Harlem, Zaanse Schans, Volendam – малки перли в холандската корона

posted in: Европа, Холандия | 0

Harlem, Zaanse Schans, Volendam в Холандия– 3 чудесни места за посещение западно и северно от Амстердам. В една еднодневна екскурзия с кола под наем може да се посетят и трите.
Забихме трите „габърчета” на Google Map и потеглихме с Kia Picanto-то взето под наем от Hertz. За има-няма 20 минути бяхме в Харлем.


До преди да си направя план за екскурзиите из Холандия като чуех Харлем и винаги си мислех за най-голямото гето на чернокожи в Ню Йорк. Оказа се, че все пак имало нещо общо с Холандския град Харлем. Първите колонизатори в Америка на района, където сега е гетото, са холандските заселници, които формират през 1658 г. Нови Харлем, по името на холандския град Харлем. Сега ми се отдаде възможност да видя оригинала.



Паркирахме пред вятърната мелница Molen De Adriaan. Първата мелница е построена през 1779 година. Изгоряла е през 1932 и е възстановена през 2002 година. Нали не си мислете като мене, че мелниците мелят само зърно за брашно. Когато е построена, тази се е използвала в производството на цимент и някои видове боя. По късно е смилала тютюн. Едва в наши дни Molen De Adriaan се използва за мелене на зърно, но само пред туристите.

Харлем се намира на река Spaarne. От там идва и прозвището му Spaarnestad (град на река Спаарне). Също така, Харлем е историческия център на лалета и другото му прозвище е Bloemenstad (град на цветята). През града кръстостосват плавателни канали, макар и не толкова много колкото в Амстердам.


Като започвах пешеходната си разходка из Харлем минах покрай този мост. Наближавам и гледам няколко човека чакат на нещо като подход за мост, но мост няма. Пред хората има бариера и те примерно си чакат. Сетих се, че това е подвижен мост, но мост не виждах. Повечето подвижни мостове се разделят на две и и двете части се изправят вертикално от двата края на реката. Сега не виждах нищо стърчащо. Къде е моста?
Стана ми интересно и се загледах. Корабчето, виновник за изчезването на моста отмина и тогава разбрах истината. Моста се беше завъртял на 90 градуса около ос в средата му. Дървените колони, които виждате са подпорите на които е лежал след завъртането си.

Ето нещо интересно и безсмислено (според мене) от практическа гледна точка.

На градския площад, на гърба на изложбената зала Vishal, ни очакваше изненада. Имаше построен голям увеселителен парк. Контраста между шарените съоръжения и монотонните оцветените старини сгради беше уникален.


Вижте оригиналната реклама пред затворените врати на магазин за обувки.

Намерихме нещо като МОЛ или по-скоро многоетажен магазин с чудесно кафе на покрива. А какви неща предлагаха за ядене, „Мама миа”, не мога да ги опиша. Проблема беше, че бяхме по едно такова време, че не ни се хапваше нищо. Пихме по нещо и снимахме Харлем от високо.


Ето музея Vishal, за който споменах малко по рано. Сградата служи като свободно достъпно изложбено пространство.
Беше време да кажем „Довиждане” на Харлем и да продължим по набелязания маршрут.

– – – – –
Zaanse Schans е квартал на град Zaandam. Там е разположена колекция от вятърни мелници, 7 музея, работилници, заведения и магазини. Казано на кратко- музей на открито, нещо като Етъра до Габрово, но с по-голяма площ. Навсякъде из района се носеше аромат на шоколад и печива. Продаваше се почти всичко характерно за Холандия. Още усещам галещия небцето вкус на пушеното им сирене.

Някога, някога, преди много години, някой беше подарил на баба и дядо (обичам ви) сувенир, две малки керамични обувки от Холандия. От този момент нататък аз свързвах Холандия с тези обувки. По-късно разбрах, че оригинала е дървени обувки.



