Легенда след легенда се носят над Белоградчишките скали. От тъжни по-тъжни са те, за красиви девойки, за храбри войводи и за нещастни любови.
Милиони години са били необходими за да се създадат причудливите форми с невероятни цветове на уникалните Белоградчишки скали. Горд съм, че са в България, два пъти по-горд съм, че съм част от народ създал красивите легенди за тях.
Римляните са били велики стратези и виждайки района около Белеградчик, веднага разбрали неговото важно военно-стратегическо място. Естествената непрестъпност на скалите са били причина още през І – ІІІ век от н.е. да бъде построена крепост за охрана на пътищата, които пресичат района.
Крепостта „Калето” е била ползвана от Римската империя, наследилата я Византийска империя, Българската държава (VII – XIV век), османските заовеватели (1396 г. – 1878 г.) и продължава съдбата си през годините на новоизградена България.
През XIV век България е била разпокъсана и в северозападната част на тогавашното Българско царство се е обособило Видинското царство включващо територии от днешна Северозападна България, части от Източна Сърбия и Югоизточна Румъния. Цар Иван Срацимир разширява и доизгражда крепостта „Калето”. Тя става втората по важност твърдина за Видинското царство, след крепостта във Видин.
Booking.com |
. |
Крепостта „Калето” е една от последните български крепости завладяни от османските нашественици през 1396 г. До началото на XIX век остава полурзарушена. През 1805 г. крепостта е възобновена от френски и италиански инженери и пригодена да се защитава с огнестрелно оръжие.
Крепостта е участвала в сражения през 1885 г. в Сръбско – българската война и последно през Междусъюзническата война 1913 година.
Но стига вече история, нека да се насладим на приказните формирования на Белоградчишките скали.
Заслушайте се във вятъра, галещ, но и дооформящ фигурите на героите от легендите.
„Живяла по тези земи Латинка – дъщеря на местен златар. Тя се учела в селското училището, където я забелязал дервиш Абдията. Обезумял от любов по нея, само за нея мислел, само тя му била на ума. Ала Латинка имала друг любим – снажният момък Милотин.
Гледал с луда ревност Абдията как ученичката се среща с момъка и кроял лукави планове как да я направи своя. Знаел, че няма да може да пребори силния младеж и затова прибегнал до лъжи. Дервишът наклеветил момъка в големи злини пред баща му.
Милотин бил затворен в къщата на баща му, а като станало време да се срещне Латинка със своя любим, дервишът отишъл на негово място.
Тя дошла на мястото на срещата, а за нейн ужас иззад скалите изскочил полуделият от страст дервиш. Хукнала да бяга девойката, а той след нея. Знаела, че някъде из скалите живее мечка стръвница, ала по-скоро на мечка щяла да се даде, отколкото на преследвача си. Тичала дълго, а след себе си чувала стъпките на наближаващия дервиш.
Изведнъж пред нея се изправила човекоядната мечка. Замолила се Латинка Господ да я превърне в камък, че да не я хване турчин и да се спаси от мечката. Молила се, молила се и чудото станало! На място застинала Латинка, а и всичко в околността.
Така се появили скалите Ученичката и Дервишът. А Милотин останал дълго време да ридае за загубата на своето първо либе.”
Легендата е от уебсайта „Наследството на България”.
„Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!” („По жицата”, Йордан Йовков)
Не, няма скала посветена на разказите на Йордан Йовков, но много тъга и човешка мъка има във всяка народна легенда за Белоградчишките скали.
„Имало някога два манастира между Белеградчишките скали – девически и мъжки. Сестра валентина не могла да скрие под расото своята красота и мълвата я разнесла навсякъде.
Антон, млад овчар, идвал всеки ден до манастира да излива любовта с кавала си, звъчащ като шепот и въздушна целувка. Сърцето на Валентина лудо биело от щастие и мъка. Една вечер спуснала въже от килията си за Антон.
Дълбоката любов скоро била разкрита. Дески плач оглушил манастира. Валентина била изгонена от божията обител. Антон яхнал коня си за да я посрещне. Монасите, завиждали на любовта на младите и тръгнали насреща им за да попречат на срещата.
И изведнъж се случило чудо …
Господ, свидетел на чистата любов, изпратил буря, гръми земетръс. Метоха се сринал. Всичко се вкаменило. И до днес може да се видят фигурите на Мадоната, Конникът, Монасите и Манастирище.”
(Легендата е преразказана от текст в крепостта „Калето”.)
История, народни легенди или просто наслада за очите – това са Белоградчишлите скали. Аз не искам, а и не мога да преразказвам всички легенди в моя блог. Отидете и вижте лично това чудо – Белоградчишките скали.
Leave a Reply