Размишленията на един пътник за Дубай
Пътувах с Emirates, националния превозвач на Обединените Арабски Емирства. За пети път бях с тях. Взех да ги опознавам добре или поне Икономичната им класа. Знам какви аудио и видео развлечение предлагат, познавам менюто и бара им, познавам и изкуствените усмивки на стюардеси им от цял свят.
.
В този ред на мисли, стигам до извода, че още много има какво да се желае в областта на услугите по време на полети. Emirates, ако не са най-добрите, то са сред най-добрите. В сравнение с Iberia, например, те са като Мерцедес пред селска каруца. Въпреки всичко, дългото пътуване, дори и с Emirates, омръзва. Спането не е удобно и в един момент ти се иска да свърши най-после полета и да кацнеш. Дори и в ада. Може би прекалих. Не чак в ада, но в Дубай. Бях чувал, че там е горещо като в ада, през топлия му сезон.
Пристигане в Дубай
След борда на самолета и след климатизирания терминал се озовах в някаква бълваща жега фурна. Огледах се, не виждах реотани с вентилатори, а горещината идваща отгоре ми и ме връхлиташе брутално. В 1:30 посред нощ, приложението на телефона ми показваше 35 градуса, но се усещало като 38. Добре дошли в Дубай през юли.
Качихме се в колата на посрещача ни. След 3 минути той ни попита, добре ли е температурата на климатика му. Всичко под 30 беше добре. „Не питай. Карай без да спираш, за да не се налага да слизаме.”
Уви, след 20 минути бяхме пред хотела ни „Villa Rotana“ и изгарящата невидима жар отново ни покри. Потърсих в поглед входа на хотела и се шмугнах в него. О, небеса, попаднах в замръзналото царство. Климатика им поддържаше такава температура, че по прозорците им се стичаше вода. Служителите бяха с ризи и сака.
.
След кратка церемония по опознаване на документите ни и настаняването ни, имах свободата да избирам в стаята си температурата в която искам да продължа живота си. Реших, че 25 е оптимално за мене.
|
Booking.com |
. |
Не знам дали ви е интересна цялата тази температурна одисея, но за мене си беше изживяване. До сега не бях се сблъсквал с такива температурни шокове.
Факти за Дубай
Дубай не е град държава, а е едно от емирствата, част от Обединеното Арабско Емирство, основано 1971 година. През 1966 година са открити малки находища на нефт, но те дават незначителен процент от доходите на Дубай. Основата на икономиката на емирството е съставена от туризма, авиацията, недвижимите имоти и финансовите услуги. Поради тези причини, последните години постоянно се строи в града и около града. В момента Дубай е една огромна строителна площадка. През 2020 година, града ще посрещне Expo 2020 и до тогава всички строежи трябва да са завършили.
.
Бизнес центрове като този никнат като гъби. Този е с гръмкото име Дубайски Силициев Оазис. Както се досещате, би трябвало да има фирми само от ИТ бранша.
Имат два вида икономически зони. Не съм спец по тази част, но горе-долу става дума за следното. Едната зона е Free zone и в нея може да съществуват независими чужди фирми, но плащат по-големи данъци. Ако искате да плащате по-малки данъци, тогава не сте част от тази зона, но винаги във фирмата ви трябва да има местен акционер с не по-малко от 51% от акциите. По този начин подържат благосъстоянието на местните. Естествено, няма и да видите очите на местния акционер, но сте длъжни да му привеждате лептата.
Много университети от цял свят откриват в Дубай клонове. Има какви ли не училища и университети.
.
Града расте с невероятни темпове. Пътищата, както виждате, са на три нива.
.
.
.
Една българка работеща в Дубай ми каза, че над 50% от крановете в света, в момента са съсредоточени в града. Тези строежи дават прехраната на хиляди работници и техните семейства от югоизточна Азия. Заплатите им са мизерни, но понеже им осигуряват спане и транспорт (за храна- не знам) и те изпращат голяма част от парите си на семействата им в родината им. А там това си е висок доход.
