Mamba canter, Найроби, Кения (Част 1)

Бяхме вече посетили зоопарка на Nairobi National Park. Беше време да обърнем специално внимание на отделните представители на кенийския животински свят. Започнахме от развъдника на крокодили – Mamba centre. Mamba е крокодил на суахили.
Искахме да видим как хранят животните. Пообъркахме се из прашните крайградски улици на Найроби. Закъсняхме за това шоу, но влязохме за да разгледаме тези свирепи хищници от близо. Естествено, пак ползвахме номера с чуждата ID карта, макар, че тука спестихме сравнително малко пари.




Центъра е не голям, разделен на две части- за големи екземпляри и детска градина. Започнахме от батковците.
Този хубавец беше първия, които видяхме.

От два метра разстояние и дебела, непреодолима за него мрежа, не изглеждаше страшен. Явно си почиваше след вечерята, която ние изтървахме да видим.
Ето и два броя, които се обичаха. Не знам дали бяха разно полови или еднополови, но видимо се траеха. На третия екземпляр, долу в ляво, някой му беше отхапал джуката. Здраво са се целували.


В един момент един грамадничък кроко излезе много бързо от водата и се запъти към нас. Изгледа ни вкусно и бавно се придвижи по пясъка към нас. Казаха ни, че е женска, която има яйца в пясъка под нас. Явно се е притеснила за поколението си и дойде да си пази яйцата.
Легна върху яйцата си и не мръдна повече. А и ние нямахме намерение да се занимаваме с нейното поколение.

Всички твари бяха в едно не голямо езеро около 10 м в диаметър. Гъмжеше от плуващи крокодили. Бяха повече от водата.
Около езерото им бяха създали добър екстериор. Не знам дали му се радваха.



Неудобството беше, че смърдеше ужасно на мърша. Побързах да ги изоставя.
В съседство беше детската градина и детските ясли на крокодилите. Посрещна ни един екземпляр от градината, последен клас- метър и нещо. Вероятно вечерята не му е стигнала и реши, че идва допълнителното.

Разходката приключи със целувка за сбогом.

Около Mamba Centre има направен парк за отдих и хапване. После разбрахме, че това си е любимо място за местните за посещение през почивните дни. Имаше интересни видове дървета и храсти. Има ги и на други места, но тука бяха събрани на едно място.



Това дърво ветрило е уникално. Има го и по дворовете на къщите в Найроби, но не е често срещано.

Заведението предлагаше маси до водата и на поляната. Разстоянието между тях беше над 100 м, но кухнята беше по средата. Не се виждаше умора по лицата на сервитьорите. А и все още бях на етап да не ги различавам, така че и да бяха уморени, едва ли щях да разбера. Едва след седмица и повече започнах да виждам разликите във физиономиите на чернокожите. Дори имах усещането, че мога да различа, хората от едно и също племе. Вероятно се заблуждавах.

Това е частта от ресторанта до езерото. Първоначално бяхме тука, но слънцето отиваше на залез и взе да блести в очите ни. Сменихме позициите.



Save

Leave a Reply