Plaza de Toros de la Maestranza в Севиля, Испания

Корида – някои я наричат варварство, ритуално клане. За други е вековна традиция, красив балет на смъртта в изпълнение на човека и звяра.

Нямаше как да съм на екскурзия в Севиля и да не се докосна до тази вековна традиция. На Иберийския полуостров се знае, че влаковете и автобусите може и да закъсняват, но бойният звук на тромпетите, отбелязващ началото на коридата, прозвучава винаги точно когато е обявено началото на коридата.

Фараонът от Camas

Francisco Romero Lopez, по-известен като Curro Romero („Фараонът от Camas”). Роден в Camas (Севиля). Започва кариерата през 1954 г. и след 42 години професионална дейност се пенсионира на 66 години. Кариерата му е една от най-дългите и е включен в списъка на 10-те най-известни бикоборци на ХХ век.

Паметника му е в непосредствена близост до арената.

Booking.com

Plaza de toros de la Maestranza, Севиля, Испания

Арената е построена е през 18 век. До тогава арените са били правоъгални. Тази е кръгла.

От 1989 година в сградата е открит и музея на бикоборството. Има картини от XVIII, XIX и XX век, рекламни плакати за кориди, костюми на бикоборци и скулптури.

Най- великите бикоборци

Joselito y Belmonte – двамата най-известни бикоборци от Златаната ера на коридата.

Joselito е представител на стария, класически период на бикоборството. Belmonte е считан за революционер в коридата, основател на съвременното бикоборство. Тяхното епично съперничеството разделя феновете на две групи, което не им попречи да станат велики приятели и да изповядват уважение и взаимно възхищение.

Тraje de luces – костюм от светлина

Това са дрехите, които бикоборците носят по време на коридата. Името им идва от отраженията от пайетите, с които са покрити. Те са изработени от коприна и покрити със злато или сребро.

Колко струва Костюма от светлина? Няма точна цена, защото всичко зависи от вида, количеството и качеството на бродерите, които те имат. Основният костюм струва около 3 500 евро. Със всички допълнения може да стигне до 6 000 евро.

El capote de paseo (Наметало за езда)

Наметалото (като на тази снимка и следващата) е от 600 евро до 60 000. Обувките и чорапите на бикобореца може да достигнат до 15 000 евро.

Наметалото е направено е от много твърда материя. Обработен е с химикали за да се предотврати проникването на кръвта на животното в материята.

Да не се бърка с леката пелерина, която се ползва в последния етап на коридата за дразнене на бика.

История на коридата

Корените на коридата се търсят далече в миналото, но първите писмени източници са от 1215 година, когато един епископ забранява на духовниците да посещават игри с бикове.

Коридата в Испания в съвременния си смисъл започва от 18 век. Francisco Romero (но не онзи от първата снимка) се счита за баща на модерната корида. Преминавайки през много преврати, коридата достига до 21 век.

Бикоборството е забранено на Канарските острови от 1991 година и от Януари 2012 година в Каталуния. За Каталуня това не е просто битка за правата на животните, това е и битка за самоопределяне. Коридата освен традиция е преди всичко символ на Испания. Така нейното отхвърляне се превръща в символ на независимостта от испанската власт.

Toro bravo

Това е породата бикове- гордостта на Испания. Съвременния боен бик е резултат на многогодишна селекция, започнала от вида познат като ”tronco iberico”. От раждането на бика до отвеждането му ба арената минават около 4-5 години и отглеждането му струва около 4 500 евро.

Много рядко, ако е показал блестящи качества на боец, бикът може да бъде пощаден от матадора и да бъде оставен жив.

Откъс „Непобеденият”, Ърнест Хемингуей

„… Докато бикът блъскаше оградата, Мануел излезе на утъпкания пясък. С крайчеца на окото си видя Сурито, възседнал белия си кон до оградата от лявата страна на арената. Мануел застана с плаща пред себе си, сдиплил по един край във всяка ръка. „Ху! Ху!“ подвикна той към бика, който се обърна и сякаш се оттласна от оградата, за да се засили. Той бясно се понесе към плаща на Мануел, който направи крачка встрани, и когато бикът беше до него, обърна се кръгом, като завъртя плаща пред самите му рога. Плащът описа кръг и Мануел отново бе срещу бика. Застанал в същото положение, с плаща пред себе си, той отново се завъртя, когато бикът го връхлиташе. При всяко негово завъртване тълпата надаваше одобрителен вик …”

„…Той се завъртя четири пъти заедно с бика, като раздипляше целия плащ. Всеки път принуждаваше животното да се извърти, за да нападне отново. В края на петото обръщане той прихвана плаща до бедрото си, завъртя се тъй, че го разпери като рокличка на балерина която прави пирует: бикът се завъртя, описа кръг, тъй близко до Мануел, че тялото му се уви като пояс около тореадора, който отстъпи встрани и го остави лице в лице със Сурито на белия кон, стъпил здраво на краката си, ушите щръкнали напред, муцуната потръпваща нервно, с нахлупена над очите шапка, наведен напред, Сурито държеше дългото копие под остър ъгъл надолу, краят му, щръкнал назад изпод мишницата, а триъгълното острие, насочено към бика …”