Условията на труд по строежите са трудни или по-точната дума е „ужасни“. През лятото се работи през по-хладните часове на деня, до колкото има такива. Предвид, че се работи на височина 50-60 етажа, смъртните случаи не са рядкост. По чуждо мнение- като роби са. Никой не чува и не разбира за нещастните случаи. Със закон е забранено видео документирането на условията на труд. Наказва се със затвор. Изобщо, всеки видео запис накърняващ престижа на емирството се преследва от закона.
Имало е през последната година следния случай. Някакъв засякъл на пътя колата на един от богатите граждани на Дубай. Богоизбраният слязъл от колата и започнал побой над виновника. Трети гражданин заснел цялата история на видео. Резултата: Видео оператора е в затвора, побойника е оневинен, за пребития няма информация.
Следващата снимка е леко мъглива, поради високото ниво на прах във въздуха в града. Това е един от факторите, утежняващи условията на труда на открито в Дубай. Винаги работещите навън са с филтрови маски пред носа и устата. В началото се чудех, тези от какво се пазят, от грип ли , от какво ли … По-късно „ми светна”. Няма как да разбереш, ако не излезеш извън района на града и не погледнеш към него.
.
Какво да посетим в Дубай?
Аз ще ви разкажа в този и в последващите два пътеписа какво съм видял в Дубай, но ако не искате да изтървете нещо интересно, вземете си тези Справочници. Доставката им е безплатна за цял свят.
Burj Khalifa, Дубай
За да се привлече туристическия поток, вероятно и поради задоволяване на шейхски амбиции, в Дубай всичко е „най”. Най-високата сграда в света (828 м) се намира в центъра на града – Burj Khalifa (Бурж Калифа). Срещу заплащане можете да погледнете Дубай от високо. Вероятно ще останете разочаровани. Освен това „най” има и още няколко свързани с тази сграда, но който го вълнува, нека потърси в Интернет. Като цяло, тя не предизвика емоции у мене.
.
.
.
Сградата преди откриването се е казвала Burj Dubai. През 2007 година, Световната икономическа криза засяга и инвеститорите на проекта. Налага се да се търси помощ от емира на Абу Даби. При откриването на сградата тя е кръстена Burj Khalifa на емира Khalifa bin Zayed Al Nahyan дал парите за довършването и.
Преди символа на Дубай е бил 7 звездния хотел Burj al Arab, с формата си на платноходно платно. Сега символа вече е Burj Khalifa. Може да го намерите върху тениски, и какви ли не сувенири.
На мене лично, повече ми харесва хотела. По-красив е от това шило в небето.
.
.
Музикалния фонтан, Дубай
Пред Burj Khalifa, на площ от 120 дка се намира музикалния фонтан – The Dubai Fountain. Нито за миг не се съмнявайте, че той не е най-големия в света. След 18:00 часа, на всеки 30 минути, в продължение на една песен фонтана очарова туристите.
.
.
.
Лично аз очаквах повече. Фигури и танци имаше в изобилие. Светлините обаче бяха само бели. Останах леко разочарован. Обстановката в която се наблюдават фонтаните наподобява парна баня: около 40 и повече градуса температура, влага около 100%, защото всъщност не се усещаше въздух, а нещо като лепкава влажна пелена. Ако мислите да ползвате фотоапарат за снимки, изкарайте го от калъфа няколко минути по-рано. Обектива на моя постоянно се изпотяваше и се наложи да ползвам GSM-а. След 5-6 минути представление, не остана нищо сухо по мене защото в допълнение на влагата, зрителите биват обливани и със пръски от представлението. След втората доза танцуващи фонтани ми се искаше да танцувам с тях, при условие, че водата е поне 1 градус по-студена.
.
.
.
