Превежда се като „Цветните туфи от клисурата на кравите” в Гран Канария. Вероятно ви звучи интересно и непознато. Непознато ми звучеше и на мене, когато ми казаха за това място. Когато видях снимки от Интернет ми стана и интересно. Много скоро след това, любопитството ми ме поведе натам.
Ето го мястото – красиво, екзотично, привличащо и леко омагьосващо.
Обекта се намира в община Agüimes в Гран Канария, между град Agüimes и селото Temisas.
Сегашния град Agüimes е построен още през 1491 година като селище на местните жители, но след кастилското завоюване на острова. Града е създаден на мястото на пред-испанско селище. Построен е от католическите монарси и подарен на църквата в знак на благодарност, за тяхното участие в завоюването на Гран Канария.
Можете да посетите Tobas De Colores Barranco De Las Vacas с кола. Има наблизо малък паркинг и се върви не повече от 500 метра.
Възможно е да отидете с автобус 11 от Лас Палмас до Agüimes и после да поемете пеша. Има автобус на всеки час в 50-тата му минута от автогара San Telmo, сектор 30. Билети се купуват от шофьора. От Agüimes към обекта се върви нагоре с изкачване не повече от 300 метра във височина.
Ако решите да тръгнете от Temisas ще е малко по-сложно. От Лас Палмас няма директен автобус до там. Трябва да отидете до Agüimes (11) или до Cruce de Arinaga (1 или 8). После вземате автобус 34 идващ от San Bartolomé de Tirajana за Temisas. От Temisas към обекта се върви само надолу.
Ние решихме да повървим малко и отидохме с кола до Recreational Area Milano в покрайнините на Agüimes. Това е зона за почивка, разбирайте място за BBQ с удобен паркинг. От там поехме пеша нагоре към Tobas De Colores Barranco De Las Vacas.
На снимката в синьо се вижда туристическия маршрут от Agüimes. С червено е пътя по който минахме ние преди да се влеем в синия маршрут. Вървяхме покрай пътя, който не е много натоварен.
Туристическия маршрут ползва ето тази пътека от снимката с гръмкото име „Camino Real” (Кралския път). Не можах да намеря информация защо носи това име.
По средата на лятото, растителността беше суха и като цяло, спокойно, района около пътя, в по-голямата му част, спокойно можеше да се нарече „каменист пущинак”. Няма палми или други дървета, само камъни, суха трева, малко кактуси и няколко вида ниски, сухолюбиви дръвчета. Ако харесвате подобни пейзажи, заповядайте. Лично аз, откривам някаква своеобразна красота. Кактусите и малките местни дървета се борят за всеки процент влага за да оцелеят. Представете си колко е сухо щом видях сбръчкани кактуси, явно изчерпали събраната в себе си вода и поели по пътя към кактусовия рай.
На заден план може да видите редици от камъни. Не знам какво им е предназначението, но със сигурност са продукт на човешката дейност. Ако наклона на терена беше по-голям, щях да предположа, че е някакъв вид терасиране. Имахме идея да е вид почистване на района от камъни с цел използването на земята за земеделие, но тя изглеждаше неупотребявана. Подобни каменни валове съм виждал в Лансероте около лозите, но там целят запазване на влагата в пръстта от постоянно духащия вятър.
Имаше положен огромен труд, с видимо излишен ефект (поне невидим от нас).
Ето за тази красота споменах по-горе. Къде другаде може да видите подобно съчетание. Не става дума, че Гран Канария е уникална, а че подобен природен шедьовър изисква специфични природни условия.
Това ми е любимата снимка от тази разходка. Нарекъл съм я „Природна икебана”. Сухата почва и изгарящото слънце са създали почти неземна красота.
Можете да видите отблизо цвета на агавето. Бодливото агаве беше навсякъде, но цвета му е като дърво ,издига се на високо и не може да се види хубаво. По някаква причина, този цвят беше полегнал на земята, сякаш за да ми покаже от близо същността си.
Знаете, че агавето е естествен заместител на захарта, редом с меда, стевията и кленовия сироп. Ацтеките го нарекли „дар от боговете”. От агаве се прави и текилата. Сигурно любителите на това питие наричат със същото ацтецко име агавето.
По маршрута може да се видят много дупки и пещери. Някой от тях вероятно са се ползвали за жилища преди много векове, а други сега се ползват за различни нужди- складове, работни помещения, кошари и т.н.
Някой от тях сякаш са създадени само за да попаднат във обектива на любители като мене.
Достигнахме до Barranco (клисурата) De Las Vacas. Тя красиво се извиваше на изток и подмамваше да я последваме. Не можехме – целта ни беше друга, а и скалистите и страни не позволяваха да се достъпи лесно.