В Zaanse Schans, един от музеите беше музей на дървените обувки. В него може да се видят стотици, а ако се включат и сувенирите, хиляди обувки. През определено време има демонстрация как се правят. Като видях началото на процеса започвайки от едно дървено трупче и разбрах колко време е необходимо за направата на един чифт, разбрах, че това не е моя занаят. Нямам нерви за този производствен процес.

С какво е известна Холандия– лалета, сирена и дървени обувки (поне за мене). В района имаше музей на сирената и магазин за сирена. Втория обект беше по-интересен. В магазина имаше огромно разнообразие от сирена. Можеше и да се опитва от голяма част от тях. Някой от тях имаха невероятен вкус. Исках да си купя какви ли не видове, но се задоволих само с гореспоменатия пушен кашкавал.

Разцвета на Zaan е започнал от 1594 година, когато е открит коляновия вал. Благодарение на него, вятърните мелници, преобразували енергията на хоризонталния вятър във вертикално движение, ползвано предимно за рязане на дървета. По този начин възможностите на дървообработването са нараснали значително.

Енергията на вятърните мелници били мощен катализатор на корабостроенето, поради по-лесното обработване на дървения материал. Zaan се е превърнал в център на корабоплаването в Европа през 17-ти век. Около 26 корабостроителници за пускали около 100-150 кораба годишно.

През периода на Холандската златна епоха през 17-ти век, в района на Zaan е имало около 600 вятърни мелници.

Коляновия вал не е бил единствено гениално откритие. Последвали още и в крайна сметка, различните вятърни мелници довели до подем в дървообработването, производство на хартия, масла, боя, тъкани, брашно, какао и много др. Всичко това е носело много печалби в района на Zaan.

През 18 и 19 век просперитетът на района Zaan е очевиден. Освен вятърни мелници, складове и други производствени постройки, започват да се появяват красиви домове на богати собственици на мелници, търговци и други известни личности.
Областта Zaan придобива колоритна гледка. Къщите са в боядисани в различни нюанси на зелено до бежово и светло синьо.
Zaanse Schans се опитва да ни покаже всичко това. Май само производство на кораби не видях.


Мелниците си имаха имена: Het Jonge Schaap („Младата овца“), De Zoeker („Търсачът“), De Kat („Котката“), De Gekroonde Poelenburg („Коронясания Poelenburg „, квартала Poelenburg, носи името си от мелницата, а не обратното) and De Huisman („Стопанина“). Извинявам се, ако превода не е точен. По интересното е чувството на привързаност и любов на холандците към източника им на препитание, което лъха от наименуването на вятърните мелници.

Zaanse Schans привлича близо един милион посетители годишно и това е една от най-обичаните атракции в Холандия. Откритата част на Zaanse Schans е отворена за разглеждане без да се плаща вход. Има такса паркинг, ако сте с кола. Тя не е на час, а за цял ден. Беше около 10 евро за кола. Някой от музеите и мелниците имат такса-вход.
Нека да не ви плашат цените, Това пътуване назад във времето си заслужава. Не знам за вас, но за мене е невъзможно да си направя екскурзия до някоя държава и да не посетя обект свързан с историята и. Това е част от очарованието на екскурзията ми.







Имах чувството, че водоплаващите птици са най-тачените животни в Холандия, нещо като кравите в Индия. Имаше ги навсякъде- в Амстердам, по всички градчета и села, покрай междуградските пътища, дори и покрай 12 лентовите магистрали. Пасяха си и се гмуркаха не обезпокоявани от никой.
В заведенията на Zaanse Schans си беше скъпичко. Нямаха богато меню, но имаха над средно-холандски цени, а те не са ниски. За 2 зеленчукови супи в детски купички, 2 хлебчета, 1 десерт и 2 малки минерални води дадохме 24 евро. Щом сме отишли, значи трябваше да се съгласим с всичко. Хапнахме и продължихме към следващата дестинация.