Много добро решение е да седнете да вечеряте в ресторантите в МОЛа с изглед към фонтана. Вътре са с климатици и на всеки 30 минути може да излизате на балкона и да се любувате на танцуващите фонтани. 4-5 минути жега се издържа на фона на 25 минути прохлада. Може и да похапнете нешо подобно в този ресторант. Предупреждавам, погледнете добре цените в менюто.
.
Изгледа е си заслужава.
.
.
Екскурзии в и от Дубай
Много хора си мислят, че организираните посещения на обекти, през онлайн сайтове е за лаици. Ами няма как да си организирате сам сафари или разходка в пустинята. Дори и да искате. Ето ви еднн сайт, където ще организират доста неща за вас. Дори и посещения в МОЛ-ове.
Моловете в Дубай
Централната част на града (Downtown) е построен заедно с Burj Khalifa за скромните 20 милиарда долара. Кулата е само 1.5 милиарда. В Downtown се намира и най-големия МОЛ в света – Dubai Mall. Доста снобско място. Не знам защо трябва да бъде обект на посещение, освен за да се похвалиш, че си влизал в него.
.
.
.
.
Посетих три МОЛ-а и се извинявам, може и да съм пообъркал малко снимките. За мене всички са еднакви. Посещавах ги или за да хапна нещо или за да се скрия от жегата, но не и за да губя времето в магазините им. Помня, че втория МОЛ беше в района на Madinat Jumeirah е се казва Mall of the Emirates, а третия май беше Dubai Marina Mall.
.
.
.
Има магазини за всеки. Можеш да си купиш обувки за 30 долара, може и за хиляди долара. Ето магазин за обувки за богоизбрани.
.
Има пасти за 3 долара имаше и за 15 долара. Външно нямаха разлика. Нямаха разлика и във вкуса. Различаваха се по мястото на продажбата им. Ако си в зоната на хранителните заведения, ползваш долния ценови диапазон. Ако релаксираш в кафенетата в централната част – отскачаш в горния ценови диапазон.
.
.
Dubai Mall е толкова огромен, че може да вземеш и такси в него.
.
Витрините и атракциите са уникални.
.
.
.
.
МОЛ Дубай има огромен аквариум с много представители на водния свят. Има и акули, но сравнително малки. Освен безплатното забавление да се любуваш на рибите отвън има и много платени забавления, включващи гмуркане с шнорхел, с леко-водолазен костюм и т.н. Разправяха ми, че преди време, след едно земетресение, аквариума пропуснал вода. Наводнил се бил първия етаж на МОЛа. Все ми е едно за магазините, но дано да са спасили плаващите животинки.
.
В Дубай много е актуална е песента на Васко Кръпката „Няма бира”. За съжаление в целия град почти никъде няма бира. Тези хора и представа си нямат какво удоволствие е 7 градусова бира в 40 градусова обстановка. Съжалявам ги. Нямаше от този еликсир и в МОЛ-овете. Ние си купихме от безмитния магазинна летището по един стек бира за да разхлаждаме в хотела. Цените са разумни, около 1.5$/кенчето.
Mall of the Emirates и някой местни проблеми, Дубай
Следващите снимки са от Mall of the Emirates.
.
Така и не разбрах какво точно пазаруват местните араби в МОЛа. Мъжете винаги са с бяла кандура (дълга дреха покриваща цялото тяло), бяла или шарена гутра (кърпа за глава) и черен егал (кожен ремък стягащ гутрата). Почти винаги са обути в чехли или сандали.
Жените им са с черен хиджаб (дълга дреха покриваща цялото им тяло) и черен никаб (забрадка покриваща цялата глава и само очите им се виждат). Не знам с какво са обути защото никога не видях открито женско стъпало. Чак такава еротика нямаше. В най-добрия случай се виждат само дланите на ръцете.