„… Сурито стоеше на седлото и измерваше разстоянието между бика и острието на копието. Докато той наблюдаваше, бикът се съвзе и се хвърли напред, вперил очи в гърдите на коня. Щом сведе глава, за да го вдигне на рогата си, Сурито заби острието на копието в мускулите, издули се като гърбица между плешките на бика, натисна дръжката с цялата си тежест, а с лявата ръка дръпна юздите и белият кон се изправи, предните му копита увиснаха във въздуха, той го накара да се завърти надясно, като натискаше бика надолу, така че рогата му минаха на безопасно разстояние от корема на коня, който отново застана на четири крака и цял потръпна, защото до гърдите му се докосна опашката на бика, който се хвърли напред, подмамен от плаща на Ернандес…”

„… Ернандес се затича косо и с плаща си привлече и насочи бика към другия пикадор. Завъртя плаща така, че прикова бика точно пред коня с ездача, след което се отстрани. Бикът видя коня и се хвърли напред. Копието на пикадора се плъзна по гърба му и докато животното вдигаше коня на рогата си, ездачът, видял, че не е улучил и почти свлечен от седлото, бързо освободи десния си крак от стремето и падна от лявата страна на коня, за да го остави между себе си и бика. Конят, вдигнат и набоден на рогата на бика се строполи на арената; бикът продължи да го мушка, а пикадорът се оттласна с крака от коня на безопасно разстояние в очакване да го вдигнат и изнесат за да се изправи…”

„… Мануел долавя, че бикът е станал по-бавен. Изгубил е много кръв. Целият му хълбок лъщи от кръв.

Мануел отново го подмамва. Ето го, идва, грозен, вперил дивите си очи в плаща. Мануел прави стъпка встрани, вдига ръце и изпъва плаща пред бика, готов за вероника.

Бикът е пред него. Главата му е сведена и леко клюма. Личи ръката на Сурито.

Мануел разгъва плаща; ето го, идва: прави крачка встрани и отново се завърта във вероника. „Насочва рогата си неимоверно точно — мисли си той. — Потича доста, а сега изчаква. Дебне ме. Не сваля очи от мен. Трябва винаги да го лъжа с плаща.“

Размаха мантията към бика; ето го, идва — а сега бързо настрана. Този път мина на сантиметър. Не трябва да го пускам толкова близо.

Всеки път когато бикът профучаваше край Мануел, плащът се плъзваше по гърба на животното и сега гънките му бяха мокри от кръв. Така, а сега за последен път…”

„… Все още вцепенен, бикът стоеше сам в средата на арената. Фуентес, висок и изправен, пристъпяше към него предизвикателно, а в разперените си ръце държеше двете тънки червени пръчки, хванал ги с крайчеца на пръстите, с острието, насочено право напред. Той вървеше начело, а от всяка страна го следваше по един peon с плащ в ръце. Бикът го изгледа и излезе от вцепенението си.

…

Той навири опашка и се хвърли напред.

Носеше се в права линия, вперил поглед в човека пред себе си. Фуентес стоеше неподвижен, леко наклонен назад, насочил напред двете бандерили. Щом бикът наведе глава, да го промуши, той се отметна назад, събра ръце и ги вдигна, устреми се напред и двете бандерили се стрелнаха надолу като две червени линии, остриета се забиха в плешката на бика, а Фуентес, надвесил се над рогата, превъртя тяло, опрян на двете отвесни пръчки, и със събрани крака се изви настрана, за да не го закачи бикът.

— Оле! — закрещя тълпата.

Бикът яростно размахваше рога, мяташе се като риба и подскачаше на четири крака. Червените стрели на бандерилите се полюшваха при всяко подскачане…”

„… И сега, застанал срещу бика, той забелязваше редица неща едновременно: срещу него бяха рогата, единият разцепен, другият гладък и остър, той трябваше да застане с хълбок към левия рог, да се устреми напред с бързо и отсечено движение, да отпусне плаща надолу, така че бикът да наведе глава, да се пресегне над рогата и да забие острието чак до ефеса в онова място, което е голямо колкото монета от пет песети и се намира точно зад врата, между силно изпъкналите плешки. Трябваше да направи всичко това и после да се отдръпне, като мине пак между рогата. Съзнаваше, че трябва да направи всичко това, но мисълта му бе само от две думи: „Corto y derecho“.

Corto y derecho — повтаряше той, надипляйки своята muleta.

Бързо и отсечено — corto y derecho. Той изтегли рапирата от плаща, застана ребром към разцепения ляв рог, отпусна плаща до себе си, така че той се кръстоса с дясната му ръка, държаща рапирата, погледът му се плъзна по дължината на острието на равнището на очите, той се повдигна на пръсти и се прицели между изпъкналите плешки на бика…”

“Ако морално е това, което те кара да се чувстваш добре, а неморално онова, което те кара да се чувстваш зле, то за мен в коридата няма нищо неморално“, пише Хемингуей.