На снимката в дълбочина виждате Roque (скалата) Aguayro. Името идва от местното пред-испанско население. Споменава се в документ от 1551 година. Има 542 метра надморска височина. Около скалата някога растителната покривка е била по-различна, но е унищожена от прекомерната и употреба на селскостопански животни за паша.
На снимката с картата съм сложил една жълта стрелка. Посоченото място е едно от двете възможни места за достъп до Tobas De Colores Barranco De Las Vacas. Излизате от асфалтовия път, за целта мантинелата е прекъсната. Спускате се надолу и се озовавате пред този мост от 18 век. Той пресича дълбоката клисура.
Ето го същия мост, но погледнат от към обекта, който е цел на разходката ни. Горе на снимката се вижда асфалтовия път с мантинелата.
Ако сте решили да видите моста, то трябва да продължите по долната част на дерето. Ето това е правилната посока.
Ако не искате да слизате в дерето и старите мостове не са вашата страст, то може да вървите до самото място Tobas De Colores Barranco De Las Vacas. Намира се точно на един остър завой. Това е гледката от пътя. Гледайте да не я подминете.
Красотата на обекта не се вижда от пътя и за това той е открит в края на 20 век, съвсем случайно от туристи. Оказало се, че местните кравари знаели това място и го ползвали понякога. Има следи от тяхното присъствие там. Издълбали са една дупка в скалата за да я ползват за склад.
Ако сте на пътя, слезте в дерето. Ако вече сте там, ще видите малък тунел под пътя. От другия му край започва магията наречена Tobas De Colores Barranco De Las Vacas.
„Tobas” се превежда като туфи. Това е вид магмено вулканична скала с пореста консистенция, формирана от вулканична пепел или други дребни вулканични частици излязли от много тесен отвор по време на вулканично изригване. Скоростта на охлаждане е по-висока отколкото при другите вулканични скали, като гранита например. Няма кристална структура, като другите вулканични камъни. Прилича на пемзата, но няма нищо общо с нея.
Този камък е удобен за обработка. В миналото, там където е имало подобен камък са се дълбали жилища (като тези в Barranco Guayadeque). Сега този камък се ползва в строителството. От него се строят постройки в Латинска Америка. Цветът му е от червено до бяло.
Ето я дупката в скалата, направена от местните кравари.
Красиво е. Линиите са толкова правилни, че не можех да повярвам, че са природно начертани.
Красива игра с форми и багри от природата.
Скалите бяха над мене, но не всяваха чувство за уплаха, а по-скоро дейстаха успокояващо. Потопих се във приказката разказана от вулканите преди милиони години.
Предават на вулканичния камък мистични лечебни свойства. Цитирам „съдържа природна енергия, релаксираща нервната система и по този начин се превъзмогват умората и стреса. Позволява на ума да си почива, носи емоционален баланс, като по естествен начин открива равновесието на ИН и ЯН енергиите.” Не знам дали е точно така, но аз се почувствах наистина балансиран и отпочинал.
Причината за да ми кажат за съществуването на това място беше, че един ден носих тениска със снимка и надпис „Grand canyon” от Аризона, САЩ. Един колега ме попита дали съм ходил там. Отговорих, че не съм. Тогава той ми показа снимки от Tobas De Colores Barranco De Las Vacas и ми препоръча да посетя това място като алтернатива на „Grand canyon” в САЩ.
Канарския „Grand canyon” е дълъг не повече от 50 метра, но е достоен за възхищение.
Последна снимка и с малко мъка напуснахме мястото.
Ако искате да се докоснете до подобна красота и не можете финансово да си позволите да отидете до САЩ или просто не искате да ходите в тази страна, елате в Gran Canaria. Не е никак скъпа подобна екскурзия, а Канарските острови са една от най-евтините дестинации на Европа.
Гран Канария не е острова мечта. Да, има палми за не виждалите палми, има дюни напомнящи за истинските пустини, има вулкани, каквито няма на континента Европа. Всичко друго в пейзажно отношение е камениста екзотика.
Места като от Tobas De Colores Barranco De Las Vacas са като малки перли, невидими на пръв поглед. Един стар мост и последвалите 50 метра вулканичен камък в кремаво, бежово, червено и теракота може да те накарат да промениш мнението си за природата на този остров.
Другата причина за да посетите Gran Canaria е за да видите цъфнал кактус на живо, а не само по магазините и изложбите в градовете на България.
Вчера посетих Tobas De Colores Barranco De Las Vacas и нямам търпение да споделя емоцията с вас чрез този пътепис. Една кратка разходка успя да ме рестартира и утре, в понеделник, съм готов да потъна отново в сивото ежедневие за 5 дена. После ще търся други скъпоценни камъни.
Leave a Reply