Не претендирам за правилността на думите, назоваващи дрехите им. По-интересното е, че освен тези дрехи, навън те не ползват други. Тогава какво точно купуват в МОЛа? Всъщност това си е техен проблем.
.
А проблеми си имаха и то големи. Нацията им се изражда. Групата на „богоизбраните араби” е сравнително малка и браковете все по-често са между роднини и то второ, трето ниво на родственост. Сватбите между първи братовчеди е възможна. Досещате ли се за резултатите от брака им. Нагледах се на деца с увреждания, на юноши с реещи погледи и лица на анимационни герои.
.
Арабките нямат право в ОАЕ да се женят за чужденци. Брака обаче между араби и чужденки е възможен и дори желателен за да се подобрява генно нацията им. Чух, че имало мераклийки, предимно рускини-доброволки. Дори ухажването да е по европейски маниер, омъжат ли се, после ги чака само живот по арабски стандарт. А този стандарт е доста ограничаващ жените. Всъщност, може и да им харесва, защото повечето време обикалят места като МОЛ-овете. Могат и да си позволят сладкиши поръсени със златен прах.
.
Снежни забавления, Дубай
В един от МОЛ-овете има снежна зона. В нея температурата, разбира се е под нулата. Има пързалка за шейни, ски писта със ски влек и други охлаждащи забавления. Не съм влизал защото сняг си имаме в България. Видях през стъклата, че всички посетители са с еднакви зимни шуби. Вероятно ги раздават на всички мераклии. Това е добро решение защото не е необходимо да имаш или ако имаш да си носиш дебели дрехи. Както се очаква, желаещи да се охладят имаше страшно много.
.
.
Food corners в моловете на Дубай
Аз онемях пред вида на зоната за хранене. Това е огромна площ с хранителни заведения от цял свят. Имаше от Мексико, САЩ, Италия, Гърция, Турция, Израел, Китай, Япония и не се сещам още от къде. Не видях Българска кухня. На пръв поглед, повечето храна беше приготвена на скара. Няколко пъти опитвах различни кухни, по-вкусна от нашата не намерих. Кюфтета се предлагаха на няколко места. Не знам какво им харесва каймата без подправки. Различаваха се само по вида на месото. Колкото и да е странно, ако се махне лютото от мексиканската кухня, остава нещо съвсем безвкусно. Ситуацията с италианските пици ви е позната. Няма да намерите пица с кашкавал, бекон, гъби, чушка и домат.
Аз се подлютих юнашки със талиятели с телешко, гъби и артишок в един японски ресторант. Ако не беше натриевия глутаминат, нямаше да има никакъв вкус яденето. В конкретния случай усещах само лютото и от химикала ми се ядеше все повече след всяка хапка. При положение, че газирано не пия, можех да избирам измежду вода и … май друго нямаше. Иначе, обслужването беше перфектно.
Като казах обслужване и се сетих за един много интересен факт. Дубай е арабски град. Когато пристигнете в него ви посрещат представители от целия свят, но не и араби или поне не от местните. Дубай е от т.н. наречените космополитни градове- има хора от почти цял свят (някой спомена цифрата 103 държави). Месните араби или не работят (те са шефове) или работят в държавни учреждения.
Какво се получава? Физиономиите и поведението на чужденци дава облика на арабски Дубай. На митницата ме посрещнаха някакви, но не съм сигурен дали бяха местни араби. Продавачите, шофьорите, сервитьорите, хотелиерите, т.е. всички които са до туристите не са араби. Теоретично е възможно да посетите Дубай и да не видите местното население.
Дори напротив. Можете да си създадете негативно мнение за Дубай, понеже обслужващия персонал не винаги е достатъчно компетентен. Имах случай с един шофьор-пакистанец, който не искаше да ми даде касова бележка за извършваната услуга. Карахме се доста време, но безрезултатно. Е, нямаше как да намразя Пакистан, останах си мнението, че в Дубай такситата са проблемни.
Leave a Reply