Mamba canter, Найроби, Кения (Част 2)

Седнахме да се разхладим с по една студена бира. Бирата им е като нашата, по – евтината е непретенциозна. Имат и по-скъпа, която е доста добра. В заведението беше по 4.50 лв бутилката, колкото е и почти навсякъде в обикновените ресторанти.
Поръчахме и мезе- малки печени наденички, около 10 см. за 1.80 лв, порцията, включваща наденичка и малко зеле с моркови за гарнитура.
Хубавото в кенийските ресторанти е, че няма полуприготвени храни, които чакат да бъдат поръчани и да минат през микровълновата фурна. Тука всичко се приготвя на място- вкусно и естествено. Проблема е, че всичко се приготвя на момента и се чака от 15 минути до 90 минути.
Наденичките ни пристигнаха след като бяха опечени, около 15 мин. Бирата естествено беше свършила.
Решихме да вечеряме, защото времето напредваше, беше около 18:00 часа и до като се приберем, щеше да стане 20-21 часа.
В менюто няма голям избор. Цените са от около 10 лв до около 15 лв за порция. Поръчах Wraps with beef. Оказа се нещо като мексиканско буритос със говеждо месо и зеленчуци. Много вкусно беше. Поръчахме и чили сос и стана великолепно.
Но всичко това беше след 1 час. Тогава пристигна вечерята. Времето до тогава запълнихме с разходка из парка. Знаехме, че на противоположния край на парка има камили и щрауси. Решихме да ги запознаем със себе си.
Беше започнало да се здрачава и камилите ги нямаше. Продължихме към щраусите. По пътя си харесах няколко дървета. Тези кафяви топки са гнезда за птици.

Можете ли да се сетите какво е това на следващата снимка. Това при нас се отглежда като саксийно растение и му казваме „Водна палма”. Става до около 2 м., в най-добрия случай. Тука е пораснала малко повече.

Щраусите също си бяха легнали рано. В този момент се появи служителя, който отговаряше за тях, усетил, че може да изкара някой шилинг от нас. Начупи малко клони от „Водната палма”, раздадени ги и ни каза да изчакаме.
Влезе в зоната на щраусите и отвори къщата, където се бяха прибрали. Размаха се с ръце и излязоха един мъжки и два женски щрауса. Завидях му. За мъжкия щраус става дума. Официално си беше с две съпруги.
Единия от нас подаваше пръчките зеленина за да може да ангажира вниманието на гигантите и другия да снима.


След като изядоха всичко от ръцете ни се прибраха отново в къщата.
Дадохме 100 шилинга (1,80 лв) на служителя за усърдието. Той се ухили, все едно, че взе заплата.
Попитахме го дали има яйца, за да ни покаже. Изкара два броя. Големички си бяха. От едно яйце ставаха омлети за над 10 човека.
На едно от момчетата в нашата компанията реши, че му се яде омлет от щраусови яйца. Попитахме служителя дали продава яйцата и за колко. Първия въпрос беше излишен. Ако можеше и щраусите щеше да продаде. На втория въпрос, отговора беше – 5000 шилинга (90 лв) едното, т.е. около 180 лв за двете.
Естествено, че се отказахме. Започна пазaрлъка. Продължи не по-малко от 10 минути. Постоянно се чуваше и от двете страни “Be my friend …” и последващо предложение за по-ниска или съответно по-висока цена.
В един момент местния продавач, каза че ще даде едното за 1500 шилинга, ако купувача му стане приятел. Поиска му номера на телефона в знак на приятелство. Дадоха му го. Тогава нашето момче поиска и друго яйце и му го дадоха за 1200 шилинга. Така от първоначална цена от 180 лв за двете, получихме ги за около 48 лв двете. И двете страни бяха доволни.
Предупреди ни, че не можем да ги изнесем през границата. Трябвало специален документ. Той можел да го осигури.
Разделихме се като приятели, каквото и да значи това.
Единия от нас поиска да си вземе черупката на яйцето за България. Убедихме го, че документа от този служител на ниво чистач, едва ли ще му свърши работа пред проверка на аерогарата.
Прибрахме се в заведението доволни от сделката. Похвалихме се на черната половина от компанията. Скараха ни се защо не сме се били обадили. Можели да спазарят яйцата за около 500 шилинга (10 лв) едното. Убиха ни ентусиазма.
След като седнахме на масата, сервитьорката ни донесе поднос с влажни горещи кърпи, навити на руло. Изчистихме си ръцете и върнахме кърпите. Тази практика много ми хареса. Би трябвало да я въведат и в България. Възможно е обаче да започнат само да затоплят кърпите от клиент на клиент.
Сервираха ни вечерята, Ето това беше една от порциите.

Считам, че човек ще може да се нахрани с това количество (12 лв).
Това в горния ляв ъгъл беше салата от домати, лук и пипер- националната им салата Kachumbari. Почти като салатата в България. Има само една разлика, ама много съществена. Салатата не е с магданоз, а с зелен кориандър. Е, с тази смрадлива подправка не мога да свикна още. Тя е любимата на кенийците. Умират за нея. Както ние слагаме магданоз, почти на всичко, така те ползват кориандъра.
В България с удоволствие ползвах сух кориандър за кайма и мариноване на месо. Сега не искам да чуя за кориандър. Местните ми се смеят, като почна да махам листенце, по листенце кориандъра от Качумбарито.
Хайде не се облизвайте, а си нарежете едно Бг Качумбари и си сипете една Бг ракийка. Наздраве.

Save

Leave a Reply