Тя обаче никога не се ползвала за приготвяне на храна.

Има руини от още четири църкви –„ Свети Ciarán”, „Дева Мария”, „Светата Троица” и „Светия спасител”. Като цяло, има силно свето присъствие. Това обаче не спасява района от западане през XII век.

Ето една от посочените църкви.

Другото с което е известен Glendalough е красивата природа около двете езера и пешеходните пътеки сред разкошната природа.

Ако не сте фен на руините и на полуразрушените църкви, просто прекосете техния район и ще се озовете в приятна гора покрай брега на езерата.

Може да се разхождате с часове. Ако искате да не изтървете някоя пътека, вземете си карта от посетителския център.

Ако сте се уморили, седнете и се насладете на обстановката. Така направих и аз.

Ето едно щастливо куче. Защо е щастливо ли, ами попитайте събратята му в Лас Палмас. През живота си не са се изхождали на пръст с трева, та в гора ли. Ползват тротоарите и бордюрите из града. Живи да ги оплачеш.

Изследователския ми дух ме отведе до процеп в скалите. Надявах се зърна я гномче, я леприкорн, но уви, в тъмнината на процепа не се виждаше нищо. Но пък аз станах забележителност за всички туристи с моя ентусиазъм да се катеря. Те всички лениво се мъкнеха по пътеките и ме гледаха учудено с каква енергия рипам по височините.

Това каменно жилище беше последния ми шанс да видя леприкорн, но явно туристическия шум ги беше изгонил. Местните ми казаха, че и те са срещали тези същества само след петата бира в някой пъб. По-късно пробвах. Не стана. Издържах само до три бири.

Правейки следващите две снимки се пренесох назад във вековете – кули, замъци, рицари и техните дами. За съжаление освен тази кула, всичко друго си остана във виденията ми. Местните пищни дами не се вписваха в представите ми като дами, който рицарите са носили в сърцата си. Амиии … тесни са ми представите.

Реката лениво отмиваше всички средновековните истории и съвремените блянове по отминали времена.

Пихме по една бира в барчето и продължихме. За да съм точен, някой пиха, а други гледахме. Все пак бях шофьор и то за първи път в държава с ляво движение.

Добавих порядно количество руини в спомените си, за да ги включва в пътеписте си. Обичам екскурзиите с дъх на Средновековие. Dunbrody Abbey може би не, но Glendalough е една от най-известните местности в Ирландия. Включете я в плановете си.

Leave a Reply