– – – – –

Третата цел за деня беше град Volendam. Намира се в северна Холандия, залепен от към юг за град Едам, който може би е малко по-известен заради марката сирене “Edam”.
Паркира се зад къщичките на крайбрежната улица и после по стълби се стига до нея. Както разбирате, крайбрежната улица е по билото на дигата, а града е под водното ниво. Има някаква тръпка в това, поне за мене.

Град Едам е имал залив в Зойдерзее, което ми малко трудно да кажа, дали е част от Северно море или е езеро свързано с морето. През 1357 година, жителите на града изкопали канал и направили отделно пристанище. Старото пристанище било преградено и както е навсякъде в Холандия, сушата се увеличила за сметка на крайбрежните води. Района започнал да се ползва за земеделие, населил се и така било основано селището Волендам.
Днес Волендам е популярна туристическа дестинация. Бях чел за този факт и това е причината за посещението ми. Нямах много време до залеза и за това се задоволих само с района около брега.

Този пейзаж може да го видите на много картички или сайтове за Волендам- крайбрежната улица с характерните холандски къщи. По прозорците няма пердета, което е факт, за който знаех от много години, че е характерен за Холандия. Вие се разхождате по алеята, а в къщите се вижда как стопаните работят на лаптоп или си замезват с питие. Ако сте по-нахален, можете да видите какво има на екрана на лаптопа или в чиниите за мезе.

Волендам е известен с пристанището си със старите рибарски лодки. Разбира се имаше и много съвременни лодки, яхти и корабчета. Седнете в заведение на брега и се полюбувайте на пейзажа с чаша кафе или бира в ръка. Ще ви обземе местното спокойствие и няма да ви се тръгва. Няма да се учудя, ако и на вас, както и на мене ви мине мисълта да се установите за винаги в това чудно местенце.



Срещу града е остров Marken. Има редовна фериботна линия до там. Малко по на юг има и път до там, така, че може да се каже, че е Маркен е полуостров. Ако имате възможност, разходете се до там. Ще видите характерен стил къщи построени за да се обезопасят от честите наводнения. Аз бях прекалено късно във Волендам и нямаше време да отида до Маркен, да го разгледам и да се върна.

Оставащото ни време прекарахме в разходка по крайбрежните улички. Кръчми, барове, ресторанти – имаше всичко необходимо за утоляване на жаждата и нахранване на туристите. Няма да ви учудя, ако ви кажа, че менюто беше богато на ястия от риба и други морски продукти.



Аз, който обожавам храна с морски привкус, бях объркан от богатото разнообразие. Печено, пържено, панирано, пушено, веено – имаше всичко за да задоволи различните вкусове. Съжалявах, че не можех да опитам от различните вкусотии.
Продават ги в кутийки от около 200 грама с някакъв сос и меко хлебче. Цената е от 3.50 до 4.50 евро. Вземахме си три кутийки, по една проба на 30 минути и нямахме място за повече. Не можехме да си тръгнем без да опитаме още нещо. Тогава си взехме още 4 кутийки за вечеря, след като се приберем в хотела. Всичко имаше страхотен вкус, Най-много ми хареса пушената риба.

Последни снимки и трябваше да се сбогуваме с Волендам. Приятно градче, което леко е започнало да се комерсиализира покрай многото туристи, но запазило все още спокойствието си и най-вече рибарския си дух. Ако някога се върна в Холандия, знам, ли може пак да посетя Волендам за да опитам отново морската им кухня. Възможно е да пренощувам там за да мога да имам повече възможности за хапване. Съгласен съм с думите на един пътешественик, чийто пътеписи скоро четох и които горе-долу бяха такива: „Разхождам се градовете за да огладнея по-бързо и за да мога отново да опитам местната кухня”.




Един ден- три приятни места за посещения в Холандия. Използвайте организирани екскурзии или вие сами можете да си ги направите. Какво ви трябва- кола под наем и приключенски дух. Успех.

Хотелите в Северна Холандия

Leave a Reply